Решение № 8750 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1683/2020 г.

Решение № 8750 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1683/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от С. Ангелова с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес], за отмяна на влязлото в сила решение № 6790 от 08.05.2019 г., постановено по адм. д. № 9069/2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав и оставеното с него в сила решение № 3822 от 06.06.2018 г., постановено по адм. д. № 3962/2018 г. на Административен съд София - град. В искането се твърди, че решенията, чиято отмяна се иска, са неправилни и необосновани. Налице са основания за отмяна по чл. 239 АПК - нови доказателства, изразяващи се в решение № 278 от 09.01.2020 г. по адм. д. № 4353/2018 г.. на Върховния административен съд, решение № 2458 от 09.04.2019 г. по адм. д. № 11571/2018 г. на Административен съд София–град и писмо с изх. № НДМСПО-01-275#4 от 12.12.2019 г. от Председателя на Комисията за защита на личните данни. С три последващи допълнения към искането за отмяна подателката е представила нови доказателства – 3 бр. писма на Директора на НИМ с изх. № РД-44-31 от 04.02.2020 г., изх. № РД-44-50 от 24.02.2020 г. и изх. № РД-44-61 от 11.03.2020 г. Ответникът Директорът на Националния исторически музей, гр. София, е оспорил искането за отмяна в писмено възражение по реда на чл. 242, ал. 3 от АПК. Изразил е становище, че искането не отговаря на изискванията на чл. 241 от АПК, не се твърдят нови обстоятелства и не са представени нови доказателства, отнасящи се до хипотезите на чл. 239, т. 1 и 4 от АПК. При извършената проверка Върховният административен съд, петчленен състав, намери искането за процесуално допустимо като подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение № 6790 от 08.05.2019 г., постановено по адм. дело № 9069/2018 г. на Върховния административен съд, пето отделение - тричленен състав, е оставено в сила решение № 3822 от 06.06.2018 г., постановено по адм. дело № 3962 по описа за 2018 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на С. Ангелова срещу писмо изх. № РД-44-32/27.03.2018 г. на Директора на Националния исторически музей (НИМ). Съдът е приел, че с оспореното писмо поисканата със заявление от 14.03.2018 г. обществена информация е предоставена в пълен обем. Личните данни в двата броя оценителни протокола, представляващи имената на членовете на комисията от 1978 г., са заличени съгласно чл. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) във вр. с § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ. Тези данни не представляват обществена информация, тъй като не дават възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължения субект по ЗДОИ. Процесната информация не е търсена и не е давана по специалния ред на Закона за националния архивен фонд (ЗНАФ), поради което правилата на ЗНАФ за достъп до архивни документи са неприложими. Приложението на извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения по реда на глава четиринадесета от АПК е допустимо, само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК отменителни основания. Съдържанието на искането за отмяна, както и изложените в съдебното заседание и в писмените бележки на пълномощника аргументи, насочват към основанията по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. По пътя на отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК страната може да се защити срещу неправилност на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната въпреки положената от нея дължима грижа и проявена процесуална активност за водене на делото. С искането за отмяна като нови доказателства, установяващи нови обстоятелства, са представени решение № 278 от 09.01.2020 г. по адм. дело № 4353/2018 г. на Върховния административен съд и решение № 2458 от 09.04.2019 г. по адм. дело № 11571/2018 г. на Административен съд София – град; писмо с изх. № НДМСПО-01-275#4 от 12.12.2019 г. на Председателя на Комисията за защита на личните данни и 3 броя писма на Директора на НИМ с изх. №РД-44-31/04.02.2020 г., изх. № РД-44-50/24.02.2020 г. и изх. №РД-44-61/11.03.2020 г. Изброените съдебни и административни актове представляват новосъздадени доказателства, установяващи нововъзникнали обстоятелства, които не са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция. Освен това, те не установяват релевантни факти от съществено значение за прилагането на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и за изхода на делото. Не представлява ново доказателство или ново обстоятелство, което е от значение за изхода на делото, становището на Председателя на Комисията за защита на личните данни, изразено в писмо с изх. №НДМСПО-01-275#4/12.12.2019 г., относно приложимостта на ЗДОИ по отношение на достъпа до архивна информация по ЗНАФ. Ирелевантни към предмета на делото са и писмата на Директора на НИМ, с които на лицето са предоставени оценителни протоколи по други подадени от него заявления за достъп до обществена информация. Съдебните решения, постановени по други дела, са неотносими към спора за законосъобразност на писмо с изх. № РД-44-32/27.03.2018 г. на Директора на НИМ, с което на С. Ангелова са предоставени поисканите заверени копия на описаните в заявлението оценителни протоколи на хартиен носител, но със заличени лични данни на членовете на комисията съгласно изискванията на ЗДОИ. Различията в правните изводи на съдилищата относно приложимия ред за предоставяне на информация по ЗДОИ и ЗНАФ не представляват ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Различното тълкуване на закона и разрешение на сходни правни въпроси по различни дела не може да служи като основание за отмяна. Изведеното от съдържанието на искането основание по чл. 239, т. 4 от АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Съдът отменя неправилното решение само при наличието на кумулативно необходимите предпоставки. Необходимо да се установи пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Целта е да се избегне съществуване на две решения с идентично съдържание по спор, вече разрешен със сила на пресъдено нещо. Сходната или идентична фактическа обстановка, при която са постановени различни съдебни актове, не обосновава основание за отмяна по реда на т. 4. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълк. д. № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. За да е налице основанието за отмяна по т. 4, следва противоречието да е между диспозитивите на съдебните решения, а не между техните мотиви, които не се ползват със сила на пресъдено нещо. С посочените като основания за отмяна съдебни решения са разрешени правни спорове за законосъобразност на други административни актове, издадени по други заявления на С. Ангелова. По изложените съображения искането за отмяна на основанията по чл. 239, т. 1 и 4 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Подробните оплаквания за необоснованост и неправилност на влязлото в сила решение представляват касационни отменителни основания, които не са допустими в извънинстанционното производство за отмяна по реда на глава четиринадесета от АПК и не подлежат на обсъждане. С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на ответника за разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора следва да бъде уважено възражението на искателката за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение от 750. 00 лв., което се присъжда в размер от 500. 00 лв. съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, втора колегия - петчленен състав,