Решение № 147 от 15.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4092/2017 г.

Решение № 147 от 15.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4092/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК. С молба с вх. № 1537 от 28.03.2018 г., подадена от М. В. В. от [населено място] бряг се иска поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. 4092/2017 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение в частта му за съдебните разноски. Поддържа се, че съдът погрешно е присъдил разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева при доказателства за изплатени от страната 600 лева и не е включил в размера на дължимите разноски сумата 100 лева, изплатени за явяване на процесуалния представител на страната в съдебно заседание - сума, изплатена по банков път с преводно нареждане от 05.02.2018 г. Към молбата е представено копие от преводното нареждане от 05.02.2018 г. на "Банка ДСК", с което М. В. В. е превела по сметка на адвокат В. Н. сумата 100 лева. Ответникът по молбата И. В. К. от [населено място] бряг я оспорва като неоснователна. С молба вх. № 1443 от 23.03.2018 г. И. В. К. е поискал поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. 4092/2017 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение в частта му за съдебните разноски. Поддържа се, че в диспозитива на съдебното решение е вписана погрешно като дължими съдебни разноски сумата 460 лева при формирано в мотивите на решението становище за основателност на искането за присъждане на разноски в полза на касатора в размер на платената държавна такса от 60 лева и адвокатски хонорар от 300 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молби вх. № 1537 от 28.03.2018 г. и вх. № 1443 от 23.03.2018 г. са процесуално допустими. Молба вх. № 1537 от 28.03.2018 г., подадена от М. В. В., макар и квалифицирана като искане за поправка на очевидна фактическа грешка, по правното си естество съставлява искане за изменение на решението в частта му за съдебните разноски - въведените от страната оплаквания са за неправилност на формираните от съдебния състав изводи относно начина на определяне на разноските по делото. Разгледана по същество молба вх. № 1537 от 28.03.2018 г., подадена от М. В. В. за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователна. С касационна жалба от 04.09.2017 г. М. В. В. е обжалвала решение № 322 от 31.07.2017 г. по гр. д. № 505/2017 г. на Плевенски окръжен съд в частта му за определения режим на лични контакти между детето В. К. и неговия баща И. К. с искане постановените мерки да бъдат отменени. С определение № 1130 от 05.12.2017 г. съдът е допуснал касационно обжалване на въззивното решение само в частта му, с която е постановено детето да общува свободно, по негова преценка с баща си чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка. В останалата обжалвана част, с която съдът е определил бащата да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 19 ч . в петък до 18 часа в неделя в периода от първи октомври до тридесет и първи март и до 20 часа в периода от първи април до тридесети септември; един месец през лятото, по време което не съвпада с годишния отпуск на майката, както и по пет дни през Коледната и пролетна ваканции, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. С решение № 51 от 13.03.2018 г. съдът е отменил въззивното решение частично, постановявайки В. И. К., родено на 22.12.2006 г. да общува с бащата И. В. К. с ЕГН [ЕГН ] чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка свободно и по своя преценка в рамките на свободното си време съобразно дневния режим, определен от майката М. В. В.. При определяне размера на разноските съдът е приел, че дължими на касатора са 60 лева платени държавни такси и 300 лева адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 28.08.2017 г. с адвокат В. Н. от Плевенска адвокатска колегия; че размерът на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, изплатено за изготвяне на касационна жалба следва да се определи с оглед изхода на делото, а претендираната сума от 100 лева, съставляващи адвокатски хонорар за процесуална защита в съдебно заседание не следва да бъде присъдена предвид липсата на доказателства за извършване на разхода. Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че няма основание за изменение на така присъдените разноски. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, разноските по делото се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. По договор за правна помощ от 28.08.2017 г. с адвокат В. Н. от Плевенска адвокатска колегия, касатора М. В. е уговорила и заплатила сумата 600 лева за изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство в касационната инстанция. Касационната жалба е уважена частично - въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в една негова ограничена част, в която е осъществено и процесуално представителство по делото. Присъдените разноски в размер на 300 лева, от общо изплатените 600 лева са определени правилно с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Няма основание за изменение на решението в частта му за разноските и по отношение изплатените от страната 100 лева за явяване на процесуалния и представител в съдебно заседание на 15.02.2018 г., доказателства за което не се представени до приключване на съдебното дирене. Представеното с настоящата молба преводното нареждане от 05.02.2018 г. на "Банка ДСК" не може да бъде ценено в настоящето производство - представянето на доказателствата за сторените в хода на процеса съдебни разноски след приключване на съдебното дирене по делото е недопустимо. Основателно е искането по молба вх. № 1443 от 23.03.2018 г., подадена от И. В. К. за поправка на допусната в решението очевидна фактическа грешка при изписване на сумата, представляваща общ сбор на съдебните разноски. В решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. 4092/2017 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение съдът е приел, че дължими на касатора са 60 лева платени държавни такси и 300 лева адвокатско възнаграждение, които при сборуването им погрешно са вписани като 460 лева вместо 360 лева - грешка, намерила отражение и в диспозитива на решението. Касае се за аритметическа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК, като се постанови в диспозитива на решението се чете сумата 360 лева, вместо вписаните 460 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение