Решение № 10071 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4431/2010 г.

Решение № 10071 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4431/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Росица Николова Гелова, действаща като ЕТ "Ротари - Росица Гелова" - гр. София, чрез пълномощника адв. Александър Георгиев, против решение № 76/11.01.2010 г., постановено по адм. дело № 1572/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт /РА/ № 20084345/12.11.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че има право на данъчен кредит по процесните фактури, тъй като материалите са използвани за строителството на сграда по договор за изработка в строителството от 30.03.2007 г. По силата на споразумение от 30.04.2007 г. страните по този договор са се уговорили, че отношенията между тях ще бъдат уредени след извършване на всички строителни работи. Затова, съдът неправилно е приел, че не е доказано извършването на облагаеми доставки. По съображения в този смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че съдът обосновано е приел, че се касае за извършване на строително-монтажни работи в чужд имот и без да е учредено право на строеж на жалбоподателя, поради което за извършените доставки същият няма право на данъчен кредит. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Росица Николова Гелова, действаща като ЕТ "Ротари - Росица Гелова", против РА № 20084345/12.11.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 75/15.01.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. София относно непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 10503,46 лв. за данъчни периоди м. 10, 11 и 12/2007 г. и м. 01, 02 и 03/2008 г. За да постанови това решение, съдът е изложил, че правото на данъчен кредит за посочените периоди е отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, като е прието, че получените стоки и услуги не са в рамките на независимата икономическа дейност на ревизираното лице и не се използват за целите на извършените от лицето облагаеми доставки. Приел е за установено, че ЕТ "Ротари - Росица Гелова" е сключил договор от 30.03.2007 г. с Милка Николова Гелова за строителство на жилищна сграда с магазин и кафе - сладкарница в гр. София, който е развален със споразумение от 30.04.3007 г. Установено е също, че собственик на недвижимия имот е Милка Гелова, а ревизираното лице няма учредено право на строеж, следователно извършени са строително-монтажни работи /СМР/ в чужд имот. Предвид това съдът е приел, че от ЕТ "Ротари - Росица Гелова" неправомерно е ползвано право на данъчен кредит за получените стоки и услуги, свързани със строителството на процесната сграда. След като тези материали и услуги са използвани са строителство в чужд имот без договор и без учредено право на строеж в полза на ревизираното лице, то извършените доставки са необлагаеми по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС, за които не е изпълнено условието по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за възникване право на данъчен кредит. Съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, свързани със съдържанието на споразумението от 30.04.2007 г. и действителните отношения между страните, като е посочил, че от текста му е видно, че договорът за строителство е развален, а евентуалните последващи отношения между страните са без значение за данъчното облагане. Според съда, безспорно е, че към момента на ползване на правото на данъчен кредит за получените доставки на материали и строителни услуги, жалбоподателят не е бил в договорни отношения със собственика на земята, поради което правилно действията на жалбоподателя са преценени като извършване на подобрения в чужд имот, които не са свързани с неговата независима икономическа дейност и за тях не е налице право на данъчен кредит. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е установено по делото, че ревизираното лице ЕТ "Ротари - Росица Гелова", като изпълнител, е сключило договор от 30.03.2007 г. с Милка Николова Гелова, като възложител, за строителство на жилищна сграда с магазин и кафе - сладкарница, находяща се в гр. София, УПИ ХХХIII-712, ул. "Петра № 219, а на 30.04.2007 г. между същите лица е сключено споразумение за разваляне на договора. Безспорно е установено, че собственик на недвижимия имот, върху който е осъществено процесното строителство, е Милка Николова Гелова, която е майка на Росица Гелова, действаща като ЕТ "Ротари - Росица Гелова", разрешението за строеж на посочената сграда е издадено на името на Милка Гелова, в полза на ЕТ няма учредено право на строеж върху този недвижим имот. Правото на приспадане на данъчен кредит, което е предмет на спора пред съда, е ползвано през данъчни периоди м. 10/2007 г. - м. 03/2008 г. за доставки на материали и услуги, получени от ревизираното лице и използвани за строителството на сградата в УПИ ХХХIII - 712. Предвид установеното от фактическа страна, правилен е извода на съда, че тези доставки не са свързани с независимата икономическа дейност на ревизираното лице. Поради това че стоките и услугите са използвани за строителство на сграда в чужд имот, за която в полза на ревизираното лице няма учредено право на строеж и наред с това, за строителството на сградата същото лице няма договор със собственика на земята, то построяването на сградата представлява приращение за собственика на земята по смисъла на чл. 92 от Закона за собствеността. Липсата на договорни отношения със собственика на земята, което е и лицето, на което е издадено разрешение за строеж, води до извода, че сделката е безвъзмездна и не е свързана с независимата икономическа дейност на лицето. Доводите на касатора, свързани със съдържанието на споразумението от 30.04.2007 г., са неоснователни. Същите са обсъдени от първоинстанционния съд и изводите, до които е достигнал съдът се споделят от настоящия състав. От текста на споразумението, недвусмислено се установява, че страните са констатирали, че подписаният между тях договор от 30.03.2007 г., не отговаря на целите, за които е сключен /т. 1 от споразумението/, че между страните съществуват противоречия по съществени условия свързани с изпълнението на договора /т. 2/, както и че са се съгласили и на основание чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, доброволно развалят с това споразумение действащия до тази дата договор за изработка в строителството /т. 3/. Единственият извод, който може да бъде направен относно правната същност на това споразумение е извода, който е направен в РА и от съда, че с него се цели разваляне на сключения договор. Останалата част от споразумението потвърждава този извод - в текста след т. 3 от споразумението е посочено, че всички отношения между страните ще бъдат уредени по доброволен начин, след извършване на всички СМР и приемане на сградата с акт обр. 16 и получаване на разрешение за ползване, на основание констативен протокол, визиращ всички действително вложени материали и извършени строителни услуги, с оглед правилата за приращение и съответно - обезщетение за извършени подобрения. Спорното право на данъчен кредит е ползвано за материали и услуги, закупени, съответно получени през данъчни периоди след прекратяване на договора за строителство - от м. 10/2007 г. до м. 03/2008 г. Затова не може да се приеме, че дейностите са били осъществени в изпълнение на договора от 30.03.2007 г. преди прекратяването му. Като се вземе предвид съдържанието на споразумението и близките родствени отношения между собственика на имота, върху който е осъществено строителството и ревизираното лице, както и липсата на данни за други договорни отношения между тях, то обоснован е извода, че стоките и услугите, за които е ползвано правото на данъчен кредит през процесните периоди са използвани за безвъзмездни доставки. Затова, правилно с РА е прието, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, според която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В случая не се спори по въпроса дали доставките, по които ревизираното лице е декларирало право на приспадане на данъчен кредит, са извършени, а за това дали лицето има право на данъчен кредит. По изложените съображения, първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос, като е възприел изводите на органите по приходите и е отхвърлил жалбата против РА. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Страните не са претендирали разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,