Решение № 81 от 20.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 47/2009 г.

Решение № 81 от 20.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 47/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Бойка Попова На основание чл. 420, ал. 2 НПК е подадено искане за възобновяване на наказателно дело, изготвено от осъдения Х. М. А. от с. Г. област. Предмет на искането е решение № 78-а от 7.07.2008 г, постановено от Ловешкия окръжен съд по внохд № 67/2008 г, чиято отмяна и възобновяване на делото се предлагат с позоваване на всички основания по чл. 348 НПК. Осъденият не участва и не се представлява в производството пред ВКС. В приключилото наказателно дело са били установени като частни обвинители и граждански ищци М. С. А., А. М. А., Р. И. А., Ф. М. Р., Н. М. А., Д. С. С. и Н. С. А. Редовно призовани, те не се явяват и не изпращат процесуален представител за проведеното пред В К С съдебно заседание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подаденото искане. Върховният касационен съд извърши проверка по изложените в искането оплаквания и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 25 от 19.02.2008 г, постановена по н о х д № 438/2007 г от Тетевенския районен съд, подсъдимият Х. М. А. - на 73 г, е признат за виновен, че при условията на продължаваното престъпление през лятото на 2004, 2005 и 2006 г. самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго предполагаемо свое право, като заел и косил тревата от ливада, представляваща имот № 6* по плана на с. Г. област, собственост на наследниците на бившия жител на същото село -., като случаят не е маловажен и с деянието е причинена имуществена вреда в размер на 183 лева, поради което и на основание чл. 323, ал. 1 във връзка с чл. 26 НК е осъден да изтърпи наказание 6 (шест) месеца лишаване от свобода - условно с тригодишен изпитателен срок по чл. 66 НК и глоба в полза на държавата в размер на 150 лева. С присъдата е уважен изцяло предявеният от гражданските ищци граждански иск за сумата 183 лева, присъдени като обезщетение за причинена вреда, със законните последици от това. С цитираното по-горе решение, което е предмет на искането, издадената присъда е изменена от въззивния съд, както следва: Подсъдимият е оправдан да е осъществил през инкриминирания период самоуправни действия върху 0.526 кв. м от процесния имот. Затова присъденото обезщетение в полза на гражданските ищци е намалено на 120 лева. В останалата й част присъдата е потвърдена. Искането е процесуално допустимо - подадено е в законовия срок от легитимирано лице и има за предмет влязъл в сила съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на възобновяването. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: Фактическите констатации по делото, приети и от двете съдебни инстанции, са следните: Собствеността върху процесният недвижим имот - ливада от 1.526 кв. м, находяща се в местността "С." и представляваща имот № 6* по плана на с. Г. област, е възстановена с Решение № Г* от 27.11.95 г на Поземлената комисия - гр. Т. на наследниците на бившия жител на с.с. Стамен А. А. Наследниците на покойния С. А. А. - негови деца, постигнали съгласие помежду си имотът да са стопанисва и ползва от гражданския ищец М. С. А. Веднъж годишно, през летните месеци на 2004, 2005 и 2006 г подсъдимият окосявал 1.000 кв. м от посочената ливада и прибирал тревата, въпреки предупрежденията на гражданския ищец М. А. да не върши това. В резултат от посочените действия на подсъдимия гражданските ищци били лишени през инкриминирания период от добива на ливадата - сено, оценено от експертизата за 120 лева. Правната оценка на посочените факти, направена от предшестващите инстанции, не се споделя от ВКС по следните съображения: Съдилищата са възприели изцяло обвинителната теза, чиято непрецизност се съдържа още в самата й формулировка в обвинителния акт: Описателната част на обвинението е компилация и смесване на обективни признаци от престъпните състави на чл. 323, ал. 1 и ал. 2 НК, макар формално да е заявено, че се инкриминира престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. Специалният състав по чл. 323, ал. 2 НК, чиито предмет може да бъде само и единствено недвижим имот, не е инкриминиран от обвинението, въпреки твърдението в обвинителния акт, възпроизведено от съдилищата в присъдата и решението, че деецът самоволно е завзел процесния имот. Друг е въпросът, че такава фактическа констатация изначално не се оправдава от материалите по делото, в т.ч. и след проверката им в хода на съдебното следствие. Освен това е необходимо е да се посочи, че престъплението самоуправство никога не представлява пряко посегателство срещу чуждо имущество. Самоуправството не е престъпление против собствеността, понеже е насочено и засяга законоустановения ред на взаимоотношенията между отделни граждани, държавата или обществени организации. Възможно е само като вторична и незадължителна последица от деяние по чл. 323 НК, да се стигне и до засягане на чуждо имущество. В тези случаи вредата от самоуправните действия е от значение за обективната съставомерност по чл. 323, ал. 1 НК. Известно е, че споровете за имуществени права между граждани следва да бъдат отнесени за решаването им до съда или до друг компетентен орган. В случая, макар и да не е бил съгласен с посоченото решение на Поземлената комисия и въпреки предупрежденията на гражданския ищец М. А. да не коси в имота, подсъдимият не се е отнесъл към съда. Следователно, в условията на възникнал спор за имуществено право, с инкриминираните действия подсъдимият е осъществявал самоуправно оспореното му право да прибира добив от процесния имот, каквото е изпълнителното деяние по чл. 323, ал. 1 НК. За да бъде престъпление, което по принцип е резултатно, самоуправството обаче трябва да не представлява маловажен случай. В тази връзка и с оглед предпоставките по чл. 93, т. 9 НК, решаващ критерий в съдебната практика за преценката дали самоуправството представлява немаловажен случай, е вредата от него да е на стойност над три минимални работни заплати. В случая това условие не е налице, понеже съгласно ПМС № 8/20.01.2006 г. минималната работна заплата към момента на довършване на инкриминираното деяние е 160 лева. Т.е., за да бъде съставомерно инкриминираното деяние, вредата от него е следвало да надхвърля сумата от 480 лева, а в случая тя е установена в размер на 120 лева. Ето защо на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК решението и присъдата подлежат на отмяна по реда на възобновяването, като подсъдимият бъде оправдан, защото маловажният случай на самоуправство не е престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. На отмяна по реда на възобновяването подлежи и гражданско-осъдителната част от решението, предмет на искането, като производството по гражданския иск бъде прекратено по следните съображения: Гражданският иск на пострадалите е предявен за сумата 183 лева, която е претендирана като обезщетение за пропуснати ползи (л. 16-17 от първоинстанционното дело). Претенцията за обезщетяване на пропуснати ползи е недопустима, защото по иск на договорно основание пострадалият не може да се установи като граждански ищец в наказателния процес. Затова в случая гражданският иск неправилно е приет за съвместно разглеждане. Пропуснатата полза е институт на гражданското право, защото е последица от неизпълнение на длъжник по договор. По принцип тя подлежи на обезщетяване, но по общия исков ред, когато е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и е могла да бъде предвидена при пораждане на задължението, съгласно чл. 82 ЗЗД. Известно е, че основанието за гражданската отговорност на дееца в наказателното производство е чл. 45 ЗЗД, т.е., на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Затова на приемане и съвместно разглеждане в наказателния процес подлежи не всеки граждански иск, а само този, който се предявява на деликтно основание. Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд - I н. о.