Решение № 3299 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1296/2016 г.

Решение № 3299 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1296/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационната жалба на Г. Н. И., чрез пълномощника адв. Груев, срещу Решение № 118 от 18.12.2015 г., постановено по адм. дело № 464 по описа за 2015 г. на Административен съд В. в частта, с която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 2000 лв. до предявения размер от 20 000 лв. Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и решаване на спора по същество в тази част, като му бъде присъдено изцяло претендираното обезщетение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът - О. В., чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Дуцова, чрез надлежно и своевременно депозиран отговор по касационната жалба и писмени бележки моли съда да потвърди изцяло оспорения акт като правилен и законосъобразен. Излага съображения за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното пред настоящия съд Решение № 118/18.12.2015 г., постановено по адм. дело № 464 по описа за 2015 г., Административен съд В. е осъдил О. В. да заплати на Г. Н. И. сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на общински орган, обявен за неистински, а именно акт за смърт № 0657/23.10.2012 г., както и сумата от 605 лв., представляваща разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че предявеният от Г. И. срещу О. В. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен и доказан до така определения размер. Въз основа на анализа на събраните в хода на производството доказателства, съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че ищецът живеел и работел в Р Чехия продължително време. На 18.12.2014 г. при преминаване на държавната граница, служители на гранична полиция задържали личната му карта, като невалидна, за което съставили протокол за доброволно предаване. При прибирането си във В. установил, че от длъжностно лице по гражданското състояние на О. В. е издаден на негово име акт за смърт № 0657/23.10.2012 г. С влязло в сила решение № 122/31.03.2015 г. по гр. дело № 151/2015 г. на Районен съд В., този документ е обявен за неистински. Прието е, че в резултат на поведението на администрацията и в частност на служител в О. В., емоционалното състояние на Иванов е било влошено, тъй като е изпитвал нервно психическо напрежение, чувство за безпокойство и страх и нужда от финансова подкрепа. Предявения иск е преценен като частично основателен, тъй като интензитета на увреждане на личната сфера на Иванов не е висок, поради което сума в размер на 2000 лева е определена като достатъчна да репарира причинените неимуществени вреди. Административният съд е взел предвид показанията на изслушаните свидетели и е преценил същите с оглед всички представени от страните доказателства. От така приетото за установено от фактическа страна се извежда извод за неоснователност на касационната жалба. Жалбоподателят е оспорил размера на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Настоящия състав намира, че при преценка за размера на обезщетението, който ще бъде достатъчен за да компенсира настъпилите за лицето вреди са взети предвид всички относими и значими факти и обстоятелства, установени в хода на съдебното дирене. Той е определен от съда в съответствие с характера и степента на настъпилите за Иванов увреждания и субективните му изживявания, свързани с обстоятелството, че е в актовите книги по отношение на него е вписано неистинско обстоятелство. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на материалния закон. Липсват данни за допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до необоснованост на крайния акт. Съда се е съобразил с представените от страните писмени доказателства и е допуснал и ценил гласните такива. Въз основа на установената фактическа обстановка и на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е определил правилно размера на вредите в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД. Настоящият състав дори намира, че твърдяните вреди биха били обезщетени дори с по- нисък размер на присъдено обезщетение, но следва да се съобрази със забраната за влошаване положението на жалбоподателя при липса на насрещна жалба или протест. При така изложените съображения решението на съда в обжалваната му отхвърлителна част следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на спора пред настоящата инстанция, разноски на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение