Решение № 14597 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 270/2017 г.

Решение № 14597 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 270/2017 г., I о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. О. А. процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурително процесуалния кодекс/ДОПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" - П., срещу решение № 2222 от 23.11.2016 г., постановено по адм. д. № 1117/2016 по описа на Административен съд - П., в частта с която е отменен ревизионен акт № Р-16001615005451-091-001 от 28.01.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 232/15.04.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" - П., с което е отказан данъчен кредит в размер на 16 664.94 лв., с прилежащи лихви в размер на 5 034.23 лв. В касационната жалба се поддържа, че оспореното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Възразява се срещу изводите на първоинстанционния съд, че констатациите на органите по приходите са оборени в хода на съдебното производство. Неправилен според касационната жалба е и извода за възникнало право на данъчен кредит, тъй като притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции, ако не е установено, че тези операции са действителни. Не е доказана реална доставка, поради което само фактът, че е документално оформена не може да обоснове признаване право на данъчен кредит. При постановяване на решението според касатора не са обсъдени редица факти и обстоятелства, които биха променили крайния извод за незаконосъобразност на РА. Сочи се, че голяма част от издадените от доставчиците фактури не са отразени в счетоводството на дружествата, други са издадени след датата на дерегистрация на дружествата по ЗДДС, поради което е необоснован извода на първоинстанционния съд за доказаност на доставките. Въз основа на така изложените твърдения се прави искане атакуваното решение да бъде отменено в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р-16001615005451-091-001 от 28.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 232/15.04.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - П., с което е отказан данъчен кредит в размер на 16 664.94 лв., с прилежащи лихви в размер на 5 034.23 лв. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции определено по реда на Наредба № 1/2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касационната жалба - "Тракийски хляб"ООД, редовно призован не изразява становище по оспорването. Представя писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения в подкрепа на мотивите на първоинстаницонния съд и моли решението му да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира решението на АС- П. за неправилно и незаконосъобразно, поради което предлага да бъде уважена касационната жалба. Обосновава, че не винаги наличието на издадени данъчни фактури означава и наличие на право на получателя да ползва данъчен кредит по вписания в тях кредит. Не е установено пред органа по приходите, а и пред първоинстанционния съд реално осъществени доставки т. е. фактически изпълнени сделки. Фактурите по които е отказано право на данъчен кредит са от категорията на т. нар фиктивни фактури, поради което и за дружеството не би могло да възникне право на данъчен кредит. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение е отменен ревизионен акт № Р-16001615005451-091-001 от 28.01.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 232/15.04.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" - П., с което на "Тракийски хляб" ООД е отказан данъчен кредит в размер на 16 664.94 лв., с прилежащи лихви в размер на 5 034.23 лв. Според изводите на съда от събраните по делото доказателства се установява реалност на доставките на процесните стоки-брашно и растително масло. Установен е бил механизмът на извършените доставки, като са приложени документи удостоверяващи транспортирането и предаването на стоките. В мотивите си съдът е приел, че процесните фактури, издадени от преките доставчици, удостоверяват осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, като същите са и надлежно документирани с първичен счетоводен документ. Освен това данъчната администрация не е доказала, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на данъчна измама от някой от преките му доставчици или от предходни такива. Съдът е приел също така, че писмените и гласни доказателства се подкрепят изцяло от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, според която счетоводството на ревизираното дружество е водено коректно, като са отразени всички процесни фактури и представените складови разписки. Установено е също така, въз основа на всички доказателства по делото, че процесните стоки са предадени и изцяло вложени в готова продукция. Събраните по делото доказателства и констатациите на органите по приходите са обсъдени и в контекста на съдебната практика на СЕС и въз основа на нея е прието, че не са доказани констатациите на данъчните органи за недобросъвестност на дружеството, упражнило право на данъчен кредит и че е налице злоупотреба с ДДС. Мотивиран така АС - П. е отменил ревизионния акт в частта с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16 664.94 лв., с прилежащи лихви в размер на 5 034.23 лв. на "Тракийски хляб" ООД гр. П.. Решението е правилно, като следва да бъде оставено в сила по следните съображения: При постановяване на решението първоинстанционният съд е формулирал правилно спорния въпрос относно реалността на доставката на стоки и е съобразил необходимите в тази насока писмени и гласни доказателства, при правилно разпределение на доказателствената тежест. Въз основа на това е формирал обосновани и логически свързани с фактите правни изводи. За обосновани и правилни се приемат изводите на съда, че съвкупният анализ на събраните доказателства дава възможност за проследяване на стоковата верига до реалното предаване на стоките, включително и влагането им в готова продукция. Всяка от доставките е придружена със стокова разписка върху която има положен подпис от доставчик и получател. Споделя се направения извод за наличието на достатъчно годни доказателства за реалното осъществяване на доставката на процесните стоки. Не се възприемат като основателни твърденията в касационната жалба, че при ревизията на "Тракийски хляб" ООД, не е установено прехвърляне на правото на собственост върху стоката и в действителност се касае за фиктивни фактури, които не могат да бъдат основание за признаване право на данъчен кредит. Правото на данъчен кредит винаги се предпоставя от реалност на доставката на стоки и при наличието й е налице законосъобразно упражняване на данъчен кредит от получателя на доставката. Това означава доставчикът да се разпореди със стоката като я предаде във фактическата власт на получателя. В конкретния случай от представените по делото стокови разписки, към всички фактури по които е отказан данъчен кредит е видно, че стоките са предадени на служител на получателя от доставчика. Стоковите разписки са подписани от двете лица. Няма задължение за прехвърляне собственост, така както са приели органите по приходите, а само необходимост от фактическо предаване на стоката. Такова предаване в конкретния случай е доказано, поради което и за "Тракийски хляб" ООД е възникнало право да приспадне начисления от доставчика му ДДС като данъчен кредит. В касационната жалба се излагат съображения, че при постановяването на съдебния акт не е отчетено, че част от издадените от доставчиците фактури не са включени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС, което обстоятелство предполага, че фактурите не са отразени в счетоводството на дружествата. Освен това част от фактурите са издадени след датата на дерегистрация на дружествата по ЗДДС. В. се и срещу изводите на съда относно транспортирането на процесните стоки, като се сочи обстоятелството, че доставчиците не са собственици на МПС- то с което са осъществени доставките и не притежават необходимата материално техническа обезпеченост, за да извършат тези доставки. Вярно е, че при осъществяването на ревизията са констатирани по отношение на "Делев" ЕООД; "Бест страр фуудс" ЕООД; "Булкомерс 13" ЕООД и "Авалон пропертис"ЕООД, липса на складова база и на превозни средства, но това обстоятелство не може да бъде ценено като такова отразяващо се на реалността на доставката. За нуждите на ревизионното производство и възникване право на данъчен кредит е необходимо "Тракийски хляб"ООД да установи надлежно, че стоките предмет на процесните фактури са му доставени и реално са му били предадени. Такива доказателства са приложени още в хода на ревизионното производство. Правилно АС П. се е позовал на практиката на СЕС, като е приел, че "не може да се изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна да притежава документи в това отношение". От заключението на вещото лице пред първоинстанционния съд е видно, че счетоводството на "Тракийски хляб" ООД е коректно и в него са отразени всички фактури, служител на дружеството е получил стоките по тези фактури и е удостоверил това приемане с подписа си, като доставката на стоката може да бъде проследена от доставчика през транспортирането й до крайния получател. Ето защо настоящата инстанция намира, че са налице реални доставки на брашно и растително масло, оформени с необходимите документи, поради което правилно и обосновано първостепенният съд след като е извършил анализ и съвкупна преценка на всички събрани пред него и в хода на ревизионното производство доказателства е формирал своя извод за незаконосъобразност на ревизионния акт и го е отменил. Разноски в производството се претендират от ответника, но по делото липсват доказателства за сторени такива, поради което и не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение