Решение № 10353 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3111/2017 г.

Решение № 10353 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3111/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община В. срещу решение № 2645 от 30 декември 2016 г., постановено по адм. дело № 1527/2016 г. по описа на Административен съд В., с което е отменена негова заповед № 1605/14 май 2016 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответниците - "Р. Б." ЕООД, "Белгор" ЕООД, "Моят нов дом 1" ООД, "Р. И. Г." ООД, "Т. С." ООД, "Декастал" ЕООД Д. К. Г., С. В. Н., М. С. Н., С. Д. К., Х. К. Г. - Д., Д. М. Т., Д. Я. Т. и З. П. Т., всичките представлявани от адв. С. С., е постъпил писмен отговор на касационната жалба, в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Прави се искане обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно, както и да се присъдят направените от ответниците в касационното производство разноски, за които представят списък по чл. 80 от ГПК. Ответниците - М. П. В., "Б. Б." ЕООД и "Еврос - Кип" ЕООД, в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния им представител адв. И. К., излагат съображения за нейната неоснователност. Претендират присъждане на разноски, за които представят списък. Ответникът - М. Т. М., представляван от пълномощника му адв. Г. Г., в писмен отговор и в постъпило писмено становище също оспорва касационната жалба и претендира присъждането на разноски за касационното производство. Ответникът - "М. С." ООД, чрез процесуалния му представител адв. Х. Х., в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски, съгласно представен списък. Останалите ответници - М. Х. Д., К. Г. К., Х. Д. Т., Т. С. П., К. В. П., П. В. П., С. Т. Н., В. Х. К., А. Н. С., "Е. И." ООД, "Цвета 99" ООД, "Н 2 Груп" ООД, "Трафикбилд" ЕООД и "Р. И." ООД, не вземат становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на "Р. Б." ЕООД срещу заповед № 1605/14 май 2016 г. на кмета на община В., издадена на основание чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 198, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), за налагане на временна строителна забрана, като се спира прилагането в УПИ - частна собственост, на ПУП - ПЗР на II микрорайон, ж. к. "В. В.", одобрен с решение № 2548-17 в протокол № 25 от 28, 29 юли 2010 г. на ОС на община В. и всички действащи изменения на горепосочения план до вземане на решения от ПК "Архитектура, строителство, устройство, организация и развитие на територията на общината и населените места" и ПК "Собственост и стопанство" на Общински съвет - В., относно прилагането на ПУП - ПЗР за II м. р. на гр. В., одобрен с решение № 2548-17 в протокол № 25 от 28, 29 юли 2010 г. на ОС на община В. във връзка със защита на обществените интереси за извършване на мероприятия по благоустрояване и озеленяване на общинската собственост - улици, паркинги и градини относно необходимост за извършване на проучвания за съоръжения на техническата инфраструктура и за изграждането им. В заповедта е посочено още, че с нея се забранява издаването на разрешения за строеж и допускането и процедирането на ПУП - ПРЗ в обхвата на II м. р., ж. к. "Вл. Варненчик" гр. В., както и на основание чл. 198, ал. 4 от ЗУТ се спира прилагането на влезлите в сила общи и подробни устройствени планове за частите на територията, за която се отнася заповедта. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, с оглед на което я е отменил като незаконосъобразна. В подкрепа на този извод, съдът е изложил мотиви, че оспорената заповед има белезите на общ административен акт, който е издаден без да са били обсъдени предложенията и възражения по издаването му, при неизяснени факти и обстоятелства, същият не е бил съобщен по надлежния законов ред на всички заинтересовани лица, като към акта, както и в цялата административна преписка липсват адекватни мотиви, обуславящи нуждата от издаване на заповедта за налагане на строителна забрана. Решението е правилно като краен резултат. Основателно се явява оплакването, направено от пълномощника на кмета на община В. в касационната жалба, относно характера на оспорената заповед. Същата представлява индивидуален административен акт, което изрично е посочено и от административния орган в т. 6 от процесната заповед. Като основание за издаването й е посочен чл. 198, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗУТ. В чл. 198, ал. 5 от ЗУТ е разписано, че заповедите по чл. 198, ал. 1 - ал. 3 се съобщават с обявление, обнародвано в "Д. вестник" и могат да бъдат обжалвани по реда на чл. 215 от ЗУТ. Последната изрично предвижда реда за оспорване на индивидуалните административни актове. На следващо място следва да се направи разграничение между индивидуален административен акт (в чл. 21 от АПК са изброени неговите характеристики) и общ административен акт (чл. 65 от АПК). Разликата между двата е в начина, по който се определя кръгът на адресатите, засегнати от издаването му, респективно влиянието, оказващо в правните им сфери. С общия административен акт се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен кръг лица, а при индивидуалния е определен или определям кръгът от лицата, които биват засегнати от неговото действие. В разглеждания случай, с наложената временна строителна забрана кръгът на адресатите, засегнати от нея, е определяем. Това са собствениците на недвижими имоти или носителите на вещни права върху тях, находящи се в II микрорайон ж. к. "Вл. Варненчик" на гр. В. От съдържанието на заповедта се извежда изводът, че кръгът на адресатите е определяем на брой. За това на още едно основание следва да се направи изводът, че се касае за индивидуален административен акт. Направеният от съда извод, че в случая се касае за общ административен акт обаче, не променя крайният такъв за допуснати съществени административнопроизводствени нарушения при издаването на акта, водещи до неговата незаконосъобразност. Това е така, тъй като при издаването на обжалваната заповед, административният орган не е спазил, която и да е от регламентираните процедури - както тази, предвидена за издаване на индивидуален административен акт, така и процедурата, предвидена за общ административен акт. След като на посочените по-горе обстоятелства обжалваната заповед се определя като индивидуален административен акт, то по отношение на него е следвало да бъде проведена процедурата по уведомяване на заинтересованите страни. Настоящия случай не може да се определи и като неотложен по чл. 73 от АПК, в която разпоредба изчерпателно изброява кои са тези случаи - за предотвратяване и преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, или за управление при кризи. На следващо място, следва да се посочи, че обжалваната заповед е издадена и при неспазване на установената форма - в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържа конкретно изложение и посочване на фактическите основания за издаването й, в резултат на което волеизявлението на органа е останало неясно и противоречиво. Излагането на фактически съображения за издаването на индивидуален административен акт е задължително, за да не се препятства защитата на страните в процеса и съответно съдебния контрол за неговата законосъобразност. Липсата им прави невъзможна защитата срещу акта, което от своя страна също е съществено административнопроизводствено нарушение и основание за отмяна на заповедта. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта не е мотивирана в достатъчна степен. Не може да се приеме също така, че фактически основания се съдържат в документи, налични в административната преписка. Изложените в решението изводи, че трудно могат да се открият относими факти в приложението на заповедта се споделят от настоящия състав - протоколираното съдържание на предложението на общинския съветник Костадинов не навежда на конкретно предложение за проучване и изграждане на съоръжения на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, макар и да сочи на сериозни проблеми във връзка с прилагането на влезлия в сила ПУП - ПРЗ за посочения в заповедта район. За да бъде наложена строителна забрана, с която да се спре прилагането на действащите планове, което по принцип не се спира от процедурата по създаване на устройствените планове, освен наличието на започнала процедура по създаването на новия план, е необходимо да е налице и произтичаща от заданието по чл. 125 от ЗУТ или от проектите по чл. 126 от ЗУТ разлика в режима на застрояване за съответната територия. Целта на налагането на строителна забрана е да осигури осъществяването на бъдещите предвиждания за предназначението и устройството на съответната територия. Поради това, ако такива конкретни предвиждания липсват - както е в настоящия случай, или допустимото по съществуващия план строителство не пречи на тези предвиждания, не следва да бъде налагана строителна забрана. В случая, след като към датата на издаване на оспорената заповед, не е налице изменение на плана с влязъл в сила акт, то липсва и основание за налагане на предхождащата изменението строителна забрана. В тази връзка обосновано съдът е приел и наличие на противоречие на акта с материалния закон - чл. 198, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, която е посочена от органа като правно основание за издаването му. Посочено е, че заповедта за налагане на строителна забрана се издава с цел да се осъществят бъдещи проучвания за съоръженията на техническата инфраструктура и за изграждането им, обективирани в решенията на общинския съвет на община В. Позовавайки се тези решения е визиран и срокът на наложената строителна забрана, който всъщност е неопределен, като същият е в нарушение на разпоредбата на чл. 198 от ЗУТ - ал. 1 до изграждането на нещо, което не е предвидено и ал. 2, сочеща, че този срок не може да бъде по-дълъг от две години, като в случая това изискване изобщо не е посочено в заповедта. Ето защо, като е отменил заповедта, с която е наложена строителната забрана, първоинстанционният съд е постановил решение, съответно на материалния закон. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора основания за отмяна, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, своевременно направените искания за присъждане на разноски от страна на ответниците по касация и представените доказателства за реалното им извършване и при липсата на възражение за тяхната прекомерност от страна на процесуалния представител на касатора, последният ще следва да бъде осъден да заплати суми в размер, както следва на: Д. К. Г. - 720.00 (седемстотин и двадесет) лева; С. В. Н. - 720.00 (седемстотин и двадесет) лева; Д. М. Т. и Д. Я. Т. - общо за двамата 960.00 (деветстотин и шестдесет) лева; Х. К. Г. - Д. - 720.00 (седемстотин и двадесет) лева; М. П. В. - 500.00 (петстотин) лева; "Б. Б." ЕООД - 500.00 (петстотин) лева; "Еврос - Кип" ЕООД - 500.00 (петстотин) лева; М. Т. М. - 850.00 (осемстотин и петдесет) лева; "М. С." ООД - 650.00 (шестстотин и петдесет) лева, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,