Решение № 3877 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7801/2012 г.

Решение № 3877 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7801/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ вр. чл. 211к от Закона за митниците. Образувано по касационна жалба на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата /АЕБТРИ/ гр. София, представлявано от процесуалния си представител адв. Иван Крумов, против решение от 17.04.2012 г. на Административен съд Монтана по адм. д. № 69 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Асоциацията против Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 9 от 05.12.2011 г. на Началник на Митница Лом, потвърдено с решение № 38/16.01.2012 г. на Директор на Агенция "Митници", във връзка с финансовата отговорност на гарантиращата Асоциация по внос на стока под покритие на ТИР карнет № РX 53 133 182. Касаторът поддържа, че решението на Административен съд Монтана е неправилно. В жалбата са изложени съображения, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 7 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР /Конвенция ТИР от 1975 г./, приемайки че митническите органи са предприели всички фактически и правни действия "в рамките на възможното" за събиране на публичните вземания от дължащото ги по закон лице - титуляра на режима "транзит" фирма "O. F. E. Buykkoken Internationale Transporte", Германия. Касаторът моли Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, началника на митница Лом, в представено писмено становище, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, осмо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и прецени направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение административен съд Монтана, в решаващия си състав, е отхвърлил жалбата на АЕБТРИ, гр. София против ППСПДВ № 9 от 05.12.2011 г. на Началник на Митница Лом е установено митническо задължение с дата на възникване 04.01.2007 г. и в размер на 15987.35 лв., представляващо ДДС, като е постановено задължение за заплащане на сумата, ведно със законната лихва за просрочие до датата на окончателното плащане, това постановление потвърдено с решение № 38/16.01.2012 г. на Директор на Агенция "Митници". За да постанови този резултат, въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че митническите органи са изпълнили задължението си да предприемат съответните мерки, в рамките на възможното, спрямо пряко задълженото лице, в който смисъл са обяснителните бележки към чл. 8, ал. 7 от Конвенцията ТИР, както и че процесната операция ТИР не може да се квалифицира като редовно приключена, тъй като не е не е изпълнено нито едно от изискванията на чл. 454 - 456 от регламент № 2454 от 1993 г., които императивно уреждат реда и условията за приключване на задействания режим под покритието на карнети ТИР. Спорът по делото е правен и от съдържанието на касационната жалба може да се направи извод, че се свежда до това дали митническите органи са предприели всичко възможно, за да получат претендираните митни сборове от пряко дължащите ги лица, с оглед изискването на чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР, според която, когато сумите станат изискуеми, а това са дължимите вносни или износни мита и такси, увеличени с лихви за закъснение, начислени съгласно законите и митническите правилници на страната, в която е била установена нередовност в операцията ТИР /чл. 8, ал. 1 от конвенцията/, компетентните органи са длъжни, в рамките на възможното, да изискат плащането им от лицето или лицата, пряко дължащи тези суми, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Конвенция ТИР гарантиращата асоциация, в случая АЕБТРИ, отговаря съвместно и солидарно за изплащането на дължимите суми с лицата, които ги дължат. Това задължение възниква, когато в едногодишен срок /чл. 11 от конвенцията/, считано от датата на задействането на карнета ТИР, тези органи са уведомили писмено асоциацията за неприключването на съответната операция. Такова уведомление е извършено от митническите органи и то неколкократно в рамките на едногодишния срок, като плащане в предвидения от конвенцията тримесечен срок не е извършено, което дава право на компетентните органи да изискат плащане на въпросните суми въз основа на националното законодателство. Административният съд е приел, че в случая преди да пристъпят към издаване на процесното ППСПДВ компетентните органи са извършили уведомление до титуляра на карнета "O. F. E. Buykkoken Internationale Transporte", Германия, като е издадено и ППСПДВ № 7841/09.06.2008 г., по редовността на която операция е направено съответно възражение /л. 32, 33/. С това съдът е приел, че митническите органи са изпълнили задължението си да предприемат съответните мерки, в рамките на възможното, спрямо пряко задълженото лице, в който смисъл са обяснителните бележки към чл. 8, ал. 7 от конвенцията, а именно: мерките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да изискат плащането от пряко дължащото лице или лица, трябва да включват поне уведомление за неприключена операция ТИР и/или изпращане на искане за заплащане по карнета ТИР. Съдът не е обсъдил писмото на зам. директора на НАП София до Митница Лом, изх. № 14-02-37/24.11.2011 г., с което ги уведомяват, че към 18.11.2011 г. няма предприети действия относно принудително изпълнение по ППС № 7841/09.06.2008 г. срещу титуляра на карнета "O. F. E. Buykkoken Internationale Transporte", Германия. С разпоредбата на чл. 8, ал. 7 от Конвенцията е въведена поредност на търсене на изискуемите държавни вземания. Въпреки, че е предвидена солидарна отговорност за задълженията, отговорността на гарантиращата асоциация е обусловена от невъзможността за удовлетворяване на вземанията на държавата от лицата, които пряко ги дължат. Както е посочено в мотивите на ТР № 3/2003 г. на ВАС, с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания, като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от лицата, които пряко ги дължат. Само след изчерпване на възможностите за изпълнение по отношение на тези лица, компетентните органи могат да търсят изпълнение от гарантиращата асоциация. В случая, от доказателствата по делото се установява, че немското дружество е уведомено за дължимостта на публичните държавни вземания и против него е издадено ППСПДВ. Но няма данни да е образувано изпълнително производство, нито да е в последствие прекратено поради несъбираемост на вземанията. Напротив, с писмото на НАП се твърди, че не са предприети действия за събиране на вземането от титуляра на режима транзит. Едва след като се установи, че митните сборове не са събрани и е невъзможно да бъдат събрани от лицата, които пряко ги дължат, митническите органи следва да издадат ППСПДВ срещу гарантиращата асоциация. Такива данни в случая не са налице, поради което митническите органи не са имали основание да преминат към приложение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Конвенция ТИР и да издадат ППСПДВ срещу гарантиращата асоциация. Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата на АЕБТРИ като неоснователна, административният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото и направеното искане, в полза на АЕБТРИ следва да се присъдят разноски за двете инстанции 55 лева държавни такси. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение