Решение № 9461 от 10.10.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Националния осигурителен институт (НОИ), подадена чрез процесуален представител, срещу решение 381/22.03.2023 г. по адм. дело 2756/2022 г. на Административен съд Варна (АС Варна), с което НОИ е осъден да заплати на В. Цанев сума в размер на 350 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение, на основание Договор за правна защита и съдействие от 29.06.2022 г. в административното производство по оспорване на разпореждане 031-00-3576-5/14.06.2022 г. издадено от началник сектор Краткосрочни плащания към ТП НОИ Варна, потвърдено с решение 2153-03-113/04.08.2022 г. на директора на ТП НОИ Варна, обявени за нищожни с решение 1510/18.11.2022 г. по адм. дело 2004/2022 г. по описа на АС Варна. С атакуваното решение в полза на ищеца са присъдени и съдебни разноски в размер на 510 лв. за производството по реда на ЗОДОВ. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради прекомерност на присъденото възнаграждение, представляващо обезщетение. Изложени са съображения за правилност на решението, в частта на мотивите за дължимост на адвокатско възнаграждение, като несъгласие е изразено единствено в частта на определения размер на обезщетението. Ответникът - В. Цанев, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящото производство в размер на 500 лв. съобразно списък на разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че при оспорване на разпореждане 031-00-3576-5/14.06.2022 г. издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Варна - началник сектор Краткосрочни плащания към ТП НОИ Варна по реда на чл. 117, ал.1, т.2 б. б от КСО, Цанев е ползвал адвокатска защита и съгласно договор за правна защита и съдействие е заплатил сумата от 350 лева в брой. С решение 1510/18.11.2022 г. по адм. дело 2004/2022 г. по описа на Административен съд Варна по реда на чл. 118, ал.1 от КСО са обявени за нищожни решение 2153-03-113/04.08.2022 г. на директора на Териториално поделение гр. Варна на НОИ, както и потвърденото с него разпореждане 031-00-3576-5/14.06.2022 г. издадено от началник сектор Краткосрочни плащания към ТП гр. Варна на НОИ. Съдебното решение на Административен съд Варна на основание чл.119 от КСО не подлежи на обжалване и е влязло в сила на 18.11.2022 г. По делото са налични договори за правна защита и съдействие, както и пълномощни. От правна страна съдът е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ. По отношение размера на искa, съдът е приел, че уговореното и заплатено възнаграждение е в минималния размер, предвиден в приложимата редакция на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не са налице основания за редуцирането им. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменено с влязло в сила съдебно решение разпореждане 031-00-3576-5/14.06.2022 г. издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Варна - началник сектор Краткосрочни плащания към ТП НОИ Варна, с което е реализиран първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тежестта за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, е на ищеца - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. В случая доказването е успешно в административното производство е представен договор за правна защита и съдействие сключен между В. Цанев и адв. Джебаров, съгласно който е договорено и платено в брой възнаграждение за адвокат в размер на 350 лева. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд Варна производство се установява, че ищеца (настоящ ответник) е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отменения административен акт, тъй като са налице доказателства за възмездност. Причинно-следствената връзка между издаденото разпореждане и потърсената от лицето адвокатска защита е пряка и непосредствена. Последните се намират в отношение на обуславяща причина и следствие лицето не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси, рефлектиращ негативно в правната му сфера. В Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателно постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В цитираното Тълкувателно решение 1/ 2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лице за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Настоящият състав не намира, че ответникът по касацията е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на разпореждането, за което е заплатил претендираното като вреда, адвокатско възнаграждение. По делото са налице валидни договорни отношения с предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Защитникът е получил възнаграждение за положения труд, който е бил заплатен от клиента в договорения размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Правилен е изводът на административния съд за наличието на основание за присъждане на обезщетение. Съдът правилно е приел, че размерът не следва да бъде редуциран. Съгласно чл.8, ал.4 от Наредба 1/09.07.2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на чл.8. Действието по обжалване по административен ред на обявения за нищожен административен акт безспорно попада в хипотезата на чл. 8, ал. 4 от Наредба 1/09.07.2004г., като минималното адвокатско възнаграждение за случаи като настоящия се определя на основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата в размер съобразно редакцията, действаща към момента на осъществената защита и при сключване на договора за правна защита и съдействие от 29.06.2022г. - изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., а именно - 350 лева. Видно от приложимата редакция платеното адвокатско възнаграждение е съобразено с нормативно предвидения размер. С оглед горното наведените касационни основания за несъстоятелни и неоснователни. Предвид изложеното настоящият касационен състав на ВАС намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат - чл. 4 от ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ. По изложените съображения не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват единствено на В. Цанев, като Националният осигурителен институт бъде осъден да му заплати сума в размер на 500 лв., съобразно представените доказателства за извършването им. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение