Решение № 423 от 25.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1343/2013 г.

Решение № 423 от 25.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1343/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 1088/2013 г. на Бургаския районен съд, отмяна на постановеното по това дело определение от 19.V.2013 г. В искането се твърди, че определението, с което е одобрено постигнато споразумение за решаване на делото, е постановено в нарушение на материалния закон с прилагането по отношение наложеното наказание лишаване от свобода на условното осъждане - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание прокурорът поддържа искането. От страната на осъдения становище не е изразено. Искането за възобновяване е допустимо с оглед на чл. 419 НПК, на страната, от която изхожда, спазването от нея на 6-месечния срок по чл. 421, ал. 1 НПК и на липсата на касационна проверка върху оспорвания съдебен акт, и е основателно. Делото, чието възобновяване се иска, е образувано и решено по реда на чл. 381-383 НПК. С внесеното в съда споразумение подсъдимият Н. Т. П., защитникът му и прокурор от Бургаската районна прокуратура са приели П. да бъде наказан с 6 месеца лишаване от свобода за множество кражби /7 на брой/, извършени чрез взлом и при условията на повторност в [населено място] за времето от 20.II.2011 г. до 20.IV. с. г., съставляващо престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 7 НК. Страните са приели още П. да бъде наказан с 1 г. лишаване от свобода за държането без съответно разрешително на боеприпаси за огнестрелно оръжие, което деяние, извършено на 1.V.2011 г. в дома на П. в [населено място], съставлява престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. Страните са приели и наложеното на П. по чл. 23, ал. 1 НК общо наказание от 1 г. лишаване от свобода да се отложи от изтърпяване за срок от 3 години. По въпроса, относим към т. 3 на чл. 381, ал. 5 НПК, споразумението е постигнато в нарушение на материалния закон, което нарушение е пренесено и в определението, с което е одобрено неправилното споразумение. Общото наказание от 1 г. лишаване от свобода, не може да бъде отложено от изтърпяване, тъй като П. е осъждан на лишаване от свобода. С присъдата по нохд № 98/2006 г. на Царевския районен съд П. е осъден за квалифицирани по чл. 195, ал. 1 НК кражби, извършени за времето от 26.VII.2006 г. до 6.IХ. с. г. За това престъпление П. е наказан с 6 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години, което наказание е определено и като общо за съвкупността от престъпления, за които П. е санкциониран с тази присъда и с присъдата по нохд № 1175/2006 г. на Бургаския районен съд. Общото наказание е определено по чнд № 2004/2009 г. на Царевския районен съд, постановеното по което дело определение е влязло в сила на 19.V.2009 г. И тъй като и към датата на довършване на продължаваното престъпление по чл. 195, ал. 1 НК - 20.IV.2011 г. - и към датата на извършване на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК - 1.V.2011 г. - не е бил изтекъл 3-годишният изпитателен срок, за който е било отложено изтърпяването на общото наказание, определено по чнд № 2004/2009 г., реабилитация по право не е настъпила /чл. 86, ал. 1, т. 1 НК/, П. се явява осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и сега наложеното му наказание не може да бъде отложено от изтърпяване - чл. 66, ал. 1 НК. Споразумението не е можело да бъде одобрено и поради друга допусната в него незаконосъобразност. Макар същата да не е коментирана в искането за възобновяване, наличието й трябва да се отбележи, за да се предотврати евентуалното й повторение. В предложеното за одобрение споразумение страните не са коментирали чл. 68, ал. 1 НК, чието прилагане е задължително: след като в определения по чнд № 2004/2009 г. изпитателен срок П. е извършил друго умишлено престъпление от общ характер и за последното е наказан с лишаване от свобода, той следва да изтърпи и отложеното общо наказание от 6 месеца лишаване от свобода. Отстраняването на обсъжданите неправилности не може да бъде сторено в тази инстанция не само защото е свързано с влошаване положението на осъдения - арг. от чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК. Незаконосъобразността е допусната още при формиране волята на страните след завършването на разследването и затова делото следва да се върне за ново разглеждане на прокурора, а не както е посочено в искането за възобновяване-на съда. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС