Решение № 16158 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1760/2012 г.

Решение № 16158 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1760/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби, подадени от директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП и на "Олд Трейд" ООД, гр. Русе, представлявано от управителя Борислав Кръстев Иванов, срещу Решение № 2944/12.12.2011 г. по адм. дело № 589/2011 г. на Административен съд - Варна, Първо отделение, II-ри състав. Директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП атакува съдебното решение в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 181002318 от 10.11.2010 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 1029/28.01.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП с установени задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 03.2009 г. над сумата в размер на 31 481,71 лв. и лихви над сумата в размер на 4 475,68 лв. за "Олд Трейд" ООД, гр. Русе. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Олд Трейд" ООД, гр. Русе не взема становище. Касаторът "Олд Трейд" ООД, гр. Русе атакува съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 181002318/10.11.2010 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 1029/28.01.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП в останалата й част. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и отмяна на атакувания РА. Ответникът по касационна жалба - директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура взема становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на разглеждане пред Административен съд - гр. Варна е бил Ревизионен акт № 181002318/10.11.2010 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 1029/28.01.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са били установени задължения за ДДС за д. п. м. 03.2009 г. главница в размер на 47 888,04 лв. и лихви в размер на 8329,19 лв. и за д. п. м. 04.2009 г. главница в размер на 60 811,14 лв. и лихви в размер на 9921,12 лв. За да отмени РА в обжалваното решение, АС - Варна, е приел за установено, че с РА незаконосъобразно е доначислен допълнителен размер ДДС за внасяне за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 03.2009 г. над сумата в размер на 31 481,71 лв. и лихви над сумата в размер на 4 475,68 лв., тъй като спорните извършени от "Олд Трейд" ООД, гр. Русе доставки в Румъния представляват вътрешнообщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, доказани са с изискуемите по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС документи, тъй като доставчикът е регистрирано по ЗДДС в България лице, получателят на стоките е регистрирано в Румъния за целите на ЗДДС лице, предметът на доставката е стока и доставката е възмездна. Стоките са транспортирани от България за Румъния, видно от потвържденията за преминаване на Дунав мост или ГКПП - Кардам в транспортните документи, всички са с подписи на ЧМР и от получател. Стойността по всички фактури е изцяло заплатена от съконтрахентите в рамките на данъчния период на доставката. АС е изложил мотиви, че от събраните доказателства е видно, че "стоката е изпратена или транспортирана до територията на друга държава-членка" и това е доказано с доказателствата по чл. 45, т. 2 от ППЗДДС за всички спорни доставки. Изискването на данъчните органи за посочване в ЧМР на конкретно място и адрес на разтоварване на стоките, за да се признае наличието на ВОД, не кореспондира с изискванията на ЗДДС и ППЗДДС. Сам по себе си фактът, че регистрираният към момента на доставката румънски търговец за целите на ДДС в Румъния не е декларирал ВОП и не е начислил ДДС, не може да доведе до извода, че последният не е осъществил ВОП, а българското дружество - ВОД. Декларирането от страна на румънския съконтрагент на ВОП и начисляването на данъка от него са обстоятелства, на които българското дружество не може да влияе и да контролира. Съдът се е позовал и на решение на Съда на ЕО от 27.09.2007 г. по дело С -409/04 Telos. Спорът е относно преценката за осъществен ВОД от РБ за Румъния по процесните фактури, за облагане със ставка нула. От анализа на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, за да е налице ВОД, следва да са изпълнени кумулативно следните условия: 1. Доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице в РБ.; Получателят на стоките да е регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка на ЕС; Предмет на доставката са стоки по см. на чл. 5 от ЗДДС; доставката да е възмездна, което се извежда по аргумент на противното от § 1, т. 8 на ДР на ЗДДС; Стоките да се изпращат или транспортират от територията на страната до територията на друга държава-членка на ЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС за доказване на ВОД доставчикът следва да притежава транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, който да удостовери, че стоките са получени на територията на друга държава-членка, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице. От тази разпоредба става ясно, че за доказване на ВОД доставчикът трябва да представи транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоките. Следователно дори и при непредставяне на транспортен документ, то наличието само на писмено потвърждение е достатъчно, за да се приеме, че ВОД е извършен. В процесния случай това изискване на закона е спазено, като са представени транспортни документи - ЧМР. Основанието на органите по приходите, за да не признаят извършените ВОД се извеждат от събраните в хода на извършения обмен с Румъния доказателства, че доставчиците не са декларирали ВОП в страната, не осъществяват дейност на декларираните адреси, както и не е установено лице за контакт, както и липсата на данни за извършен превоз на стоките от страна на вписаните в ЧМР превозвачи. В разпоредбата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС се акцентира на наличието на документ, който да доказва "изпращането или транспортирането на стоките до територията на другата държава-членка". Съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането и транспортирането на стоките до територията на другата държава - членка, което означава фактическото напускане на стоката на границите на страната и преминаването й на другата територия. Конкретното място и адрес, където е потребена стоката на територията на другата държава-членка е ирелевантно за облагането с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на страната, задължението за самоначисляване /деклариране на ВОП/ преминава към регистрираното по ДДС лице - получател на стоката. От тази гледна точка, за определянето на една доставка като вътреобщностна не следва да има значение дали получателят й не може да бъде намерен от данъчните власти на държавата-членка, където той е установен и дали се явява на проверка пред тях. Защото това са все обстоятелства, на които доставчикът не може да влияе, нито да контролира. Той е в състояние да провери дали към датата на възникване на данъчното събитие клиентът му има валиден ДДС идентификационен номер, под който е извършил покупката. И ако това е така, за него е реално съществуващ търговец, който осъществява независима икономическа дейност на територията на съответната държава - членка. В случая предвид констатираното от органите на данъчната администрация при извършения обмен, че въпросните техни данъчнозадължени лица са "липсващи търговци" са предприети и действия за оповестяване на това обстоятелство, чрез прекратяване на ДДС регистрацията на румънските дружества, но след датата на издаването на фактурите. Съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 1,4 от Регламент (ЕО) № 1798 на Съвета от 7.10.2003 г.: "Тази информация може да се използва при съдебни производства, свързани със санкции, образувани по повод нарушаване на данъчното законодателство", но "... без това да противоречи на общите правила и законови разпоредби, правата на ответниците и свидетелите в тези производства". Съгласно цитираният текст от Регламента информацията, получена по правилата за обмена би могла да се ползва за целите на определяне на данъчните задължения, но само и доколкото същата не противоречи на установеното, съгласно общите правила и законови разпоредби, свързани с доказването. В този смисъл са приложими разпоредбите на ДОПК, като в производството на определяне и обжалване на задълженията се допускат всякакви доказателства, като преценката за размера на задълженията се извършва от страна на компетентния орган, респ. съда, при спазване на основните принципи на процеса. Това от своя страна показва, че липсва законова норма, която да придава на въпросния SCAC формална доказателствена стойност, с която се ползва един официален свидетелстващ документ (какъвто е нотариалният акт напр.), поради причината, че извършената проверка по реда за обмен на информация по своята същност е способ за събиране на доказателства, каквато е и една обикновена насрещна проверка, но това не означава, че събраните по време на тази проверка доказателства или данни не могат да бъдат оспорвани, респ. оценявани с оглед на всички останали доказателства. Следва да се отбележи, че в гореописаните SCAC не сочат към категорични данни за неизвършен ВОД, а установяват обстоятелството, че получателите не са изпълнили задължението си за деклариране и в един последващ момент са получили статута на "липсващи търговци". Т. е. при извършеният обмен не са събрани преки доказателства, които да обосноват извода, че жалбоподателят не е извършил ВОД по процесните фактури. Процесните доставки отговарят на формалните изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за изпълнение на вътреобщностни доставки. За извършения транспорт на стоките са представени транспортни документи - ЧМР, в които румънските дружества са посочени като получатели на стоките, а мястото на доставянето е на територията на Румъния. Представените ЧМР са подписани от посочените в тях получатели. Осъществяването на вътреобщностна доставка следва да се докаже съгласно изискванията на чл. 45 ППЗДДС. Предпоставките чл. 45, т. 1 от същия правилник не са били спорни между страните. Спорно е било доказването на превозването на стоката и съответно получаването й в Румъния. Съгласно чл. 5, т. 1 на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., ДВ., бр. 61/1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г.), товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. По чл. 9, т. 1 от Конвенцията товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. При анализа на приетите в хода на ревизията писмени доказателства се установява, че е налице съответствие между количеството и вида на стоките, така както е посочено във фактурите и в ЧМР. В този смисъл, в частта от решението, в която е отхвърлена жалбата на дружеството, са налице изводи да не признае извършен ВОД за доставките на стоки, за които липсва доказателства за извършен превоз от посоченият в ЧМР превозвач - "ИМС" ЕООД, гр. Варна. Събраните в хода на ревизията доказателства установяват факта, че стоките не са транспортирани на територията на Румъния, за което са дадени обяснения от управителя на дружеството, както в хода на ревизията, така и при запитване на вещото лице. Установяването на счетоводното отразяване на транспортната услуга не установява фактът, че същата е извършена, още повече, че проверката в счетоводството на дружеството не се е осъществила и дадените обяснения от управителя са в посоченият смисъл. По отношение на доставки /ВОД/, за която е издадена фактура № 39/30.03.2009 г. с данъчна основа 82 031,67 лв. жалбоподателят е представил всички необходими доказателства, като данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства, както и от работилата по делото ССЕ. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото. Предвид изложеното РА в частта, с която са установени задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 03.2009 г. над сумата в размер на 31 481,71 лв. и лихви над сумата в размер на 4 475,68 лв., правилно е отменен. Предвид на същите съображения, правилно в останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна. Заключението на ССЕ е кредитирано след съпоставката му с писмените доказателства - фактури и ЧМР. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора директор Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение. Другият касатор също не е представил доказателства за направени разноски за производството пред ВАС, поради което не могат да му се присъдят разноски. Воден от горното и и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,