Решение № 3323 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9982/2018 г.

Решение № 3323 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9982/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Г. Зейнал – [гражданство], чрез адв. Р. Н., против решение № 4283/25.06.2018 г. на Административен съд С.-град, 9 състав, постановено по адм. д. № 5810/2018 година. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон и при съществено нарушение на административно-производствените правила. Твърди, че направените от съда фактически и правни изводи противоречат на събраните по делото доказателства, както и на правилата на житейска и правна логика. Правната оценка, направена от решаващия съд е вътрешно противоречива, а направените в съдебното решение изводи не кореспондират със събраните по делото доказателства. При подробно изложени съображения, моли решението да бъде отменено, а оспорването да бъде уважено и решение № 1088/24.04.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанци при Министерски съвет на Република България (Председателя на ДАБ при МС на РБ), като незаконосъобразно и неправилно да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС чрез процесуалния си представител юрк. Миланова, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита първоинстанционното съдебно решение за правилно и обосновано и моли същото да остане в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, решаващия съд е отхвърлил оспорването на Г. Зейнал – [гражданство], срещу решение № 1088/24.04.2018 година на Председателя на ДАБ към МС на РБ, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Г. Зейнал, [гражданство]. Съдът е установил, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, същото съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК задължителни реквизити, с означение на фактически и правни основания за издаването му, както и че при извършена подробна проверка от страна на съда относно развилото се пред административния орган производство, е достигнал до извода, че при издаването на административния акт, Председателя на ДАБ към МС на РБ е спазил процесуално-правните разпоредби на ЗУБ. На следващо място първоинстанционния съд е установил, че при издаване на решението са спазени материално правните разпоредби на ЗУБ. Съдът е преценил, че спрямо оспорващия не са налице никакви заплахи на основание на какъвто и да е признак. Изложената бежанска история не може да обуслови каквото и да преследване, което според легалното определение на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ представлява нарушение на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основите права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, а действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващия липсват, който факт се потвърждава и от изявлението му, че спрямо него никой не е упражнил насилие или пък е отправил каквато и да било заплаха. Съдът е приел, че напускането на Иран е продиктувано от желание да не отбива редовната си военна служба там, като подаването на молба за закрила е за да не бъде настанен в СДВНЧ. Предвид което, съдът е достигнал до извода, че по отношение на лицето не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, защото той не е бежанец по смисъла на Женевската конвенция от 1951 година, а мигрант, търсещ по – добър живот. На следващо място административния съд е преценил, че законосъобразно административния орган е приел, че по отношение на оспорващия не са налице и основания за прилагане на хуманитарен статут. От събраните доказателства и най вече от бежанската история не може да се приеме, че същият е напуснал страната си поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото той не е имал никакви проблеми както с официалните власти, така и с която и да било групировка и спрямо него не съществува и бъдещ или евентуален риск от посегателство. Съдът е приел, че не е налице и заплаха спрямо оспорващия, породена от ситуация на безогледно насилие според чл. 9, ал. 3 от ЗУБ, както и че не са представени доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Депозираната пред Върховния административен съд, касационна жалба, преповтаря наведените отменителни основания изложени пред Административен съд С.-град, както и че в същата не са изложени никакви конкретни касационни основания, но въпреки това настоящия съдебен състав, намира, че са анализирани всички обстоятелства около бежанската история на чужденеца. Въз основа на подробен анализ, съдът е формирал обосновани изводи, че за лицето не са налице предпоставките на закона за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението административният съд не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Съдът е приложил правилно и материалния закон. Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателя. От бежанската история на чужденеца следва, че той е напуснал родината си Иран легално със самолетен полет през 1998 г. и отишъл в Дубай за да продължи образованието си с цел да избегне отбиването на двугодишна редовна военна служба, защото не желае да служи в армията. След като е завършил 12-клас, получил е студентска виза за Република България, пристигнал е легално през 1999 г. в България и е започнал да учи в Института за чуждестранни студенти, след което е имал намерение да учи медицина, но тази цел не се е осъществила, като през първите 12-14 месеца пребивавал легално, но в следващите 17 години останал да живее тук не по законоустановения ред, не е членувал в политически партии или организации и не се е занимавал в България с политика, не е имал проблеми с официалните власти в Иран, не е бил арестуван, съден или осъждан в страната си на произход. Посочва, че с Председателя на Иранския парламент успял да откупи от военна служба, а когато през 2010-2017 година, Иранското посолство в Република България му издали задграничен паспорт и му казали да не се връща в Иран. Може да се обоснове извод, че чужденеца сам е решил да напуснал страната си и то необезпокоявано, а не поради заплаха от каквото и да е естество. Единствения страх сочен от чужденеца е породен от властите в Иран, тъй като се е снимал с Председателя на Ирански парламент, който е в ареста от 8 години. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай видно от доказателствата, както и от направените изявления от чужденеца, че спрямо него никой не е упражнявал насилие или пък е отправил каквато и да било заплаха. В настоящият случай видно от представената по делото административна преписка, както и от относимите доказателства не може да се направи извод, че чужденеца е била обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Твърденията, на чужденеца, че се страхува от властите, тъй като се е снимал с Председателя на Ирански парламент, който е в ареста от 8 години, не се доказват безспорно, тъй като твърденията на чужденеца са противоречиви, от една страна е посочил, че не се е страхувал и не е заплашван, не е имал проблеми, не е имал политическа принадлежност, а в същото време твърди, че се страхува. Не се установява в страната си по произход Г. Зейнал да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържана или преследвана или пък да е налице риск от такова преследване, тъй като същия я е напуснал като дете, а и сам е заявил, че е работил в Иранския културен институт като преводач, както и че са му издавани ирански документи за самоличност. Посочените обстоятелства не позволяват да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Неоснователно е изложеното от касационния жалбоподател, твърдение, че с недопуснатите от страна на административния съд гласни доказателства, е останал недоказан факта, че чужденеца се страхува, че при евентуалното му връщане в Иран ще бъде подложен на нечовешко и унизително третиране. Въз основа на събраните по делото доказателства крайният извод е, че отсъстват предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, тъй като същия не е бежанец по смисъла на Женевската конвенция от 1951 година, а мигрант, поради което изводите на първоинсатнционния съд са обосновани и правилни, а доводите в обратния смисъл следва да се приемат за неоснователни. Не са налице и предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. От бежанската история не може да се приеме, че същия е напуснал страна си Иран поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото същия не е имал проблеми с официални власти, както и с която и да било групировка и спрямо него не съществува и бъдещ или евентуален риск от посегателство. Настоящата инстанция следва да отбележи, че видно от текста на решението на СЕС по преюдициално запитване е дадено тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО - съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила и следващото условие е въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. В тази връзка от анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Иран, съдържаща се в справка вх. № МД 46/15.01.2018 г. и справката представена в производството пред първостепенният съд от дирекция "Международна дейност" на ДАБ, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че не е налице вътрешен въоръжен конфликт на територията на цялата страна. Актуална справка е представена и пред касационната инстанция. От съдържанието на тази справка не се разкриват обстоятелства, които да мотивират извод, че при завръщането на чужденецът в Иран ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства. За прецизност следва да се посочи, че въз основа на наличните данни за ситуацията не може да се направи извод, че цивилно лице, върнато там се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на присъствието си на тази територия. Тоест, обстановката в Иран не дава основание да се направи и извод за нарушение на принципа на забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Конвенция за статута на бежанците в случай на връщането на лицето там. Обоснован е изводът на съда, че не е налице и заплаха за чужденеца, породена от ситуация на безогледно насилие съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, а касационните съображения в обратния смисъл са неоснователни. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 75 ЗУБ. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В конкретния случай въз основа събраните по делото данни, административният орган и съдът са извършили правилна преценка за общото положение в Иран и вземайки предвид проведеното интервю са стигнали до обоснован извод за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, доколкото обясненията на лицето за напускане на страната му по произход са от личен характер, не се сочи страх от преследване от който да било и/или от каквато и да било организация или групировка. По изложените съображения решението на Административен съд С.-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,