Решение № 8430 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14575/2015 г.

Решение № 8430 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14575/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК Образувано е по касационна жалба на Пламен Славчев Петров, от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Дончева, против решение № 1648/09.11.2015 г. по адм. дело № 803/2015 г. на Административен съд - Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: началника на РДНСК - ЮИР, гр. Бургас, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Асенова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил предявения от Пламен Славчев Петров срещу РДНСК - ЮИР, гр. Бургас, отрицателен установителен иск по чл. 292 от АПК, за признаване за установено, че задължението му по влязлата в сила Заповед № ДК-02-ЮИР-42/19.03.2011 г. на началника на РДНСК-ЮИР не подлежи на изпълнение, поради настъпили след издаване на изпълнителното основание факти, а именно влязъл в сила Акт за узаконяване /АУ/ № 3/20.05.2015 г. на главния архитект на община-Казанлък. За да отхвърли иска като неоснователен съдът е развил следните доводи: Искът по чл. 292 от АПК може да се основава единствено на нови факти и обстоятелства, които са изменили или погасили подлежащото на изпълнение задължение, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Представения от ищеца АУ № 3/20.05.2015 г. представлява нов писмен документ, който не удостоверява нови факти с правопогасяващо изпълнителното основание действие, тъй като е издаден на основание § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г./. Правната норма на § 127 от ПЗР на ЗУТ не съставлява нов факт, тъй като не сочи безусловно на неизискуемост на изпълнението, какъвто е изтеклата давност по чл. 285, ал. 1 АПК. Тази разпоредба е материалноправна, няма обратно действие и е неприложима спрямо заповеди, влезли в сила преди 26.11.2012 г., каквато е процесната заповед, която е влязла в сила на 04.07.2011 г. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Фактите въз основа на които ищецът е поддържал, че не дължи изпълнение на задължението по влязлата в сила заповед от 19.03.2011 г. на началника на РДНСК-ЮИР за премахване на незаконен строеж, са висящо производството по узаконяване на този строеж и издаден Акт за узаконяване № 3/20.05.2015 г., на основание § 127, ал. 2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 82/2012 г./. Последният е приет като доказателство по делото и върху него е отбелязано, че е влязъл в сила на 03.06.2015 г. По делото не е изискана пълната преписка по узаконяване на процесния строеж, при община-Казанлък, по която е издаден този акт, с оглед проверка за валидността му, по реда на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2, изр. 1 от ГПК и евентуално за законосъобразността му по чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Липсват и данни за уведомяване на РДНСК - ЮИР, с изпращане на копие от АУ и др. съпътстващи документи, в 7-дневен срок от издаването му за проверка, съгласно задължението на органа по § 127, ал. 10 от ПЗР на ЗИДЗУТ, вр. с чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. При отсъствие на доказателства за тези обстоятелства съдът не би могъл да се произнесе инцидентно по валидността и законосъобразността на представения АУ и доколко същия представлява нов факт, настъпил след издаване на изпълнителното основание, който погасява задължението - предмет на изпълнение. Пропуска е съществен и поради това, че пред касационната инстанция ответникът е представил писмени доказателства: протест от 07.03.2016 г. на ОП- гр. Стара Загора до началника на РДНСК - ЮИР, гр. Бургас, срещу АУ № 3/20.05.2015 г. за обявяването му за нищожен, Заповед № ДК-10-ЮИР-20/15.04.2016 г. на началника на РДНСК-ЮИР, с която е прогласена нищожността на същия АУ, 2 бр. жалби от главния архитект на община-Казанлък и от касатора Пламен Петров до АС-Стара Загора, срещу цитираната заповед на началника на РДНСК-ЮИР. От тези писмени доказателства е видно, че спора относно валидността на издадения АУ, е висящ пред Административен съд-Стара Загора, който спор е преюдициален спрямо спора по настоящето дело, налагащо спирането му, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до решаването му с влязло в сила решение. При наличие на такъв висящ спор пред друг съд, решаващият съд, т. е първоинстанционния не би могъл да се произнесе инцидентно по този въпрос, тъй като влязлото в сила решение на административния съд би било задължително за него относно това дали оспорения АУ е валиден - чл. 302 от ГПК. С оглед изложеното и допуснатите от съда съществени процесуални нарушения по събиране на доказателствата и установяване на релевантните за спора факти, обжалваното решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за отстраняването им, при съобразяване с указанията, дадени по-горе. При този изход, по искането за разноски на страните, дължи произнасяне първоинстанционния съд на когото делото е върнато за ново разглеждане, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение