Решение № 13571 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1968/2011 г.

Решение № 13571 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1968/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Любен Тасков Александров от гр. Монтана против решението от 29.12.2010 г. по адм. дело № 615/2010 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата против решение № 88/01.11.2010 г. на Директора на РУСО - Монтана. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Монтана, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Монтана е решение № 88 от 01.11.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Любен Тасков Александров от гр. Монтана против разпореждане № 4 от 24.06.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване за изменение на личната пенсия на жалбоподателя за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. Разпореждане № 4 от 24.06.2010 г. е издадено по заявление на Любен Тасков Александров с вх. № МП - 3812/08.03.2010 г. за преизчисление на пенсията му при нов тригодишен базов период и при зачитане на осигурителен стаж, придобит през времето след 02.12.1999 г., включително 22 дни осигурителен стаж от 2004 г. С оспореното административно решение по-горестоящият орган е приел, че преизчисление на пенсията не се следва на основание чл. 21, алинеи 3 и ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно чл. 21, ал. 3 от НПОС право на изчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период до 1 януари 1997 г. имат лицата, на които са отпуснати пенсии за инвалидност поради общо заболяване след 1 януари 2000 г. Съгласно чл. 21, ал. 4 от НПОС право на преизчисляване на пенсията по реда на чл. 75 - 77 и 79 КСО имат само лицата, на които са отпуснати пенсии за инвалидност, изчислени от трудово възнаграждение или осигурителен доход до 31 декември 1999 г., и нямат осигурителен стаж след тази дата. Пенсията на жалбоподателя за инвалидност поради общо заболяване е била отпусната преди 01.01.2000 г. и след тази дата той "има положен стаж". Решението на Административен съд - Монтана, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 102 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 21, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. След като е установил, че жалбоподателят е представил удостоверения за придобит осигурителен стаж след 01.01.2000 г. в ЕТ "Апиес продукт" и "Клисура" ООД, съдът изцяло е възприел становището на административния орган, че на основание чл. 21, ал. 3 и 4 от НПОС лицето няма право на преизчисление на пенсията. Разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от КСО създава право на лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, да поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 - 77, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Съгласно ал. 3 на чл. 102 лицата по ал. 1 могат да поискат преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж след пенсионирането по реда на чл. 70, ал. 1 и чл. 75, ал. 1. В същия смисъл подзаконовата разпоредба на чл. 21, ал. 1 от НПОС (редакция - ДВ, бр. 19 от 2002 г.) предвижда преизчисляването на пенсията по реда на чл. 102 КСО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, да се извършва по заявление на пенсионера не повече от веднъж в една календарна година. Новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението по реда на чл. 70, ал. 1 КСО - за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, съответно по чл. 75, ал. 1 КСО - за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и по чл. 79 КСО - за пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. Специфичните хипотези на чл. 21, ал. 3 и 4 от НПОС са неприложими към жалбоподателя и неговите права се регулират от общите разпоредби на чл. 102 от КСО и чл. 21, ал. 1 от НПОС, допускащи преизчисляване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване при придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, както преди, така и след 01.01.2000 г. Следва да се съобразят мотивите към решение № 11444 от 06.10.2010 г. по адм. дело № 4377/2010 г. на Върховния административен съд, в които е посочено, че неизплащането на трудово възнаграждение за периодите 02.12.1999 г. - 01.02.2000 г. и 01.05.2000 г. - 10.05.2001 г., когато жалбоподателят Александров е работил в ТД "Клисура" ООД, гр. Пловдив, правоприемник на "Клисура" ООД, гр. Берковица, не заличава дължимостта на осигурителните вноски и не изключва съществуването на положения осигурителен стаж. Обстоятелството, че жалбоподателят е извън кръга на субектите, визирани от подзаконовите разпоредби на чл. 21, ал. 3 и 4 на НПОС, не следва да се тълкува в смисъл, че той няма право на преизчисляване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване от осигурителния доход за друг тригодишен период до 1 януари 1997 г., ако това е по-благоприятно за него. В тази връзка следва да се имат предвид мотивите към Решение № 7581 от 26.07.2002 г. по адм. дело № 3361/2002 г. на Върховния административен съд, 5-членен състав, с което е отменено изречение второ от ал. 3 на чл. 21 от Наредбата за пенсиите (редакция - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) със следното съдържание: "Промяната на тригодишния период може да се прави само веднъж след отпускането на пенсията, като размерът й се определя от датата на заявлението." ("Държавен вестник", бр. 76/2002 г.). В мотивите на отменителното решение е посочено, че индивидуалният коефициент на лицето има непосредствено и основно значение при формиране на пенсията с оглед нейния размер. Именно поради това законодателят в чл. 70 от КСО (КЗОО) и по-точно в ал. 3 е дал възможност на лицето, което ще се пенсионира, само да избере този период. Същевременно в разпоредбата на чл. 99 от кодекса е предвидена възможността след отпускане на съответната пенсия, при изчерпателно изброените в нея случаи, разпореждането, с което е отпусната пенсията, да бъде изменено или отменено, което по същество представлява и изменение, респ. отмяна на влязъл в сила административен акт, ползващ се с т. нар. формална сила. В чл. 99, ал. 1, т. 1 от кодекса е предвидена възможността пенсиите да се преизчисляват при представяне на нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др, ако това е по-благоприятно за пенсионера. Това представлява по същество изменение на реализираното вече право на пенсия и се проявява в изменение на вида, размера, началната дата на отпуснатата пенсия. При липса на законови ограничения в тази насока следва да се приеме, че лицата с вече отпусната пенсия могат да поискат изменение на нейния размер по пътя на представянето на нови доказателства. При противоречие между разпоредби от законов и подзаконов нормативен акт правоприлагащите органи прилагат разпоредбите на законовия акт, който е от по-висока степен, съгласно йерархията на нормативните актове. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове и за приложението й не е необходимо актът, който противоречи на нормативен акт от по-висока степен, да бъде изрично отменен. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Монтана е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбата бъде уважена, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката бъде изпратена за ново решаване на въпроса по същество от компетентния административен орган. При новото решаване на въпроса административният орган следва да се съобрази с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона относно преизчисляването на пенсията за инвалидност поради общо заболяване при зачитане на придобития след пенсионирането осигурителен стаж и доказателствата за придобит осигурителен доход през друг тригодишен базисен период. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,