Решение № 12588 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6035/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба от "Златица 2003" ООД, гр. Златица, чрез процесуален представител, против Решение 536/02.05.2023 г. на Административен съд - София област, постановено по административно дело 253/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/818/17.01.2023 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие". С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което оспореният административен акт да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба - Зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие"чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва същата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - София област /АССО/ е АУПДВ 01-2600/818/17.01.2023 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 15, ал. 3, т. 5 и ал. 4, т. 2, б."г" и чл. 14, ал.2, т.7 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г. (Наредба 4/24.02.2015 г./Наредбата) е установено на "Златица 2003" ООД публично държавно вземане в размер на 3 747,47лв., представляващо размер на подлежаща на възстановяване изплатена субсидия, с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане. Според мотивите на акта с влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие " от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г. с изх. 01-2600/818 от 22.02.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е прекратен поетият от дружеството ангажимент, поради което на основание чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "г" от Наредба 4/24.02.2015 г. то следва да възстанови 10 % от общата изплатена сума за 2015 г. и 2016 г. . След анализ на събраните доказателства първостепенният съд е приел, че оспорването е допустимо и неоснователно. Обосновал е извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт, като е уточнил, че твърдението на дружеството за настъпило форсмажорно обстоятелство по смисъла на чл.15, ал.5 от Наредбата не е подкрепено с никакви доказателства, нито е съобщено на административния орган в нормативно установения срок. В обобщение е формирал извод, че влезлият в сила акт за прекратяване на ангажимента е достатъчна предпоставка за издаването на оспорения АУПДВ, с който точно е определена подлежащата на възстановяване сума, възлизаща на 10 % от получената субсидия. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 15, ал. 3, т. 5 и ал.4, т.2, б. "г" от Наредба 4/24.02.2015 г. в приложимата към датата на издаването му редакция - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г. Според първата посочена разпоредба Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4 в случаите по чл. 14, ал.2, т.7 - се установи прекратяване на договора с контролиращо лице или е налице прекъсване в периода на контрол. Според чл. 15, ал.4, т.2, б. "г" от Наредбата подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато е прекратен поетият многогодишен ангажимент; от кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията, за която са установени неспазванията по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5, се възстановяват 10 %, ако е след петата година. В случая между страните не е спорно, че издаденият Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. - 2020 г. с изх. 01-2600/818 от 22.02.2022 г. е обжалван по административен ред пред Министъра на земеделието. В качеството си на горестоящ орган той е отхвърлил жалбата на дружеството, с оглед на което и при липсата на твърдения и доказателства, че спорът е отнесен пред съда, следва извод, че стабилитетът на този акт е настъпил. В тази връзка следва да се посочи, че актът за прекратяване на ангажимента е издаден преди изменението на нормата на чл. 15, ал.1 от Наредба 4, изискваща в действащата си от 26.04.2022г редакция едновременно прекратяване на поетия ангажимент и предприемане на действия за възстановяване на получената финансова помощ. Съобразно качеството му на процесуална разпоредба и при липсата на преходна норма, следва да се приеме, че изменението на член 15, ал.1 от Наредба 4, от момента на влизането си в сила, е приложимо и спрямо висящите административни производства. Относно приключилите такива обаче, при които актът за прекратяване вече е издаден при действието на предходната му редакция, не може да се приеме, че предприемането с последващ АУПДВ на действия единствено по възстановяване на помощта, без едновременно прекратяване на ангажимента, административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което би могло да се квалифицира като съществено. Безспорно е още, че "Златица 2003" ООД е прекратило договора си с контролиращото сертификацията лице "СЖС България" ЕООД след петата година от кампанията на първоначално одобрение по мярката, в резултат на което е осъществена хипотезата на чл. 14, ал.2, т.7 от Наредба 4 във вр.с чл. 15, ал.4, т.2, б"г" от Наредбата. Спорът се концентрира върху въпроса представляват ли твърдените от кандидата преминаване на тръбопровод на "Булгар транс газ" и унищожаване на част от насажденията форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на чл. 15, ал.5 от Наредбата, които да дерогират изискването за частично възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Легалната дефиниция на понятието " форсмажорни или изключителни обстоятелства" по смисъла на Наредба 4 се съдържа в т.9 от §1 от нейните ДР, препращаща към чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013г. Посочената общностна норма сочи, че за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП непреодолима сила и извънредни обстоятелства могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Преминаването на газопровод през обработваемите от бенефициера земи обаче не би могло да се субсумира в нито една от цитираните хипотези, а и липсват каквито и да е доказателства, които да подкрепят действителното прокарване на съоръжение от този вид. Не е установено още, че съгласно чл.15, ал.6 от Наредба 4, твърдените обстоятелства, заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) са съобщени в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него лице или от неговите правоприемници в рамките на 15 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него лице или неговите правоприемници са били в състояние да го направят. Определящо е, че изпълнението на това задължение, наред с наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства, обуславят приложимостта на чл. 15, ал.5 от Наредба 4 и след като и двата елемента от посочения фактическия състав не са осъществени, то не са налице законоустановените предпоставки за неизискуемост на частично възстановяване на получената от дружеството финансова помощ. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил оспорването срещу процесния АУПДВ, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Държавен фонд земеделие следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение