Решение № 384 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5060/2016 г.

Решение № 384 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5060/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, подадена чрез процесуалния му представител адв. Петров, срещу решение № 1109 от 23.02.2016 г. по административно дело № 9267/2015 г. по описа на Административен съд С. град, с което е отменен акт за установяване на задължение № 208/16.06.2015 г., издаден от инспектор по приходите в отдел Общински приходи "С. - Триадица" дирекция "Общински приходи" при Столична община. В касационната жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. По делото е постъпила и касационна жалба от Х. А. Р. А. Б. ООД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Черни връх"№ 1-3, ет. ..., подадена чрез процесуалния представител на дружеството - юриск. А. Т. срещу решението на АССГ в частта, с която е отказано възстановяване в полза на дружеството на недължимо внесения данък. Моли съдът да постанови възстановяване на същия. Дружеството не взема отношение по касационната жалба на директора на дирекция"Общински приходи" при Столична община. Директорът на дирекция "Общински приходи" при Столична община, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба на дружеството. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба на директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че с оспореният акт за установяване на задължения (АУЗ) са установени задължения за Данък моторно превозно средство /ДМПС/ ( данък МПС) в размер на 2596,27 лв. за периода 2010 г. - 2014 г. на дружеството жалбоподател. От АУЗ се установява, че до издаването на същия данъкът е платен изцяло. Според АССГ оспореният АУЗ е издаден при липса на предпоставките на чл. 107, ал. 3 ДОПК за издаването на АУЗ. Горното обстоятелство според съда е достатъчно основание за отмяна на акта. Съдът е приел още, че въпросът относно дължимостта на данък МПС следва да се реши в производството по реда на чл. 128-131 ДОПК по подадено искане за прихващане или възстановяване на недължимо платени данъци, а не в настоящото съдебно производство. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК, която в редакцията си към момента на издаване на акта гласи, че по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. С оглед липсата на предпоставките на чл. 107, ал. 3 ЗМДТ, съдът е счел, че издаденият АУЗ е незаконосъобразен и го е отменил. Решението е правилно. Съдът е изложил подробни съображения в подкрепа на изводите, до които е достигнал, обсъдил е събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните. Правилни са изводите на съда по отношение на спорния въпрос по делото, а именно - били ли са налице предпоставките на чл. 107, ал. 3 АПК за издаване на АУЗ. Според цитираната разпоредбата в редакцията й от ДВ, бр. 98 от 2010 в сила от 01.01.2011 г. по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. По делото е установено, че жалбоподателят не е подал искане за издаване на АУЗД, подадена е декларация, с която е декларирано превозното средство през 2008 г., задължението е платено, не е установено несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица. Т. е, както правилно е приел и първоинстанционният съд, в случая не е била на лице нито една от предпоставките, визирани в чл. 107, ал. 3 ДОПК за издаване на АУЗ. Следователно липсва фактическо основание за издаване на АУЗ. Горното обстоятелство е достатъчно за отмяна на оспорения акт само на това основание. Както правилно е приел и първоинстанционният съд дължимостта на данък МПС не следва да се коментира в това производство, а в производство, инициирано пред орган по приходите по реда на чл. 128 и следващите ДОПК. Изложеното по-горе води до извод за неоснователност на подадената от директора на дирекция "Общински приходи" при Столична община касационна жалба. Касационната жалба на Х. А. Р. А. Б. ООД е процесуално недопустима поради следните съображения: На първо място обжалваното решение е благоприятно за дружеството, тъй като оспореният АУЗ е отменен изцяло. На следващо място административният съд не е компетентен да се произнася по искане за възстановяване на недължимо платен данък. Процедурата за възстановяване на недължимо платени данъци е разписана в глава 16, раздел Първи " Прихващане и възстановяване", чл. 128 - чл. 132 ДОПК. Компетентният орган е органът по приходите, който издава Акт за прихващане или възстановяване. Съдът не дължи произнасяне по искане, по което не е компетентен. Действително съдът е следвало да остави без разглеждане искането за възстановяване на недължимо платен данък и да прекрати производството в тази част. Съдът обаче не е сторил това. Дружеството не е поискало допълване на решението в законоустановения срок. В решението липсва диспозитив, с който жалбата се оставя без разглеждане в тази част или с който искането се отхвърля като неоснователно. Следователно решението, в обжалваната от дружеството част не съществува. Т. е подадена касационна жалба е без предмет. Гореизложеното обоснова извод за недопустимост на касационната жалба на Х. А. Р. А. Б. ООД, с оглед на което същата следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство в тази част - да се прекрати. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,