Решение № 10409 от 16.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , подадена чрез пълномощника адв. М. Антонова, срещу Решение 502/21.09.2021 г., постановено по адм. дело 1016/2020 г. по описа на Административен съд Хасково, с което по жалба на ЕТ Д. 73 Д. Добрев е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 26/311/00783/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8536 от 25.08.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение се аргументира законосъобразност и валидност на процесния АУПДВ, като касаторът обосновава приложимост на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП. Счита, че заложените в бизнес плана показатели не съставляват индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Обосновава довод, че нормата е неприложима по време, тъй като е в сила по-късно спрямо началния момент на ПРСР 2007-2013, както и на приложимата според касатора Наредба 29/11.08.2008 година. Сочи аргумент, че заложените показатели по програмата служат единствено и само за анализ и сравнение между очакванията и постигнатите количествени цели. В подкрепа на твърденията си, че установените нарушения не изискват издаване на решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, цитира съдебна практика. Относно периода на мониторинг счита, че същият е изтекъл на 16.12.2020 година, т.е. след издаване на АУПДВ съобразно чл. 71 от Регламент 1303/2013 на ЕП и на Съвета. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата против процесния АУПДВ да бъде отхвърлена, а при условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ЕТ Д. 73 Д. Добрев , оспорва чрез пълномощника си в подаден писмен отговор, основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Хасково е бил АУПДВ 26/311/00783/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8536 от 25.08.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с който по отношение на ЕТ Д. 73 Д. Добрев е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 207 499,38 лева. В хода на административното производство е установено, че между ЕТ Д. 73 Д. Добрев и ДФ Земеделие има сключен Договор 26/311/00783 от 03.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007-2013 г., с предмет Къща за гости и стаи за отдих в [населено място], Община Минерални бани, по който на едноличния търговец е отпусната сума в размер на 207 499,38 лв. на 16.12.2015 година. При извършена проверка на място в периода 20.06.2019 г. 25.06.2019 г. г., както и след извършени допълнителни административни проверки, е констатирано неизпълнение на финансови показатели, въз основа на които проектът е определен като допустим. Установено е, че изпълнението на бизнес плана средно аритметично за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е 14,33 % спрямо заложените приходи. Констатирано е също, че поддържаната средна заетост за трите финансови години е в размер на 66,67% спрямо заложената в бизнес плана. Поради това и на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК и т. 4.4 б. б , т. 4.12, т. 4.18 във вр. с т. 9.1, б. г и т. 8.1 от Договора във вр. с чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 2 и чл. 2, т. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. административният орган е издал процесния АУПДВ, като е установил на ЕТ Д. 73 Д. Добрев задължение за възстановяване в размер на 207 499,38 лева, представляващо 100% от получената субсидия и най-голямо по размер задължение. По време на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е кредитирано от съда и е неоспорено от страните. Заключението на вещото лице потвърждава размерите на установения процент неизпълнение на заложените приходи и поддържана заетост. При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, административният съд е достигнал до неправилен извод за незаконосъобразност на процесния АУПДВ поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Изложени са правни съображения, че след изменението на ЗПЗП, (ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), законът изрично разграничава случаите, в които публичните вземания по мерките и подмерките от ПРСР се установяват с решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, (към настоящия момент ЗУСЕФСУ), и тези при които се издава АУПДВ. В решението е посочено, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект и непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ, което в случая обуславя приложимост на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, съответно до издаване на решение по чл. 73 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Прието е още, че в процесния случай пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП не намира приложение, защото договорът е сключен на 03.11.2014 г., като мониторинговият период по смисъла на пар. 1, т. 2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал 6 и ал. 7 от ЗПЗП, (Правилата,) е изтекъл на 03.11.2019 г., т.е. преди образуване на административното производство, в рамките на което е издаден процесният АУПДВ. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, защото е необосновано и в нарушение на материалния закон. На първо място, следва да бъде съобразено това, че в конкретния случай административният орган се позовава на неспазване от страна на ползвателя на ангажимент, поет с договора. В този случай съгласно чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ, но само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Следователно, законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕФСУ и АУПДВ, и не му е предоставил възможност да си избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнението му. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕФСУ, се издава АУПДВ. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ не намира приложение в процесния случай, тъй като разпоредбата не е съществувала към момента на приемане на мярката, по която е изплатена помощта на едноличния търговец. Това е така, защото релевантният момент за съдебна преценка е към датата на издаване на акта. Към този момент разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ е била част от позитивното право. Както е счетено от административния съд, в съдебната практика се приема, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана по аналогични спорове представлява основание за извършване на финансова корекция, предвидено в чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ неизпълнение на одобрени индикатори. Реализирането на по-ниски от заложените в плана приходи от дейността и неизпълнение на ангажимента за поддържане на определен брой работни места, засягат условията за изпълнение на инвестицията, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане, съответно приложение намира чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Показателите в бизнес плана в частта му за приходите и в частта му относно броя на заетите в производствената дейност лица се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори, т.е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата, още повече, че в самата Програма за развитие на селските райони 2007 г. 2013 г. посочените показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 311. Според чл. 2 от Наредба 30/2008 г. по реда на същата се подпомагат проекти, които допринасят за постигане целите на мярката, сред които е именно насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони. Преди измененията на ЗПЗП, обнародвани в ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., е съществувала разнопосочна практика, както сочи и касаторът. С въвеждане на новите алинеи (6 9) в нормативната уредба е изяснено, че непостигането на заложените финансови показатели, каквито са констатираните в процесния акт отклонения, съставлява неизпълнение на одобрените индикатори, респ. налице е основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Поради това и в съответствие с нормата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява принципно чрез издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. Настоящият касационен състав счита обаче, че мотивите на първоинстанционния съд относно неприложимостта на § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП в процесния случай, са необосновани. Разпоредбата на § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП предвижда, че започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на касатора е било по реда на Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 година. При извършване на преценка относно реда за издаване на акт и понятието мониторингов период приложение намира § 1, т. 2 от Правилата, а не чл. 43, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 година. Съгласно § 1, т. 2 от Правилата мониторингов период за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването им. В случая договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 03.11.2014 г., съответно мониторинговият период е изтекъл на 03.11.2019 година. Производството по издаване на акта е образувано на 28.10.2019 г. с уведомително писмо по реда на чл. 26 от АПК, т.е. преди изтичане на срока за мониторинг, противно на приетото от административния съд. Поради това § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.) е приложим. С оглед изложеното, като е отменил процесния АУПДВ, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и да се отхвърли жалбата срещу АУПДВ. Разноски: В първоинстанционното производство изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е направил разноски в размер на 2 186 лева, а в касационното - разноски общо в размер на 5776 лева, съгласно депозирания списък. В полза на ДФ "Земеделие" следва да бъдат присъдени горепосочените и доказани разноски. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение