Решение № 615 от 13.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 638/2010 г.

Решение № 615 от 13.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 638/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на А. А. Н., чрез неговия упълномощен защитник адвокат Е. П. от АК - П., за възобновяване на наказателното производство по н ч д № 167/2010 г., по описа на П. районен съд, по което с определение № 721/10.06.2010 г. е отказана съдебна реабилитация на молителя, за осъждането му по н о х д № 2291/2004 г., по описа на РС-Пазарджик. В искането е въведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, като предпоставка за допустимостта му по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в отсъствие на молителя е разгледал делото, поради което отсъстващият е бил лишен от възможността да представи доказателство за възстановяване на причинената щета от престъплението, за което е бил осъден по н о х д № 2291/2004 г. Като доказателство за наличие на такова, към искането за възобновяване е приложен препис от саморъчно изготвена разписка за получени на 6.03.2010 г. 375 лева от пострадалия от престъплението А. Д., както и разписка със същото съдържание, от същото лице с нотариална заверка на подписа от 7.09.2010 г. Направено е искане по реда на възобновяването да се отмени цитираното определение и делото да се върне за ново разглеждане, за да се съобрази от новия съдебен състав доказателството за възстановените щети. Пред касационната инстанция А. Н. се явява лично и с упълномощения се защитник адвокат П. Същата поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Прокурорът дава заключение за основателност на искането по основанието за допуснати съществени процесуални нарушения, поради неизпълнение от страна на съда в пълнота на задълженията му произтичащи от чл. 13, ал. 1 НПК, за разкриване на обективната истина. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно по основанието за допуснати съществени процесуални нарушения. С цитираното определение А. Н. е реабилитиран за осъжданията по н о х д № № 623/2003 г., 1620/2005 г. и 2887/2006 г., всички по описа на П. районен съд. Със същото определение е оставено без уважение искането на молителя за съдебна реабилитация по н о х д № 2291/2004 г. по описа на същия съд. Преди всичко следва да се има предвид, че в производството по раздел II от Глава Тридесет и четвърта от НПК "Прилагане на принудителни медицински мерки. Реабилитация", относно реабилитацията на осъдените лица, тежестта за доказване на обстоятелствата свързани с това, е върху лицето което иска реабилитация. В конкретния случай, в изпълнение на служебното начало в наказателния процес, съдът е дал указания във връзка с необходимите доказателства на молителя, чрез писмено съобщение, което му е връчено чрез неговата съпруга на 4.02.2004 г. /л. 12/. По делото има данни, че съдът, преди внасяне на делото в открито заседание, е издал редица съдебни удостоверения на адвокат С. П., който се легитимирал като пълномощник на Н., без писмено пълномощно, за да се снабди с изброените в съобщението доказателства свързани с искането за реабилитация. Следователно Н. е знаел, че следва да представи такива, включително и разписка за възстановените щети причинени от престъплението предмет на н о х д № 2291/2004 г., за което е отказана реабилитация. Част от тези доказателства са представени от адвоката, заедно с молба подписана от него, в която по указанието относно изискването за възстановени щети е обяснено, че поради липса на средства молителят не може да възстанови щетите. Тази молба е заведена в съдебното деловодство на 11.02.2010 г. /л. 16/. В първото съдебно заседание, насрочено за 11.03.2010 г., молителят Н. бил редовно призован, чрез съпругата си, на 16.02.2010 г., която видно от призовката приложена на л. 65 от делото, е поела задължение да му я предаде. За същото заседание бил призован и адвокат П., който се явил, но нямал писмено пълномощно и поради отсъствие на молителя не можел да го представлява в производството за реабилитацията му. С оглед на бързината на процеса, съдът изискал служебно от ОД на МВР П. данни за криминалната регистрация на Н., както и данни за това, дали същият не е в чужбина. В следващото съдебно заседание, съдът отново отложил делото, за да изиска посочване от ПАК на служебен защитник за молителя Н., поради това, че получил информация /л. 72/, че той е напуснал страната на 8.03.2010 г.. Било отложено и заседанието проведено на 2 април 2010 г., тъй като прокурорът, като страна в производството поискал допълнителни данни за изтърпяването на наказанието по н о х д № 2882/2010 г.. В определението за отлагане на делото отново е поискана справката от ОД на МВР за криминалната регистрация на молителя и за това дали се е завърнал от чужбина, въпреки информацията съдържаща се в писмото на л. 78, че след 1.01.2007 г., когато Република България става чл. на ЕС, съгласно Директива 2004/38/ЕО, граничните власти извършват проверка на документите на преминаващите границата лица по метода "преценка на риска". С други думи, има вероятност лицето да влезе в страната, без това да се регистрира от контролните гранични власти. Последвала отмяна на всички процесуални действия свързани със съществото на делото, поради отсъствие на съдебен заседател и делото започнало с нов състав /съд. заседание от 20.05.2010 г./. Последвали още две заседания, в които съдът служебно продължавал да събира доказателства свързани с изтърпяването на наказанията наложени на искащия реабилитация. В последното заседание, след събиране на всички относими към реабилитацията на Н. доказателства, за които съдът е имал информация, че могат да бъдат установени, било постановено атакуваното определение, с което е постановена реабилитация за три осъждания, а за това по н о х д № 2291/2004 г., молбата е оставена без уважение поради липса на доказателства за възстановяване на щетите от престъплението. От изложеното до тук става ясно, че П. т районен съд е направил повече от това което изиска процедурата за реабилитация, за да постанови законосъобразно определение по искането на осъдения Н.. От данните по делото става ясно, че последният се е дезинтересирал от изхода му, прекъснал е връзките с устно упълномощения адвокат и въпреки, че преди напускането на страната, на 6.03.2010 г. е разполагал с писмено доказателство за възстановените щети от престъплението предмет на н о х д № 2291/2004 г., не го е предоставил на сезирания от него с искане за реабилитация съд. Не е имало никаква пречка да стори това по пощата или с молба внесена в деловодството на съда, така както адвокат П. е представил другите доказателства в изпълнение на указанията на съда. Както вече се посочи с тези указания Н. би следвало да е запознат поради редовното връчване на съобщението на неговата съпруга, по време преди той да напусне страната. Освен това, законодателят е предвидил възможност за повторно искане за реабилитация, съгласно чл. 436, ал. 4 НПК, в което производство той би могъл да представи писмените доказателства които представя пред ВКС. По повод последното, следва да се има предвид, че от една страна, производството за възобновяване на наказателното производство уредено в глава тридесет и трета НПК, съдържа препращащата норма по чл. 426 НПК, която предвижда доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за касационното производство. От друга, в раздела, посветен на касационното производство, няма правна норма, която изрично да регламентира възможността в това производство, при липсата на особени правила, да намерят приложение правилата касаещи производството пред първата и въззивната инстанция. Единствената норма, която регламентира съдебното заседание пред касационната инстанция е тази по чл. 353 НПК. Пред ВКС съдебно следствие не се провежда, а само в такъв стадии биха могли да се приемат писмени доказателства от страните. Поради изложеното искането на защитата на Н. за отмяна по реда на възобновяването на производството в което е била отказана реабилитацията по едно от трите дела, следва да се остави без уважение. Водим от горното и поради липса на процесуални основания за възобновяване на наказателното производство, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение