Решение № 4168 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8011/2021 г.

Решение № 4168 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8011/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ичка 18" ЕООД, гр. Благоевград, чрез адвокат Ц. Велкова против решение № 829/10.05.2021 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело № 773/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22002219003309-091-001/22.04.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – необоснованост на решението и постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила. Касационният жалбоподател оспорва като неправилен и немотивиран изводът на първоинстанционния съд, че не са извършени вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки към трета страна (държава членка на ЕС). Твърди, че в хода на ревизионното и съдебното производство са представени документи, доказващи, че стоката е транспортирана и продадена извън границите на Република България – приемо – предавателни протоколи и писмени потвърждения за получената стока. Излага подробни съображения, че получателят по ВОД - TSENKINA TRADE J. D. O. O. през ревизираните периоди е лице, регистрирано за целите на ДДС в Хърватия, за доставките на бутилирана газ за битови нужди е представен договор от 09.01.2018 г. сключен между Ичка 18 ЕООД и TSENKINA TRADE J. D. O. O., транспортът е осъществен от спедиторската фирма Галев ЕООД с превозвач Бори Смарт Транс 2016 ЕООД. Съставените международни товарителници ЧМР съдържат регистрационните номера на превозните средства. По част от ВОД на органичен разтворител транспортирането е извършено от "Ен Пи Си Трейд" ЕООД за сметка на получателя, като твърди, че са представени писмени потвърждения. По отношение на отказа на данъчен кредит по фактури, издадени от "Галев" ЕООД за транспортни услуги, жалбоподателят поддържа, че е обоснован със съмнения за липса на реални доставки, които не са мотивирани и доказани. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на ревизионния акт. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град София, чрез юрк. И. Кирова оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна, по съображения, че не са налице реално осъществени вътреобщностни доставки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Ичка 18 ЕООД, гр. Благоевград за ревизираните периоди от м. 01 – м. 03.2018 г. е начислен ДДС в размер на 65 978.74 лева, резултат от непризнати ВОД с получател TSENKINA TRADE J. D. O. O., Република Хърватия и е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02.2018 г. и м. 03.2018 г. в размер на 4 591.64 лева по фактури, издадени от "Галев" ЕООД за транспортни услуги. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона писмена форма съгласно чл. 120 ДОПК и е подписан с квалифициран електронен подпис. Спазени са процесуалните правила за започване, извършване и приключване на ревизионното производство. По приложението на материалния закон съдът е посочил предпоставките по чл. 7, ал. 1 ЗДДС за осъществяване на вътреобщностни доставки на стоки, при които се прилага нулева ставка на ДДС съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Посочил е, че документите за доказване на ВОД са предвидени в чл. 45 от ППЗДДС. От фактическа страна съдът е установил, че през ревизираните периоди ревизираното дружество е декларирало ВОД на обща стойност 329 893.71 лева с получател TSENKINA TRADE J. D. O. O., регистрирано за целите на ДДС в Република Хърватия. За доставките по фактури № 1/16.01.2018 г., № 2/22.01.2018 г. № 3/04.02.2018 г., № 4/07.02.2018 г., № 5/24.02.2018 г. и № 6/28.02.2018 г. е установено, че транспортът е за сметка на доставчика ИЧКА 18 ЕООД, а по фактури № 7/19.03.2018 г., № 8/19.03.2018 г. и № 9/20.03.2019 г. – транспортът е за сметка на клиента TSENKINA TRADE J. D. O. O. За доказване осъществяването на ВОД са представени препис от издадените фактури за доставки на органичен разтворител INSA HIGH TEST product CN code 38140090, бутилирана газ за битови нужди LPG CN code 27111397, шоколадови изделия и кафе Milka, Nova Brazilia, Toffifee, Mersi, фактури за транспорт, издадени от Галев ЕООД, международни товарителници (CMR) с превозвач Бори Смарт Транс 2016 ЕООД, съответно Ен Пи Си Трейд ЕООД (NPC TRADE LTD), пътни листове, заявки за транспорт, лицензии за международен автомобил превоз на товари на Бори Смарт Транс 2016 ЕООД, копия от свидетелства за регистрация на МПС, трудови договори. Въпреки направеното отбелязване в ревизионния доклад, съдът е констатирал, че по делото не са представени писмени потвърждения от хърватското дружество за получаване на стоките. С писмо вх. № 53-00-2020/23.07.2019 г. от Агенция Митници е предоставена информация превозните средства, посочени в товарителниците и пътните листове на съответната дата на превоза през кой ГКПП са преминали и с какъв товар. В приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза вещото лице е извършило съпоставка на представените документи за транспорт на стоките по процесните фактури и данните от справката на Агенция Митници и е установило разминаване във вида на превозваните стоки при напускане на страната. За МПС с рег. № [рег. номер ] и рег. № [рег. номер] не е установено преминаване на границата. От писмените обяснения на М. Ц. при ревизията е установено, че тя е декларирала, че не живее в Хърватия, не пребивава на адреса, посочен като седалище на хърватското дружество и че се касае за злоупотреба с личните й данни. Според съда отразените в товарителниците данни съвпадат с тези, посочени в пътните листове, но не съответстват на данните от справката на Агенция Митници, според която превозните средства за осъществили превози през ГКПП Кулата, а не през ГКПП Калотина и на различни стоки от фактурираните. Съдът е приел, че международните товарителници представляват частни свидетелстващи документи и доказателствената им сила е преценявана във връзка с останалите доказателства по делото. Обосновал е извод, че не удостоверяват по несъмнен начин, че стоките са получени на територията на друга държава членка и не изпълняват изискванията на чл. 45, т. 2 б. "а" и "б" от ППЗДДС. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че не е доказано превозването на стоките до Хърватска (Гърция), което е условие за признаване на ВОД. Позовал се е на решението на Съда на ЕС по дело С-273/11. Във връзка с количеството на бутилките газ за битови нужди, над 800 броя на курс, съдът е приел за релевантни и данните представени от ИА "Автомобилна администрация". Съдът е установил липса на удостоверения за одобрение на ППС, превозващи опасни товари, издадени на превозвача Бори Смарт 2016 ЕООД. За тези доставки, липсват и уведомления по чл. 76б, ал. 1, т. 1 от ЗАДС за изпращането на акцизни стоки до територията на друга държава членка по смисъла на чл. 76а ЗАДС. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, съдът е приел, че е налице пълно разминаване между декларирания и реалния предмет на превозите. Дружеството е декларирало превоз на органичен разтворител INSA HIGH TEST (ИНСА ХАЙ ТЕСТ), бутилирана газ за битови нужди, шоколадови изделия и кафе, а съгласно справка № 6 от заключението превозните средства за напускали страната с растителни продукти (слънчогледово олио), строителни материали (гипс, тухли, керемиди), изделия от пластмаса, хартиени артикули, дървен материал и изделия от дърво (мебели), растителни продукти, захарни продукти (сурова захар), тестени изделия (макарони), други стоки от бита и ежедневието, стъкло и изделия от стъкло, транспортни средства, електрически изделия и разни други видове изделия. Констатирано е несъответствие в маршрута, посочен в пътните листове. С тези мотиви съдът е приел за обоснован изводът на органите по приходите, че ревизираното дружество не разполага с документи, удостоверяващи извършването на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. В тази връзка законосъобразно доставките са третирани като такива с място на изпълнение на територията на страната и са обложени с ДДС на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС. При установените по делото факти, съдът е приел, че не е доказано и реалното извършване на транспортни услуги за международен превоз България – Хърватска, съответно България – Гърция, предмет на фактурите, издадени от Галев ЕООД и отказът на данъчен кредит по тези доставки е законосъобразен. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Начисленият ДДС в размер на 65 978.74 лева е резултат от непризнати ВОД на органичен разтворител, бутилирана газ за битови нужди, шоколадови изделия и кафе по 9 фактури с получател TSENKINA TRADE J. D. O. O., Република Хърватия. Принципно се споделят мотивите в обжалваното решение относно материалноправните предпоставки, при които по силата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС вътреобщностните доставки на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, се облагат с нулева ставка. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т. 31 от решението по дело С - 273/11). Правилно съдът е определил като спорно доказването на транспорта на стоките от територията на България до територията на другата държава – членка. За процесните периоди на м. 01 - м. 03.2018 г. е приложим чл. 53, ал. 2 от ЗДДС в редакцията преди изм. с ДВ бр. 102/2019 г. в сила от 01.01.2020 г., поради което основанията за прилагане на нулева ставка се доказват с документите, предвидени в националното право - чл. 45 от ППЗДДС. В съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че по част от доставките транспортът е за сметка на доставчика, поради което се удостоверява с транспортен документ по чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС, а за доставките от м. 03.2018 г. транспортът е за сметка на получателя и се удостоверява с транспортен документ или с писмено потвърждение от получателя. Твърденията в касационната жалба за наличие на писмени потвърждения от TSENKINA TRADE J. D. O. O. са в противоречие с приетите по делото доказателства. И решаващият орган, и съдът са констатирали, че въпреки отбелязването в ревизионния доклад, потвърждения не са налице в административната преписка. Такива не са представени и в съдебното производство. В писмените си обяснения М. Ц., български гражданин, управител на TSENKINA TRADE J. D. O. O. отрича изобщо да е осъществявала дейност на Република Хърватия. Правилно и в съответствие с чл. 180 ГПК съдът е преценил доказателствената сила на представенитe към фактурите международни товарителници (CMR) във връзка с останалите доказателства по делото. Съгласно чл. 9, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. По отношение на останалите обстоятелства, товарителницата има характер на частен документ и подлежи на преценка във връзка с останалите доказателства по делото. В случая доказателствената сила на транспортните документи в частта относно получаването на стоките на територията на Хърватска, съответно Гърция, е разколебана от данните, предоставени от А. Митници че превозните средства, с които се твърди, че е извършен превозът нямат регистрирано преминаване през ГКПП на Република България, респективно са напускали страната с различни по вид стоки от посочените в товарителниците. Доказателствената сила на транспортните документи за превоз на бутилирани газ за битови нужди правилно е разколебана и от липсата на уведомления по чл. 76б, ал., т. 1 ЗАДС в качеството й на акцизна стока, както и на доказателства за спазване изискванията за превоз на опасни товари, предвид количеството на бутилките, предмет на доставките. При тези обстоятелства, законосъобразно съдът е приел, че не е доказано стоките да са напускали територията на страна и не са налице ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, поради което нулевата ставка на ДДС е неприложима. Данъкът е дължим на основание чл. 86 ЗДДС във връзка с чл. 25 от същия закон. При липсата на доказателства за осъществен транспорт, в съответствие с материалния закон, съдът е приел, че не са налице основания за признаване на данъчен кредит в размер на 4 591.64 лева по фактурите за транспортни услуги, издадени от Галев ЕООД. Решението е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски в размер на 2 647.11 лева, юрисконсултско възнаграждение за касационното производство следва да се присъдят на Национална агенция за приходите – юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган - ответник по касация. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,