Решение № 8749 от 23.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5273/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. К., чрез адв. Петрова като процесуален представител, против решение 5950 от 20.02.2025 г., постановено по адм. дело 4487/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед П-125 от 19.04.2024 г. на заместник министър-председателя и министър на финансите. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът министърът на финансите, чрез пълномощника си гл. юрк. Цветанова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. А. К. против заповед П-125 от 19.04.2024 г. на заместник министър-председателя и министър на финансите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение на длъжност главен експерт в сектор Кадри, отдел Персонал и административни дейности, дирекция Човешки ресурси и административно обслужване в Министерството на финансите, поради съкращаване на длъжността, считано от 22.04.2024 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона. Излага съображения, че щатните бройки в сектор Кадри след изменението на длъжностното разписание са намалени от шест на три броя, което доказва, че считано от от 22.04.2024 г. са съкратени три щатни бройки на длъжността главен експерт в сектор Кадри в дирекция Човешки ресурси и административно обслужване. Посочва, че реално съкращаване е налице в хипотезата, когато длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, престане да съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение, какъвто е и конкретният случай. Като се позовава на събраните по делото доказателства, вкл. на приетата съдебно-икономическа експертиза, както и при анализ на длъжностните характеристики за новооткритите длъжности главен специалист в сектор Канцелария и административно обслужване и главен специалист в сектор Деловодство и архив и длъжността, заемана от жалбоподателката, съдът приема, че не се установява съвпадение по отношение цел на длъжността и преки задължения, липсва такова и по отношение на областите на дейност. Излага съображения, че в случая административният орган действа в рамките на оперативната си самостоятелност, като той разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до съкращаване на едни длъжности и разкриване на други, с оглед оптимизация на дейността и тези му действия са извън обхвата на съдебния контрол. Посочва, че не съществува законово регламентирано задължение при съкращаване на длъжността да се извършва подбор между служителите, като преценката за това кой да бъде освободен е по целесъобразност и не подлежи на съдебна проверка. Обосновава извод за доказаност на посоченото в акта фактическо основание съкращаване на длъжността. По тези съображения приема, че е осъществено правното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради което отхвърля жалбата срещу заповедта като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да бъде реализирано законосъобразно правомощието на органа по назначаване по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е необходимо да е установено по безспорен начин, че е налице съкращаване на съответната длъжност. Длъжността като щатно обособена функция на администрацията, носител на определени задължения и изисквания, е реално съкратена, когато е намален щатният й брой в структурата на съответната администрация или когато са променени значително обема и съдържанието на функциите, задълженията и изискванията, залегнали в длъжностна характеристика. За законосъобразността на съкращението не е необходимо тези две предпоставки да съществуват кумулативно. От данните по делото е видно, че жалбоподателката заема длъжността главен експерт в сектор Кадри, отдел Персонал и административни дейности, дирекция Човешки ресурси и административно обслужване в Министерството на финансите. Със заповед ЗМФ-443 от 19.04.2024 г. на заместник министър-председателя и министър на финансите е извършено изменение в структурата на министерството с утвърждаването по установения ред на ново длъжностно разписание, в сила от 22.04.2024 г. При съпоставка на длъжностното разписание, в сила от 05.04.2024 г., утвърдено със заповед ЗМФ-372/05.04.2024 г. с длъжностното разписание, в сила от 22.04.2024 г., утвърдено със заповедта от 19.04.2024 г. е видно, че при запазване общата численост на дирекция Човешки ресурси и административно обслужване 29, три щатни бройки с длъжностно наименование главен експерт в сектор Кадри на отдел Персонал и административни дейности", от които една свободна и две заети съответно от А. А. К. и С. С. И., се трансформират в две щатни бройки с длъжностно наименование главен специалист в сектор Деловодство и архив на отдел "Персонал и административни дейности" и една щатна бройка с длъжностно наименование главен експерт в сектор Канцелария и административно обслужване. От данните по делото е видно, че структурните промени са мотивирани в докладна записка изх. 93-19-61/19.04.2024 г. на главния секретар на Министерството на финансите до органа по назначаване, изготвен на основание чл. 36 от Устройствения правилник на ведомството и по реда на чл. 14 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА). Наличието на мотивиран доклад, въз основа на който е изменено длъжностното разписание, обосноваващо прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката, сочи на спазване на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че е налице реално съкращаване на длъжността. Това заключение е основано на неоспореното от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза и извършения сравнителен анализ на длъжностните характеристики за длъжността главен експерт, заемана от жалбоподателката и длъжността главен специалист, създадена вместо нея в резултат на извършените структурни промени. Съдът изследва и установява сходствата и различията между тях, като правилно приема, че те се отличават както по отношение на целите, така и на преките задължения в значителна степен, което показва, че е налице реално, а не фиктивно съкращаване на длъжността. Настоящият състав споделя направеното заключение, че правомощието на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е израз на оперативната му самостоятелност и неговата свободна преценка да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други, да решава въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения), съответно дали да намали предвидените за конкретна длъжност бройки в щатното разписание или да ги трансформира в рамките на нормативно установената обща численост, като всички тези действия са такива по целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Съгласно нормата на чл. 82, ал. 1 ЗДСл, държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й. Видно от текста на разпоредбата преназначаването на свободна длъжност в същата администрация не е императивно задължение на органа, а само правна възможност. Неоснователни са възраженията на касатора за нарушение на чл. 13 АПК при издаване на оспорената заповед. Органът по назначаването разполага с възможност да внесе промяна в структурата на отделните звена, съответно във вида и броя на длъжностите, при което да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. В случая утвърденото длъжностно разписание, в сила от 22.04.2024 г. е съобразено с извършените структурни промени и е насочено към по-добро изпълнение на функциите и целите на административните звена, съобразно спецификата и обема на работа. В докладна записка 93-19-6/19.04.2024г. на главния секретар до органа по назначаване се съдържат мотивите за извършване на структурните промени, които почиват на обективна установена необходимост. Наличието на такава необходимост за извършване на реорганизация изключва нарушение на принципите за последователност и предвидимост ( чл. 13 АПК). Посочената в касационната жалба съдебна практика относно нарушаване разпоредбата на чл. 13 АПК при издаване на оспорената заповед касае различни казуси, при установена друга фактическа обстановка, поради което е неотносима към конкретния правен спор. Настоящият състав споделя и извода на решаващия съд, че не се отразява на преценката относно законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката в кой точно момент на 19.04.2024г. и в каква поредност в деловодната система на министерството на финансите са въведени докладната записка от 19.04.2024 г., заповед ЗМФ 443/19.04.2024 г. и оспорената заповед, връчена на К. на 22.04.2024 г. От констатациите на вещото лице е видно, че докладната записка от главния секретар на министерство на финансите е заведена в деловодната система на 19.04.2024 г. в 9,55 часа, а заповедта на министъра на финансите за утвърждаване на измененията в длъжностното разписание на същата дата в 11,24 часа. По отношение заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на К. е установено, че е въведена във вътрешната документнооборотна система за регистриране на кадрови въпроси също на 19.04.2024г., с 125, като номерът се генерира от самата система в момента на въвеждане без да отбелязва час на въвеждане. От извършената проверка в системата на Документи, движение в Отдел ПАД ЧР, вещото лице не установява да има регистрирани заповеди за назначаване по заместване, командироване от други дирекции (отдели), сектори на служители в сектор Кадри, които да изпълняват функции на длъжността - главен експерт, каквато е заемала жалбоподателката, както и че дейности по служебно правоотношение не се заемат от лица по граждански договори. Вещото лице в заключението си посочва, че след изменението от 22.04.2024г. в длъжностното разписание на министерството, с което са съкратени 3 щатни бройки за длъжност главен експерт в дирекция Човешки ресурси и административно обслужване, сектор Кадри, са утвърдени нови длъжностни характеристики от 30.04.2024г. за сектор Кадри, в които преките задължения на служителя са преразпределени между останалите трима служители от сектора, заемащи длъжността главен експерт. При тези данни правилно съдът приема за неоснователни доводите на жалбоподателката, че съкращаването на длъжността е извършено преди да е влязло в сила изменението на длъжностното разписание и че оспорената заповед е издадена преди да бъдат издадени и входирани в деловодната система на министерството на финансите докладната записка и заповедта за изменението му. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. От съда е извършена цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Решението е постановено след анализ на приетите доказателства по делото. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Съдебният акт притежава съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК, като са изложени мотиви в подкрепа на направените изводи, които се обосновават от събраните доказателства. Неоснователно е и твърдението на касатора за неспазване от страна на органа по назначаване на Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите от Министерството на финансите, утвърдена със заповед ЗМФ-446/06.07.2020 г. Такава процедура не е представена по делото. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК А. А. К. следва да заплати на Министерство на финансите сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,