Решение № 6328 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3039/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Стара Загора, чрез юрк. Вълчева, против решение 395 от 01.02.2024 г., постановено по адм. д. 727/2023 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, и се претендира неговата отмяна, със законните последици. Ответникът В. И. Ж., чрез адв. Ченалов, ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед 10-00-2159/25.10.2023 г. на кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл. 225, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУТ, е наредено на В. И. Ж. да премахне незаконен строеж пристройка на сграда за обслужваща дейност, находящ се в УПИ ХІІ одо, кв. 27 по плана на [населено място]. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентният орган / заповед 10-00-1909/25.09.2023 г./, в изискуемата писмена форма и съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК, но в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като не е изяснен напълно възпроса за извършителя на незаконния строеж и годината на изграждането му. Прието е също, че по делото не е безспорно доказано, че В. И. Ж. следва да бъде адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж, тъй като жалбоподателката през 2016 г. е продала законно изградената в имота сграда, а през 2015 г. е дарила имота на Я. А., т.е. от 2015-2016г. не е собственик както на сградата така и на имота. Решаващият правен извод за незаконосъобразността на заповедта е обвързан с допуснати съществени нарушения на административната процедура, довели до неизясненост на основния въпрос за извършителя на незаконния строеж, който следва да бъде адресат на задължението за премахването му. Обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените, което е довело и до неизяснена фактическа обстановка по делото. В производството по оспорване на заповед по чл.225а ЗУТ за премахване на незаконен строеж, административният съд не разполага с контролно-отменителни правомощия, тъй като при констатирана незаконосъобразност на оспорения акт, поради постановяването му при неизяснена фактическа обстановка, се следва произнасяне по същество в съдебната инстанция, след събиране на доказателства и даване на указания на страните за нуждаещите се от установяване факти по чл.170 във връзка с чл.171, ал.2 АПК. Обратно на приетото в обжалваното решение, фактическите установявания в административното производство и събраните доказателства се ползват с презумция за истинност до оборването им с надлежни доказателства, съгласно чл.171, ал.1 АПК. Следователно в тежест на оспорващата Ж. е да докаже, че не е възложител или извършител на строежа. В тази връзка с преюдициално значение е изясняването на периода, в който е изградена разпоредената за премахване пристройка, за което са допустими всички доказателствени средства, вкл. експертиза и гласни доказателства. В случая констатациите, залегнали в изготвения Констативен акт 135/15.09.2023 г., възпроизведени изцяло в процесната заповед, не са оборени в съдебната фаза, а само е внесено съмнение, че адресатът на заповедта не е негов извършител /възложител/, тъй като в предходен момент /2015-2016г./ се е разпоредил със собствеността на сградата и имота. Това обстоятелство, обаче, се води еднозначно до извода, че оспорващата Ж. няма качеството на адресат на заповедта по смисъла на § 3 от ДР на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Предвид изложеното и тъй като процесната заповед е отменена на формално основание, обжалваното решение се явява постановено при съществено процесуално нарушение по чл.172а, ал.2 АПК липса на мотиви по същество, което е основание за отмяната му по реда на чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК и връщане за делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноските подлежат на присъждане по реда на чл.226, ал.3 АПК. Воден от горното ,Върховният административен съд, второ отделение