Решение № 1194 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2903/2010 г.

Решение № 1194 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2903/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП и на "ЕТ "Роза-Стефан Стефанов, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, кв. "Възраждане", чл. 14, вх. 1, ет. 4, ап. 12, против Решение № 2077 от 3.12.2009 г. на Варненски административен съд, по адм. д. № 530 по описа за 2009 г., съответно в частта му, с която е обявена нищожността на Ревизионен акт/РА/ № 030802041 от 01.12.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 753/27.01.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта му относно определените задължения ДДС за внасяне общо в размер на 15 052,37 лв. главница и 12 836, 07 лв. лихви за данъчни периоди 01-12.2002 г. и в тази, с която жалбата на ревизираното лице против РА в останалата му обжалвана част е отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: 1.По жалбата на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП Жалбата е неоснователна. Процесната ревизия е възложена при действието на ДПК (отм.) и първоинстанционният съдебен акт е съобразен с непротиворечивата съдебна практика, съгласно която при влезли в сила актове за прихващане или връщане за периоди, съвпадащи с ревизираните, ревизията следва да бъде възложена по особения ред за изменение за определени с влязъл в сила данъчен акт задължения, което в случая не е сторено. 2.По жалбата на ревизираното лице. Жалбата е неоснователна. Тя е насочена срещу решението, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против РА, в частта му, с която за данъчни периоди: м. 07, 08, 09, 10, 11, 12.2003 г.; м. 07, 09, 10 и 11.2004 г. е отказано право на данъчен кредит, а за данъчни периоди м. 06 и 08.2004 г. е начислен ДДС общо в размер на 975,33 лв. главница и са начислени лихви в размер на 647,36 лв. Всички оплаквания в касационната жалба на РЛ са свързани с декларираните от него доставки, свързани с международен транспорт, извършени в данъчни периоди, за които РА е обявен за нищожен. При задължението си да следи служебно за правилното прилагане на материалния закон, настоящият състав на касационната инстанция намира, че решението в тази част е правилно. Начислен е ДДС в данъчни периоди м. 06 и 08.2004 г. по продажби на МПС, за които не са издадени данъчни фактури и не е начислен ДДС. Отказаният данъчен кредит е на основание на непредставяне на каквито и да било доказателства относно доставките, по които се претендира данъчен кредит, при провеждането на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК поради липса на редовно счетоводство на ревизираното лице. Решението е правилно и в частта за разноските. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение