Решение № 10948 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7760/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция България 2014-2020, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт С. Димитрова против Решение 2534/29.05.2025 год., постановено по административно дело 561/2024 год. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменено Решение РД-02-14-363/21.03.2023 год. на ръководителя на Националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция България 2014-2020. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В подкрепа на това твърдение, на първо място е заявено, че първоинстанционния съд неправилно се е позовал на решение от 6 март 2025 год. по дело С-620/23 на СЕС, доколкото с посоченото дело е направено тълкуване на чл. 40 от Регламент за изпълнение (ЕС) 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ), т.е. на разпоредба, която не е приложима към настоящия казус, доколкото финансиращата програма е двустранна за териториално сътрудничество по вътрешните граници на Европейския съюз между Република България и Република Гърция. Заявено е, че разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 447/2014 са приложими единствено към проекти, финансирани по двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз между Република България и Република Сърбия, Република България и Република Турция и между Република България и Република Северна Македония. От страна на касатора са заявени и твърдения, съгласно които, съдът неправилно е приел, че УО е длъжен да си върне всякакви дължими средства от водещия бенефициер по проекта. В този смисъл се твърди, че в договора за субсидия се предвижда възможност и за прихващане на дължимите от отговорния партньор суми, без участието на водещия партньор. Заявено е, че партньорското споразумение между водещия партньор и останалите партньори включва разпоредби, гарантиращи добро финансово управление, разпределение на отговорностите между бенефициерите и условия за възстановяване на неправомерно изплатени суми. В подкрепа на това твърдение се цитира чл. 6, ал. 4, б. а от Договора за субсидия, чиито текст дословно е пренесен и в чл. 5, ал. 2, б. а и чл. 17, ал. 5 от партньорското споразумение, където изрично е предвидено, че всеки партньор е отговорен за възстановяването на всички неправомерно получени средства от ЕФРР. В подкрепа на така заявените доводи и аргументи се прави позоваване и на Договора за национално съфинансиране РД-02-29-157/06.08.2021 год. В съответствие с тези доводи е формиран извод, че всеки партньор в рамките на проектната структура е отговорен за собственото си изпълнение и действия в рамките на изпълнението на възложените му дейности, което включва както спазването на финансовите правила, така и отговорността за нередности или нарушения, които могат да възникнат при изпълнението на дейности, възложени на съответния партньор. Анализирайки приложените по делото документи, касаторът обосновава извод, че при изпълнението на проекта, водещият партньор не носи отговорност за действията на бенефициерите, като неговата роля в процедурата по възстановяване е само формална, доколкото отговорностите му относно възстановяване на средства по нередности, извършени от партньори по проекти са ясно посочени и процедурно уредени в програмните документи. Прави се позоваване и на разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Регламент (ЕС) 1299/2013 на Европейския парламент и на съвета, който е възпроизведен и в текста на чл. 6, ал. 5 от Договора за субсидия по проекта. В заключение е заявено твърдение, че оспореното Решение РД-02-14-363/21.03.2023 год. на НО за определяне на финансова корекция е обосновано и в съответствие с целта на закона. В този смисъл, установяването на нередност по отношение на партньор по проекта не рефлектира върху правната сфера на водещия партньор и не засяга негови права и интереси. Твърди се също, че постановеното от СЕС решение по дело С-620/23 не е относимо към настоящия казус с оглед различията в нормативната уредба, уреждаща отделните програми за териториално сътрудничество по вътрешните, съответно външните граници на ЕС. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното решение на първоинстанционния административен съд и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата на Сдружение Търговско Промишлена Палата Благоевград. Заявено е и искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като е направено и възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, в случай, че същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява, като по делото е постъпила молба, в която заявява, че поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи и прави искане за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски. Ответникът Сдружение Търговско Промишлена Палата Благоевград с ЕИК101034063, представлявано от З. К. Х., чрез представител по пълномощие адв. М. Аршинкова от Адвокатска колегия Благоевград представя писмен отговор по касационната жалба, в който обосновава доводи за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Позовавайки се на различни текстове от Договор за субсидия В6.3а.25 от 13.04.2021 год., ответникът формира извод, че водещият партньор Търговско промишлена палата Серес, Република Гърция получава разглежданото финансиране и поема отговорността за изпълнението на проекта. В този смисъл, водещият партньор е отговорен пред НО за възстановяването на пълния размер на сумите, дължими на този орган в случай на нередност. Оспорено е и твърдението на касатора, че постановеното от СЕС решение по дело С-620/23 не следва да бъде съобразявано при разглеждания правен спор. Въз основа на ката заявените доводи и аргументи е формулиран извод за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание, ответникът не изпраща представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 1 и 3 от АПК и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд Благоевград е отменил Решение РД-02-14-363/21.03.2023 год. на Националния орган (НО) на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция България 2014-2020, като в тежест на административния орган са присъдени и разноски в размер на 3 050,00 лева. За да постанови този правен резултат, от фактическа страна административният съд е установил, че между Управляващия орган на Оперативните програми по цел Европейско териториално сътрудничество на Министерството на развитието и инвестициите (Република Гърция), действащ като Управляващ орган на Програмата за сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Гърция-България 2014-2020 год. и Търговско-промишлена палата в Серес водещ бенефициер е сключен Договор за субсидия В6.3а.25/13.04.2021 год., за изпълнение на проектно предложение GRBG 5070090 Укрепване на предприемаческата култура и сътрудничество в допустимия трансграничен регион с Акроним на проекта STRENGTHEN. В чл. 1, ал. 3 от договора е указано, че водещия бенефициер поема задължение да изпълни проекта в сътрудничество с бенефициер 2: Център за учене през целия живот на регион Централна Македония; бенефициер 3: Търговско-промишлена палата - Благоевград и бенефициер 4: Европейски информационен и консултантски център БГ региони. Общият бюджет на одобрения проект възлиза на 527 900,00 евро. Между водещия бенефициер и бенефициерите по проекта е сключено споразумение за партньорство, в което са определени процедурните правила за проекта, който трябва да бъде изпълнен и правилата, които уреждат техните отношения в рамките на създаденото, за да се изпълни и завърши проекта. В изпълнение на дейностите си по проекта, бенефициерът Сдружение Търговско Промишлена Палата (ТПП) - Благоевград е открил процедура по реда на ПМС 160/01.07.2016 год. за избор на изпълнител чрез публична покана с предмет Организиране на сертифицирани обучения, с прогнозна стойност 59 234,26 лв. без ДДС. В обявената процедура са взели участие двама кандидати Вамо ЕООД и Център за професионално обучение към Мисев ЕООД, като първия участник е бил отстранен, поради несъответствие на офертата му с условията за участие в процедурата. В резултат на проведената процедура, за изпълнител е определен кандидата Център за професионално обучение към Мисев ЕООД, с когото е на 15.06.2022 год. е сключен Договор на стойност 58 500 лв. без ДДС. Във връзка с постъпило уведомление за съмнение за нередност, с писмо изх. 99-00-3-16/17.02.2023 год., НО е уведомил бенефициера ТПП Благоевград за констатирано нарушение с финансов ефект, представляващо нарушение при възлагането на обществената поръчка, изразяващо се в утвърждаване на незаконосъобразни критерии за възлагане, посочени в публичната покана. В писмото са описани конкретните констатации, определени като нарушения на разпоредбите на ПМС 160/01.07.2016 год., квалифицирани като нередности по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата за посочване на нередности), както и конкретния размер на определената финансова корекция. На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, на бенефициера е предоставена възможността в двуседмичен срок да представи своите коментари бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение против налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. Във връзка с предоставената му възможност, бенефициерът е депозирал на 07.03.2023 год. възражение, в което е оспорил констатациите на НО за наличие на допуснати нарушения, които биха могли да се квалифицират като нередности. Като е приел депозираното възражение за неоснователно, ръководителят на НО е постановил Решение РД-02-14-363/21.03.2023 год., в което е приел, че при провеждане на процедурата, възложителят е допуснал нарушение на чл. 3, ал. 2, т. 3, ал. 7, т. 3, б. б и ал. 16 от ПМС 160/2016 год., във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. В мотивите на административния акт е посочено, че утвърдения от възложителя начин за определяне на комплексната оценка по критерия оптимално съотношение качество/цена в методиката за оценка не гарантира, че избраната оферта предлагала най-доброто съотношение качество/цена, което според органа съставлява нарушение на чл. 3, ал. 16 от ПМС 160/01.07.2016 год., тъй като е включено оценяване на ключовите експерти в екипа като самостоятелен подпоказател в методиката за комплексната оценка на офертите, т.е. критерий за подбор е включен и като показател за оценка. Обосновани са и мотиви, че приложената методика съдържа неясни текстове, по които се оценяват кандидатите, а това предполага субективизъм при оценяването, което съставлява нарушение на чл. 3, ал. 7, т. 3 от ПМС 160/2016 год. Така констатираните нарушения са квалифицирани като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която е определена финансова корекция в размер на 10% върху стойността на допустимите разходи по сключения Договор от 15.06.2022 год. с избрания изпълнител Център за професионално обучение към Мисев ЕООД на стойност 58 500,00 лева без ДДС. Така постановеното Решение РД-02-14-363/21.03.2023 год. на ръководителя на НО е било оспорено пред Административен съд Благоевград, който с Решение 1932/02.11.2023 год., постановено по административно дело 379/2023 год. е отхвърлил жалбата на ТПП Благоевград, като неоснователна. След проведено касационно оспорване, с Решение 5180/24.04.2024 год., постановено по административно дело 1895/2024 год., състав на Върховен административен съд, Седмо отделение е отменил Решение 1932/02.11.2023 год. по административно дело 379/2023 год. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Благоевград. В мотивите на отменителното решение, касационният състав е приел, че от съдържанието на представения договор (договора са субсидия) и споразумение за партньорство не може да се изведе категорично заключение, че ТПП Благоевград попада в понятието бенефициер по смисъла на чл. 2, т. 10 от Регламент 1303/2013. Допълнено е, че адресата на акта е посочен като бенефициер по проекта, но предвид споразумението за партньорство не може да се обоснове по несъмнен начин качеството на ТПП Благоевград на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове и на правен субект, който е допустим адресат на акт за определяне на финансова корекция. Посочено е, че по делото не са представени Общите условия на програмата, Наръчника за изпълнение на проекта, Формуляра за кандидатстване, както и проектното предложение на ТПП Благоевград, към които документи препраща както договора за субсидия, така и споразумението за партньорство. В заключение, ВАС е указал при новото разглеждане на делото да се съобрази и висящото към този момент дело С-620/2023 год. на СЕС, образувано по повод преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз от Административен съд София-област. При така установените фактически обстоятелства и в изпълнение на указанията на ВАС, при новото разглеждане на делото, с Разпореждане 1444/08.05.2024 год., постановено по адм. дело 561/2024 год., първоинстанционният административен съд е указал на ответника, че следва да представи доказателства за установяването на качеството на бенефициер на Търговско Промишлена Палата Благоевград. В изпълнение на така дадените указания, ответникът е представил: Насоки за кандидатстване по програмата, Наръчник за изпълнение на програмата; Формулярът за кандидатстване на партньор ТПП-Благоевград; Проектно предложение за партньора ТПП-Благоевград; Договор за субсидия В6.3а.25/13.04.2021 год., Партньорско споразумение. При така установените фактически обстоятелства, Административен съд Благоевград е приел от правна страна, че оспореното решение за определяне на финансова корекция е постановено от компетентен административен орган, но е издадено при съществено нарушение на производствените правила и неправилно приложение на материалния закон, както и неговата цел, поради което следва да се отмени. За да постанови този решаващ извод, първоинстанционният съд е анализирал текстовете от Договор за субсидия В6.3а.25/13.04.2021 год., Споразумение за партньорство от 17.03.2021 год., както и решение от 6 март 2025 год. по дело С-620/23 на СЕС. Въз основа на този анализ, съдът е приел, че в качеството си на водещ партньор и в съответствие с член 1 от договора за субсидия, Търговско-промишлената палата в Серес (ТПП в Серес) получава разглежданото финансиране и поема отговорността за изпълнението на проекта. С оглед на това, именно водещия бенефициер ТПП в Серес е отговорен пред Управляващия орган за всички допуснати нередности, включително допуснатите такива от партньорите, както и за възстановяването на пълния размер на сумите, дължими на този орган в случай на нередност. Посочено е също, че когато е определен водещ бенефициер, управляващият орган е длъжен да си върне всякакви суми от него, а не от друг бенефициер, като в подкрепа на това е направено позоваване на т. 36 от решение от 6 март 2025 г. по дело С-620/23 на СЕС. По отношение на възраженията на ръководителя на НО относно неприложимостта на решение от 6 март 2025 г. по дело С-620/23 на СЕС, първоинстанционният съд се е позовал на мотивите на отменителното решение на ВАС, в които изрично са дадени указания, че при новото разглеждане на делото следва да се има предвид отправеното преюдициално запитване, по което е образувано дело С-620/23 на СЕС. Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е отменил решението за определяне на финансова корекция и в тежест на административния орган е присъдил разноски в размер на 3 050,00 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото е насочен към адресат, който не съставлява надлежен правен субект, отговорен пред НО за определяне на финансова корекция. В текста на чл. 2, т. 10 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година е дадено легално определение на понятието бенефициер, съгласно което, това означава публична или частна организация, и - само за целите на Регламента за ЕЗФРСР и Регламента за ЕФМДР - физическо лице, които отговарят за започването или за започването и изпълнението на операции; и в контекста на схемите за държавни помощи съгласно определението в точка 13 от настоящия член организация, която получава помощта; и в контекста на финансовите инструменти по втора част, дял IV от настоящия регламент организацията, която прилага финансовия инструмент или фонда на фондове, ако е уместно. Видно от приложения по делото Договор за субсидия В6.3а.25/13.04.2021 год., в правната рамка на разпоредбите в него е включен и Регламент (ЕС) 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел Европейско териториално сътрудничество. С оглед на това, следва да се има предвид, че в чл. 13 от Регламент (ЕС) 1299/2013 е регламентирана правната същност на бенефициерите, като е указано следното: 1. Когато в определена операция по програма за сътрудничество участват двама или повече бенефициери, всички бенефициери определят един от тях като водещ бенефициер; 2. Водещият бенефициер: a) определя взаимоотношенията си с останалите бенефициери чрез споразумение, включващо разпоредби, inter alia, които гарантират доброто финансово управление на отпуснатите за операцията средства, включително механизмите за възстановяване на неправомерно изплатени суми; б) поема отговорност да осигури изпълнението на цялата операция; в) гарантира, че представените от всички бенефициери разходи са били извършени за изпълнение на операцията и съответстват на дейностите, договорени между всички бенефициери, както и в съответствие с документа, предоставен от управляващия орган съгласно член 12, параграф 5; г) прави необходимото за това, разходите, представени от другите бенефициери, да бъдат проверени от контрольор(и) в случаите, когато такава проверка не се извършва от управляващия орган, съгласно член 23, параграф 3. В настоящият случай, видно от Договор за субсидия В6.3а.25/13.04.2021 год., водещ бенефициер по проекта е Търговско-промишлена палата в Серес, а ТПП Благоевград е посочена като бенефициер 3. В приложеното по делото Споразумение за партньорство от 17.03.2021 год. са регламентирани взаимоотношенията между водещия бенефициер - ТПП в Серес и бенефициерите (партньори). В тази връзка, в чл. 7: Организационна структура на партньорството е указано следното: т.7.2, б. б) Водещият бенефициер ще назначи ръководител на проекта, който ще отговаря за координацията и правилното изпълнение на целия проект. Водещият бенефициер ще назначи също така финансов мениджър, който ще отговаря за адекватното и правилно счетоводство на проекта, за правилното финансово управление на бюджета, за наблюдението на финансовия напредък на проекта и за вътрешната обработка на ЕФФР/националното съфинансиране. В чл. 17: Неизпълнение на задълженията или забавяне, т. 17.5 от Споразумението за партньорство е регламентирано, че в случай, че Управляващия орган бъде уведомен за нередност по проекта , той ще поиска връщане на цялото или част от изплатеното финансиране по проекта, съгласно съответната правна рамка и по-конкретно: б. а) Бенефициерът по проекта, намиращ се в България е длъжен да внесе всички неправомерно изплатени суми от приноса на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), свързани с участието му в проекта, по специална банкова сметка на Програмата за сътрудничество, открита в Bank of Greece, в срок от 30 дни след получаване на писменото искане на Водещия бенефициер, което трябва да бъде придружено от съответното решение на Комитета за наблюдение по Програмата. Анализът на така цитираните клаузи от Споразумението за партньорство безспорно указва финансовата отговорност на водещия бенефициер за възстановяване на неправомерно изплатените суми, доколкото решението на Комитета за наблюдение (решението за определяне на финансова корекция) се изпраща именно на водещия бенефициер и въз основа на него, той следва да изиска възстановяване на сумата от бенефициера-партньор. Аргументи в подкрепа на горните доводи се извеждат и от цитирания в касационната жалба чл. 27, ал. 3 от Регламент (ЕС) 1299/2013, където е указано, че ако водещият бенефициер не успее да осигури връщане на средствата от останалите бенефициери или управляващият орган не успее да осигури връщане на средствата от водещия или единствен бенефициер, държавата-членка или третата държава, на чиято територия се намира, а за ЕГТС - на чиято територия е регистриран съответният бенефициер, възстановява на управляващия орган всякакви неправомерни платени на бенефициера суми. В цитираната разпоредба недвусмислено е указано, че управляващия орган следва да осигури връщане на средствата от водещия бенефициер, а не от бенефициерите-партньори. Аналогично съдържание е въведено и в текста на чл. 6, ал. 5 от Договор за субсидия В6.3а.25/13.04.2021 год., където е указано: Водещият бенефициер, за да осигури възстановяването на всички неправомерно изплатени суми, ще предяви претенции за съответните суми от съответния/те бенефициер/и с изключение на бенефициерите по проекта, намиращи се в Гърция. В случай, че възстановяването на средствата не е възможно, Водещият бенефициер следва незабавно да информира Управляващия орган. Ако Водещия бенефициер не успее да осигури възстановяването на средствата от другите бенефициери или ако Управляващия орган/Сертифициращия орган не успее да осигури възстановяването на средствата от водещия бенефициер, държавата членка, на чиято територия се намира съответния бенефициер възстановява на Управляващия орган/Сертифициращия орган всички суми, които са били неправомерно изплатени на този бенефициер по дадена сметка, предвидена съгласно гръцкото законодателство. Анализът на така цитираната регламентация отново указва, че Управляващия орган осигурява възстановяването на средствата от водещия бенефициер. В допълнение на горното следва да се посочи и обстоятелството, че обосновано първоинстанционния съд се е позовал на постановеното от СЕС решение от 6 март 2025 год. по дело С-620/23 год., в т. 38 от което недвусмислено е посочено, че като се има предвид финансовата отговорност, която в съответствие с член 27, параграф 2 от Регламент 1299/2013 се носи от водещия бенефициер и се изразява във възстановяването на всички неправомерно платени суми, както и че такъв бенефициер контактува пряко с разглеждания управляващ орган, следва да се констатира, че когато решение за определяне на финансова корекция засяга пряко интересите на водещ бенефициер, той трябва да бъде адресат на това решение. По отношение на горното, настоящият касационен състав намира за неоснователни възраженията на касатора, че въпросното решение на СЕС по дело С-620/23 е неприложимо в настоящия правен спор. На първо място, както основателно сочи в мотивите си първоинстанционния съд, указания за приложимостта на това дело към процесния случай са дадени още в отменителното решение на ВАС от 24.04.2024 год. Следва да се има предвид и обстоятелството, че решението от 6 март 2025 год. на СЕС по дело С-620/23 е приложимо относно програми за Европейско териториално сътрудничество по вътрешните граници на ЕС, включително Програмата Интеррег V-А Гърция-България, защото дава тълкуване на съюзни правни норми, валидни за всички програми на ЕС по цел Европейско териториално сътрудничество, включително норми от Регламент (ЕС) 1299/2013, който урежда подкрепата от Европейския фонд за регионално развитие по тази цел. Именно този Регламент е общ за всички програми по цел Европейско териториално сътрудничество, включително Програмата Интеррег V-А Гърция-България. Отделно от това, при съпоставка на правата и задълженията на бенефициерите по програмите за трансгранично сътрудничество по външните граници на Съюза с тези по програмите Европейско териториално сътрудничество по вътрешните граници на ЕС не се установяват различия, които да обосноват неотносимост на тълкуването, дадено от СЕС в решението по дело С-620/23 относно правата на водещия бенефициер по Програма Интеррег V-А Гърция-България в производството по определена на финансова корекция, както е признато в решението. Предвид горното, решението от 6 март 2025 год. на СЕС по дело С-620/23 дава аргументи в полза на процесуалните права и защита на финансовите интереси на водещите бенефициери, независимо от географския обхват на конкретната програма, поради което е относимо към процесния случай и правилно съдът се е позовал на него. Необосновани се явяват и доводите на касатора за неправилност на съдебното решение с позоваване на текстове от Договор за национално съфинансиране РД-02-29-157/06.08.2023 год., сключен между НО и бенефициерът Сдружение Търговско промишлена палата Благоевград. По отношение на тези аргументи следва да се има предвид, че цитирания в касационната жалба Договор за национално съфинансиране РД-02-29-157/06.08.2023 год. не е част от доказателствения материал по делото. В нарушение на задълженията си по чл. 170, ал. 1 от АПК и независимо от изричното указание на съда, дадено в Разпореждане 1444/06.05.2024 год. по адм. дело 561/2024 год. по описа на Административен съд Благоевград, ръководителят на НО не е представил въпросния договор за национално съфинансиране като надлежно доказателство, удостоверяващо качеството на бенефициер на ТПП Благоевград. В този смисъл, споделими са изводите в отменителното решение на ВАС, както и мотивите на процесното решение на Административен съд Благоевград, че от приложените по делото доказателства не може да се изведе категоричен извод, че Сдружение Търговско Промишлена Палата Благоевград попада в понятието бенефициер по смисъла на чл. 2, т. 10 от Регламент 1303/2013. Този извод остава непроменен и от допълнително представените от административния орган документи - Насоки за кандидатстване по програмата, Наръчник за изпълнение на програмата; Формуляр за кандидатстване на партньор ТПП-Благоевград; Проектно предложение за партньора ТПП-Благоевград. Писмени доказателства, оборващи този извод не са ангажирани от страна на ръководителя на НО. С оглед горното и доколкото процесното решение е с посочен адресат ТПП-Благоевград, който не съставлява допустим правен субект на решение за определяне на финансова корекция, то в случая е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обосновава незаконосъобразност на административния акт на собствено основание, без необходимост от разглеждане на спора по същество, относно материалната законосъобразност на акта. Като е достигнал до идентичен правен извод и е отменил решението за определяне на финансова корекция, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице заявените с касационната жалба доводи за отмяна нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователно. От страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не се дължат. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,