Решение № 288 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5342/2007 г.

Решение № 288 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5342/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на С. окръжен съд, постановено под № 278 на 11.07.2007 г. по в. гр. дело № 391/2007 г., с което е оставено в сила решение № 50 от 9.05.2005 г. по гр. дело № 1258/2004 г. на С. районен съд за отхвърляне предявения от Я. Н. Д. ЕГН ********** от гр. С. против М. на в. работи (МВР), гр. С., Р. п. у. (РПУ) гр. Н. и РДВР гр. Б. за заплащане обезщетение на основание чл. 1 ЗОДВПГ за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата 6 000 лева, причинени от незаконосъобразно отнемане на свидетелство за у. на МПС за периода 3.10.2003 г. до 30.01.2004 г., като неоснователен и недоказан. Недоволен от въззивното решение е касаторът Я. Н. Д., който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е неправилно поради нарушение на процесуалния и материален закон тъй като са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата и в частност РДВР гр. Б., визирани в ЗОДВГ. Ответниците по касация - МВР, РПУ, РДВР не вземат становище по жалбата. Представителят на контролиращата страна - В. к. п. оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за безспорно, че действително издаденото наказателно постановление от 9.10.2003 г. е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно, но на процесуално основание без произнасяне по съществото на спора: налице ли или не допуснато от ищеца административно нарушение. Направен е извод, че не са установени претърпени вреди - изпадане в депресия, влошаване на здравето и разстройство на семейните му отношения и причинна връзка между незаконосъобразния акт и претендираните от него неимуществени вреди след като същият е продължил да р. във фирмата, в която е работил и преди това и е получавал трудово възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. При посоченото процесуално поведение на страната /касатор/ и с оглед правилно разпределената доказателствена тежест законосъобразно решаващият съд е приел, че искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ е основателен и доказан в уважения размер, при което е съобразен обществения критерий за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД. Показанията на разпитаните свидетели са кредитирани при отчитане изискването на чл. 136 ГПК (отм.). Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, хип.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение