Решение № 8186 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5153/2016 г.

Решение № 8186 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5153/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба от "Р. 1" ЕООД, притежаващо ЕИК *********, гр. Б., подадена чрез управителя К. А., срещу Решение № 1114 от 23.02.2016 г., постановено по адм. дело № 11400/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 010991500006686 от 30.07.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. С., потвърден с решение № 1551/14.10.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, гр. С. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 176, т. 3 и т. 4 от ЗДДС. К. моли за отмяна на първоинстанционното решение и на акта за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, твърди чрез юрк. Николова, че КЖ е неоснователна. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество КЖ е неоснователна. С решението си Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на "Р. 1" ЕООД против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 010991500006686 от 30.07.2015 г. /неправилно посочен от съда с дата 20.07.2015 г./, издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. С., потвърден с решение № 1551/14.10.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, гр. С. Съдът е приел за установено, че дружеството не е изпълнило задълженията си внасяне на ДДС за пет данъчни периода, което сочи на системност на това поведение и обосновава правомощието на приходните органи да реализират правомощията си по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, прекратявайки регистрацията му по ЗДДС. В КЖ не са релевирани конкретни доводи относно обстоятелствата по чл. 176, т. 4 от ЗДДС, вследствие на което съдът е възприел констатациите на органите по приходите за наличието на непогасени публични задължения на "Р. 1" ЕООД, чиято общата стойност надхвърля стойността на активите на дружеството, намалена със задълженията му. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая предмет на спора е дали съществуват основания за дерегистрация на касатора в хипотезата на чл. 176, т. 3 и т. 4 от ЗДДС. Настоящият тричленен състав на ВАС, Осмо отделение преценява като обосновани изводите на съда за законосъобразност на оспорения Акт за дерегистрация по ЗДДС, поради наличието предпоставките на чл. 176, т. 3 ЗДДС. Н. регламентира възможността на приходния орган служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на данъчен субект, системно неизпълняващ законовите си задължения. Целта на законодателя е да бъдат санкционирани неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до злоупотреби с ДДС. В конкретния казус, органът по приходите е посочил в акта си основание по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, предвид на обстоятелството, че дружеството е с изискуеми публични задължения в общ размер на 15340,05 лева, от които: 1. ДДС м. 11.2014 г. - 8130,03 лева; 2. ДДС за м. 12.2014 г. - 5163,66 лева; 3/ ДДС за 01.2015 г. -258,98 лева; 4/ ДДС за м. 02.2015 г. - 121,35 лева; 5. ДДС за м. 06.2015 г. - 271,90 лева и 6/ корпоративен данък за 2014 г. - 1474,93 лева. В срока по чл. 89 от ЗДДС ревизираното дружество не е изпълнило задълженията си за внасяне на декларирания със СД данък върху добавената стойност по ЗДДС за продължителен период - пет месеца. По време на съдебното производство ДЗЛ не е ангажирало ССчЕ или други доказателства, въз основа на които да бъде установен размер на задълженията, различен от посочения в оспорения акт за дерегистрация или доказателства за тяхното погасяване. В случаят безспорно е установено невнасяне на ДДС за пет данъчни периода по справки-декларации и осъществява пораждащия правомощието на органа по приходите да разпореди дерегистрация юридически факт по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. В този смисъл е и решение по адм. д № 5621/2013 г. и решение по адм. д. № 9089/2012 г. на ВАС. Действително в решението си директора на Д "ОДОП" - С. е приел, че не е налице основанието по чл. 176, т. 4 ЗДДС. Н. от това обаче, предвид горните мотиви за безспорно установени обстоятелства за прилагане на чл. 176, т. 3 ЗДДС, правилен е крайният извод на съда за законосъобразност на оспорения Акт за дерегистрация по ЗДДС. Впредвид на изложените мотиви, решението на административния съд не е засегнато от релевираните касационни основания и следва да бъде оставено в сила. Разноски: Съобразно резултата по спора, на касатора не се дължат разноски по делото. В полза на ответника касационната инстанция присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,