Решение № 14147 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6856/2020 г.

Решение № 14147 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6856/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Петрова срещу решение № 1672/31.01.2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 9036/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й против решение по т. 5 от протокол № 23 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 16.07.2019 г. по дисциплинарно дело № 21/2017 г., с което й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ – дисциплинарно освобождаване от длъжност за извършени от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт. В касационната жалба се съдържат оплаквания, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон; при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила; при неправилно разпределение на доказателствената тежест; при неправилно формиране на правните изводи на съда в несъответствие с правилата на логическото мислене и съвкупната преценка на всички факти, обстоятелства и доказателства, като е допуснато изопачаването им и неправилното им тълкуване, довело до необоснованост. Поради това се моли за отмяната на атакуваното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК или алтернативно- за обезсилването му като недопустимо или нищожно. Ответникът по касационната жалба- Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила атакуваното решение. Прокурорът счита, че липсват касационни основания за отмяна, поради което предлага на съда да остави в сила атакуваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като прецени оплакванията в касационната жалба, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Дисциплинарното производство срещу Л. Петрова е образувано с решение на СК на ВСС по протокол № 26/20.06.2017 г. на основание чл. 316, ал. 1 от ЗСВ по предложение с per. индекс ВСС-7621/6.06.2017 г. на административния ръководител на Районен съд – Раднево. В предложението се сочи, че от страна на съдия Петрова е налице виновно неизпълнение на служебните задължения и извършване на действия, които са тежко нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ), което е накърнило престижа на съдебната власт. Фактите, изложени в предложението, са следните: На 29.03.2017 г., при участието на Д. Стоянова - съдебен секретар, съдия Л. Петрова е провела открити съдебни заседания по чнд № 95/2017 г., гр. д. № 172/2017 г. и гр. д. № 188/2017 г., по описа на Районен съд – Раднево. При извършената проверка е установено, че за тези заседания са изготвени протоколи както от съдебния секретар Стоянова, така и от съдия Петрова. Между изготвените от съдия Петрова протоколи и протоколите, изготвени от съдебния секретар, са налице сериозни несъответствия. С решение на СК на ВСС по протокол № 45/7.11.2017 г., производството по дисциплинарното дело е спряно до окончателното приключване на наказателното разследване по д. п. № 204/2017 г., по описа на СО на СГП - СЗ "А". Производството е водено срещу Л. Петрова за това, че в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" от Наказателния кодекс - съдия в Районен съд – Раднево, в кръга на службата си, съставила официален документ - протокол от съдебно заседание, проведено на 29.03.2017 г. по чнд № 95/2017 г. на РС-Раднево, в който удостоверила неверни обстоятелства и изявления. С решение на СК на ВСС по протокол № 14/23.04.2019 г. производството по дисциплинарното дело е възобновено поради приключването на наказателното производство с влязла в сила осъдителна присъда, с която Л. Петрова е призната за виновна в това, че в неустановени дата и час, в периода от 15. 00 часа на 29.03.2017 г. до 8. 50 часа на 30.03.2017 г. в сградата на съдебната палата в гр. Раднево, в качеството си на длъжностно лице - съдия в Районен съд – Раднево, в кръга на службата си е съставила официален документ (протокол от съдебно заседание, проведено на 29.03.2017 г. по чнд № 95/2017 г.), в който е удостоверила неверни обстоятелства, с цел да бъде използван като доказателство за тях- престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. Дисциплинарният състав е предложил на СК на ВСС да наложи на Л. Петрова – съдия в Районен съд – Раднево дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - дисциплинарно освобождаване за извършени от нея нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт. Предложението е разгледано на заседанието на СК на ВСС, проведено на 16.07.2019 г. След проведеното обсъждане и гласуване е прието и решение, че Л. Петрова – съдия в Районен съд – Раднево е извършила нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт, за което й се налага дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ – дисциплинарно освобождаване от длъжност. След обсъждане на събраните по делото факти и доказателства съдът е приел, че действията си по съставяне на протоколите от проведените на 29.03.2017 г. съдебни заседания по чнд № 95/2017 г., гр. д. № 172/2017 г. и гр. д. № 188/2017 г., по описа на Районен съд – Раднево, съдия Петрова е извършила нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ като виновно не е изпълнила служебните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 311, ал. 1 и 2 от НПК и чл. 150, ал. 1 и 4 от ГПК, определящи задължителното съдържание на съдебните протоколи, като с това е нарушила и Кодекса за етично поведение на българските магистрати (т. 2. 5; 3. 4; 5. 5; 5. 6; 5. 7). Съдът е приел, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. То е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му, при надлежно упражнено право на жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. При разглеждането на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Представените от жалбоподателката писмени доказателства са приети. В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката се е отказал от искането си за допускане на гласни доказателства. Събраните в рамките на дисциплинарното и съдебното производства доказателства са обсъдени в мотивите на съда. Именно въз основа на анализа на доказателствата са установени и фактите, които са от значение за предмета на спора. Установени са извършените от съдия Петрова действия във връзка с изготвянето на съдебните протоколи по посочените три дела и неверните удостоверявания в тях, които са в грубо нарушение на правилата на НПК и ГПК относно протоколирането на съдебните заседания. Съдът се е съобразил и с влязлата в сила присъда, с която съдия Петрова е осъдена за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, която е задължителна и обвързва съда относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Освен това съдът е дал отговор и на направените с жалбата възражения относно нарушаването на принципа "ne bis in idem". Приел е, че дисциплинарното производство не удовлетворява критериите "Енгел" и няма характер на наказателно производство по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията и поради това не е нелице основание за неговото прекратяване. Касационната инстанция намира, че извършеното от Л. Петрова покрива признаците на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ- неизпълнение на служебни задължения и дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ- нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, което накърнява престижа на съдебната власт. Направените от Л. Петрова удостоверявания на неверни обстоятелства и изявления в протокол от проведеното на 29.03.2017 г. съдебно заседание по чнд 95/2017 г. по описа на Районен съд-Раднево, са установени с влязлата в сила присъда, описана по-горе. Удостоверяването на неверни обстоятелства и изявления в съставените от съдия Петрова протоколи по гр. д. № 172/2017 г. и 188/2017 г. по описа на Районен съд-Раднево също се доказва по категоричен начин от представените писмени доказателства- протоколи, изготвени от съдебния секретар и протоколи, изготвени от съдия Петрова, както и от показанията на разпитаните в рамките на дисциплинарното производство свидетели. При изготвянето на тези протоколи съдия Петрова е нарушила правилата на чл. 311 от НПК, чл. 150 от ГПК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от ПАС. Направените от тричленния състав на съда правни изводи в тази насока изцяло съответстват на материалния закон и се споделят и от касационната инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с целта на закона, тежестта на извършеното нарушение и обществения му отзвук, личността на жалбоподателката и субективните причини за извършването на нарушението. Безспорно е, че извършените от Л. Петрова дисциплинарни нарушения са от категорията на описаните в чл. 308, ал. 3 от ЗСВ, за които се налага наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност. В касационната жалба се развива оплакване, че принципът за независимост на съдиите от ВАС е нарушен, тъй като ВСС има генерални дисциплинарни, контролни и организационни правомощия спрямо тяхната работа, а председателят на ВАС е член по право на ВСС. Изложените факти сами по себе си не водят до извода, че съдът не е независим. В чл. 117 от Конституцията изрично е прогласен принципът за независимост на съдебната власт. При осъществяване на своите функции съдиите се подчиняват само на закона. Гаранция за тази независимост е чл. 132 от Конституцията, съобразно който при осъществяване на съдебната власт съдиите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В конкретния случай липсват дори твърдения, че съдът е бил подложен на натиск при решаването на спора. Ето защо не може да се приеме, че независимостта на съда, решил делото, е подкопана по какъвто и да било начин. Принципът за безпристрастност на съда се гарантира от въведените в процесуалните закони правила за отвод на съдиите. Доколкото приложимият в настоящото производство АПК не предвижда специални правила в тази насока, на основание чл. 144 следва да намерят приложение правилата на ГПК.