Решение № 10606 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3023/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас при Агенция Митници, чрез процесуален представител юрк. Илиева, против Решение 68/30.01.2023 г., постановено по адм. дело 1380/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено Решение 32-245700 от 22.07.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният орган е установил действително платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, съобразно която правилно е определил и митническата облагаема стойност на стоката. Подробни съображения се излагат в касационната жалба, като се настоява за отмяна на съдебния акт с потвърждаване на оспорения индивидуален административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба А. Тузлуков, чрез пълномощника адв. Василева, по съображения, изложени в представено писмено становище, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Бургас е Решение 32-245700 от 22.07.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което на основание чл. 70, § 1 във вр. с чл. 71, § 1, буква д), подбуква i), чл. 77, § 1, буква а), § 2, чл. 85, § 1, чл. 105, § 3 и § 4, чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл.54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 66, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 67, ал. 1, чл. 83, ал.1 от ЗДДС, е определена нова митническа и данъчна облагаема стойност на стока по МД с 19BG001007010466R1/11.10.2019 г., съответно нови размери на дължимото мито и ДДС, с датата на възникване на задълженията 11.10.2019 г., съответно са взети под отчет като дължими суми за доплащане: мито А00 в размер на 796,28 лева и ДДС в размер на 1 751,80 лева, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, с длъжник А. Тузлуков. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: На 11.10.2019 година, в митническо бюро Свободна безмитна зона Бургас на АМ Tузлуков, чрез митническия си представител и декларатор Лидикар ООД, подал вносна митническа декларация с MRN 19BG001007010466R1/11.10.2019 година. С нея Тузлуков, чрез Лидикар ООД, декларирал за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение стока - употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка Тойота, модел RAV4, с първа регистрация 01.01.2017 година; работен обем 2500 см3, мощност 176 к. с., двигател - няма данни, шаси JTMBFREV4HJ122205. В митническата декларация Тузлуков декларирал в клетка 5/14 "Държавата на изпращане" - Съединени американски щати, в клетка 4/1 "Условия на доставка" - FOB - франко борда; в клетка 4/16 "метод за определяне на стойността" - договорната стойност на внасяната стока; в клетка 4/14 "Цена на стоката" - 3 700; в клетка 4/10 "Валута" - USD; в клетка 4/9 "Добавяния и приспадалия": код АК - Разходи за транспорт, товаро - разтоварни и обработващи операции и разходи за застраховка до място на въвеждане на стоките в ЕС - 1 096,47 лева и код ВА - Разходи за транспорт след мястото на въвеждане - 156,50 лева. На 29.07.2021 година началникът на митнически пункт Пристанище Бургас към ТД Митница Бургас на АМ изготвил писмо изх. 32 - 244474/29.07.2021 година до А. Тузлуков с информация, че се извършва последващ митнически контрол по подадената декларация за деклариране на режим допускане за свободно обращение във връзка с внесения автомобил. С писмото извършващият проверката административен орган изискал от Тузлуков да представи допълнително доказателства, удостоверяващи размера на декларираната цена на вноса. С писмен отговор вх. 32 - 266231/19.08.2021 година Тузлуков заявил, че през пролетта на 2019 година е наел фирма US Auto със седалище София да играе на търг за катастрофирал автомобил на определен интернет - адрес и описал услугите, които предоставя това дружество. Тузлуков посочил, че автомобилът пристигнал в много по - лошо състояние от това, което му е било показано първоначално, че покупката му няма търговски характер, а МПС е било ремонтирано и се ползва от него. Той приложил снимки и копие от талона на колата. На 15.12.2021 година директорът на ТД Митница Бургас на АМ, на основание чл. 22 § 6 във връзка с чл. 29 от Регламент 952/2013, уведомил А. Тузлуков, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на митническата стойност на стоката (автомобила) по митническата декларация от 11.10.2019 година. В съобщението административният орган обобщил данните, установени от него при последващия контрол на вносната операция - първоначално констатираните факти и първоначално определените задължения на дружеството, данните от интернет - страницата www.atoauctions.io, съдържащи информация за същия автомобил (със същия идентификационен номер, същия номер на свидетелството за регистрация и същия пробег), но с посочена различна (значително по - висока) продажна цена (8 200 щатски долара) и обозначение продаден (SOLD). Органът описал документите, изискани от Тузлуков за установяване на плащането на цената и липсата на доказателства, представени от него в тази насока. На 19.07.2022 година началникът на МП Пристанище Бургас център в ТД Митница Бургас на АМ изготвил докладна записка до директора на ТД Митница Бургас, в която обобщил резултатите от последващия митнически контрол по вноса на процесното МПС от А. Тузлуков, чрез Лидикар ООД. На 22.07.2022 година, като възприел изцяло изводите в докладната записка, директорът на ТД Митница Бургас в АМ издал оспореното решение. За да отмени индивидуалния административен акт първостепенният съд се е аргументирал с това, че данните в посочения от органа интернет - сайт биха могли да доведат до съмнения относно действителната покупна цена на процесния автомобил, но те не са достатъчни за да послужат за нейното определяне. Тази информация не е официална и/или служебна такава, че да се разчита на нейната достоверност. Съдът е достигнал до извод за незаконосъобразно определяне на митническата стойност на стоката. Касационният съд намира решението на АС Бургас за правилно. Действително митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013 или МКС). Съгласно чл.70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година (или само Регламента за изпълнение) дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл.74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Именно към установяването на тези релевантни факти е била насочена и дейността на първостепенния съд, правилността и обосноваността на които изводи е и предмет на настоящия касационен контрол. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи, а и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и определянето й по реда на някой от вторичните методи, което разбира се не е сторено. Данните, извлечени от интернет сайта, от една страна не могат да бъдат обвързани именно с покупко-продажбата в рамките на която Тузлуков е придобил собствеността върху предмета на вноса, а от друга съдържащата се в цитирания сайт информация не е част от митническите информационни системи, нито данните в нея са събрани по надлежния ред, за да могат да се ползват с доказателствена сила, имаща превес спрямо тази на представената фактура. Или обоснован е и изводът, че митническите органи необосновано са приели, че посочената в сайта продажна цена е договорната стойност на стоката по чл. 70, § 1 от МКС. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на А. Тузлуков следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 660 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита, които следва да бъдат понесени от Агенция Митници, съгласно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,