Решение № 10456 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5826/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния й представител юрисконсулт Бешков, против решение 390 от 12.03.2021г., постановено по адм. дело 25/2021г. на Административен съд Бургас, с което по жалба на И. Алексиев, кмет на община Поморие е отменено решение 690 от 06.11.2020г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), в частта, с която е установено, че Алексиев е осъществил пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" по отношение на Т. Гюрова от гр.Поморие и на осн.чл.78, ал.1 от ЗЗДискр. му е наложено административно наказание глоба в размер на 250лв., както и му е дадено предписание на осн.чл.65, т.4 във вр. с чл.76 от закона да се въздържа в бъдеще от подобни действия. В касационната жалба на КЗД са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че не е налице дискриминация по признака "лично положение", тъй като същият не е доказан и обоснован в производството пред КЗД. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна - И. Алексиев, чрез процесуалните си представители адв. Ангелова и адв. Владикова, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалби и прави искане решението да остане в сила. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответната страна - Т. Гюрова, чрез процесуален представител адв. Атанасов, в представени по делото писмени бележки и в съдебно заседание намира касационната жалба за основателна и прави искане за отмяна на оспореното решение и оставяне в сила решението на КЗД. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Бургас е решение 690 от 06.11.2020г. на КЗД само в частта, с която е установено, че И. Алексиев, в качеството му на кмет на община Поморие е осъществил пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по признак "лично положение" по отношение на Т. Гюрова от гр.Поморие и на осн.чл.78, ал.1 от ЗЗДискр. му е наложено административно наказание глоба в размер на 250лв. ,както и му е дадено предписание на осн.чл.65, т.4 във вр. с чл.76 от закона да се въздържа в бъдеще от подобни действия. В развилото се пред АССГ производство, съдът след като е обсъдил събраните по делото доказателства е приел за установено от фактическа страна, че в изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр, КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, изискала и приложила е доказателства от участниците, които са обсъдени, изготвен е доклад - заключение, проведени са няколко открити заседания, за които страните са били надлежно призовани. На базата на установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че частично оспорения административен акт е постановен от компетентен орган надлежно конституиран и заседавал състав на КЗД, при необходимото мнозинство, при постановяване на решението е спазена изискуемата форма и реквизити, както и са спазени административно процесуалните правила. Относно приложението на материалния закон, съдът е установил по безспорен начин, че Т. Гюрова не е допусната от служител на община Поморие - портиер, по устна заповед на кмета до сградата на общината за участие в открита приемна с регионалния представител на КЗД в гр.Бургас, с което тя е третирана по - неблагоприятно в сравнение с останалите граждани, които са чакали, за да влязат в сградата на общината. Съдът е счел обаче, че за да се приеме, че е налице проява на дискриминация, не е достатъчно да се установи по - неблагоприятно третиране на определено лице, а е необходимо да се докаже, че то е извършено по някой от признаците, посочени в чл.4 ЗЗДскр., като следва да е налице и причинно - следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него. Решаващият съд не е споделил изводите на КЗД, че е осъществена пряка дискриминация по признак "лично положение", спрямо Гюрова. Приел е, че същият не е посочен от лицето и не е установен в мотивите на решението на КЗД, конкретен същностен белег, присъщ за личността й, който да я отличава от други лица и да е причина за неравно третиране. Отрекъл е изводите на комисията, че признакът "лично положение" се извежда от участието й в протестни действия срещу кмета на общината, както и от водени съдебни спорове с община Поморие, като е заключил, че тези обстоятелства са свързани с реализиране на основни права, които законът гарантира еднакво за всички, но не сочат на нейни особени качества, които я отличават като личност от останалите. По горните съображения, съдът е счел, че не е налице един от елементите на фактическия състав на дискриминацията - наличие на защитен признак, а при неговото отсъствие не може да се изследва и наличието на изискуема причинна връзка с твърдяното дискриминационно поведение. Предвид изложеното, съдът е стигнал до извода, че макар и постановено от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, оспореното решение на КЗД е незаконосъобразно, поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и го е отменил. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Законът за защита от дискриминация съдържа абсолютна забрана за дискриминация, като чл. 4, ал. 1 очертава кръга от защитени признаци. В закона липсва легална дефиниция на понятието "защитен признак", но ВАС е имал възможността многократно в решенията си да сочи, че тъй като чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. дава определение за пряка дискриминация като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, то препращащата разпоредба съдържа в себе си обяснение, че забраната за дискриминация се свързва с "признаците", които са посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Законът урежда и специалната защита срещу неравно третиране под формата на нееднакво, неправомерно правоприлагане на нормативни правила и/или установяване на порочни практики от страна на различните правни субекти, основано на защитените признаци, по аргумент на чл. 1, във вр. с чл. 4 от ЗЗДискр. В настоящия случай, нито в жалбата, нито в производството пред КЗД или в съдебното производство Т. Гюрова не е въвела твърдения, съответно не е посочила доказателства, за конкретни качества, които да изпълнят със съдържание защитения признак "лично положение", твърдян като признак, по който е осъществена спрямо нея пряка дискриминация. Както се посочи по-горе този признак е разписан бланкетно в закона, като Върховният административен съд многократно в практиката си е посочвал, че за разлика от други защитени признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр пол, раса, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието и обективно съдържание. Това налага за всеки случай установяване и доказване на значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация. В случая, от жалбоподателката не е посочен какъвто и да е значим, иманентно присъщ й белег, сравним по значение с останалите защитени признаци, които обективно характеризират една личност като такава, за да се приеме, че изпълват съдържанието на защитения признак "лично положение", за да се изследва и приеме осъществяване на дискриминационни действия именно по този белег, съответно признак. В този смисъл, при липсата на защитен признак и пряка причинно следствена връзка между третирането/ и признака, правилно решаващият съд е приел липса на пряка дискриминация, съответно правилно е приложен материалния закон. Правилно съдът е приел, че не може да се приеме, че участието на жалбоподателката в протестни действия срещу кмета на общината е обстоятелство, свързано с нейната личност, което кореспондира с признак " лично положение" и я дефинира спрямо останалите лица, посетили сградата на общината, както и воденето на съдебни спорове с общината и спечелените от нея съдебни дела, също попадат в обхвата на признака "лично положение" и я дефинира по отношение на останалите посетители. Характеризиращият личността белег следва да има траен, постоянен, изграждащ личността като такава характер, а не да е свързан с моментно състояние или отношение към някого или нещо. Изразяването на гражданска позиция по законоустановения ред, чрез протест или друга форма, както и воденето на съдебни дела са все обстоятелства свързани със законово регламентирани основни права за всички граждани и не са свързани с траен, същностен, отличителен белег на личността на Т. Гюрова, за да попадне това нейно поведение под защитата на признак "лично положение". Правилно съдът е приел също така, че поведението/деянията, посочени като дискриминация, следва да са свързани с защитения признак/белег. Безспорно са установени конфликтни отношения, но не е установено същите да са свързани с някакъв конкретен белег, характеристика на Гюрова, изпълваща със съдържание защитения признак. Не е налице и твърдяното в касационната жалба процесуално нарушение, че съдът е кредитирал избирателно свидетелските показания, на които се позовава в решението си. Напротив подробно и аргументирано, съдът е обсъдил показанията на всички разпитани в производството свидетели, като е изложил конкретни мотиви кои от тях кредитира, като непротиворечиви и кореспондиращи на останалите по делото доказателства и кои свидетелски показания, изключва като противоречиви с други свидетелски показания, или поради възможната тяхна заинтересованост от изхода на спора. В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен, съответно от този момент настъпва разместването на доказателствената тежест. Жалбоподателката е следвало да посочи факти, които да обосноват предположение за наличие на пряка дискриминация по твърдения признак - "лично положение", като посочи и поради кое свое качество/белег, изпълващо със съдържание признака е дискриминирана, съответно да проведе доказване относно този белег. В случая това не е направено. При липсата на твърдения и представени относими доказателства, които да обосноват неблагоприятното третиране на основата на защитен признак, правилно съдът е приел, че не е осъществено дискриминационно поведение, съответно решението на КЗД, в оспорената част, с което е установено осъществяването на пряка дискриминация по отношение Гюрова е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. Събраните доказателства са свързани със самите действия, които са определени като дискриминационни, но липсва посочване на онази характеристика на личността на жалбоподателката, поради която същата твърди, че е неблагоприятно третирана, както и причинна връзка между тях. Както многократно е посочвал съдът в решенията си не всяко неблагоприятно третиране е дискриминация, а само онова, което е на основата на защитен признак. Касационната жалба е неоснователна, решението не страда от пороци по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото, на ответника по касация не следва да бъдат присъдени претендираните разноски за касационното производство. Представен е списък на разноските, в който е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. за процесуално представителство по настоящото дело, както и договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 1000лв. с адвокатско дружество "Ангелова и Бошнаков". В договора обаче липсва отбелязване за плащане в брой на договореното възнаграждение, като не са ангажирани доказателства за действително заплащане на адвокатското възнаграждение, чрез банков превод или друг начин, поради което поради липсата на доказателствата за реално извършени разноски, искането за присъждането им е неоснователно. Няма правна възможност за присъждане на разноски и на Т. Гюрова, предвид изхода на спора и заявеното от нея становище, че се присъединява към касационната жалба и я намира за основателна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,