Решение № 684 от 13.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13981/2011 г.

Решение № 684 от 13.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13981/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 4025 от 18.08.2011 г., постановено по адм. д. 8729/10 г. Административен съд - София град, първо отделение, 12-ти състав, е отхвърлил оспорването по жалбата на Тодор Петков Николов срещу заповед № 549/25.10.2010 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Тодор Петков Николов от гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдебно-производствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град. Ответният по касационната жалба изп. директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си административният съд е отхвърлил оспорването по жалбата на Тодор Петков Николов срещу заповед № 549/25.10.2010 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която му е наложено дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг за срок от една година". На първо място съдът е изложил обстойни мотиви защо приема, че подадената жалба е процесуално допустима независимо от това, че служителят е с прекратено служебно правоотношение. На стр. 2 - 4 от решението административният съд е описал подробно фактическата обстановка по издаване на обжалваната заповед, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Изложени са мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като същата притежава и необходимото съдържание, поради което не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1 и 2 от АПК. По отношение на спазване на процесуалните правила при издаване на обжалваната заповед е прието, че същата е издадена в определения от закона срок, както и при спазване на нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. относно задължението за изслушване на служителя и приемане на писмените му обяснения. На база на доказателствата по делото е прието за установено извършването на описаното в заповедта нарушение. Административният съд е приел за неоснователно възражението, че при осъществяване на контролните си функции служителят е имал правомощия да иззема оригинални доказателства, като е отбелязал, че това му право не е отречено на жалбоподателя, а наказанието е наложено поради това, че не изпълнил задължението си да състави опис на иззетите доказателства, в която насока е имало задължителни указания. Решаващият съд е счел за неоснователно и твърдението, че не ставало ясно кога е извършено нарушението - дали на 1.07.2010 г., когато е извършена проверката, дали на 5.07.2010 г., когато е отказал да върне картоните или на 14.07.2010 г., когато е дал писмени обяснения, като е анализирал фактите и обстоятелствата в тази насока. На база на изложеното е направен краен извод, че е доказано неизпълнение на служебни задължения от жалбоподателя по Указание за извършване на проверки и съставяне на протоколи, допълнени с писмо от 27.07.2010 г., съставляващо нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. и чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, поради което издадената заповед се явява законосъобразна, а жалбата - неоснователна. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касатора са за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи за необсъждане от страна на административния съд на всички направени оплаквания в жалбата, за неправилно интерпретиране на доказателства, за необоснованост на направените изводи, за изграждане на такива, които излизат от предмета на спора, както и за неправилни констатации относно спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Следва да бъде посочено, че изложените доводи в касационната жалба по същество касаят неправилността на обжалваната заповед за налагане на административно наказание, а не правилността на обжалваното решение. И доколкото предмет на касационна разглеждане е първоинстанционното съдебно решение - чл. 208 от АПК, същите не следва да бъдат разглеждани извън контекста, свързан с правилността на обжалвания съдебен акт. Направените оплаквания са неоснователни. Неоснователно е оплакването, че при постановяване на решението административният съд не е обсъдил всички изложени в жалбата оплаквания. От мотивите на съдебния акт е видно, че съдът е обсъдил по същество всички относими към спора доводи на жалбоподателя, с което е спазил нормата на чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Необсъждането на обстоятелствата, които са неотносими към спора не може да бъде разглеждано като процесуално нарушение. Не могат да бъдат споделени и оплакванията, че съдът е подменил предмета на спора, като същият е изложил мотиви, различни от мотивите на обжалваната заповед № 549/25.10.2010 г. На база на събраните по делото доказателства административният съд правилно е приел, че дисциплинарното нарушение на жалбоподателя се изразява в това, че в нарушение на установените правила за извършване на проверки не е съставил съответния протокол за изземване на документи, което е посочено и като основание за налагане на дисциплинарното наказание. В мотивите на съдебното решение е отбелязано кои точно разпоредби уреждат начина на извършване на проверки и изземване на документи, като оплакванията в смисъл, че няма нормативно установени изисквания относно съставяне на протоколи за изземване на доказателства, се явяват неоснователни. Тези възражения са правени от страната още в рамките на дисциплинарното производство, отхвърлени са като неоснователни, поради което не може да се приеме, че съдът на практика е премотивирал издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Не може споделена и тезата, че от жалбоподателя са били изискани обяснения във връзка с други нарушения и едва с издаването на заповедта му е станало ясно, че нарушението му се изразява в несъставяне на протокол за иззетите документи, което само по себе си прави издадената заповед незаконосъобразна. От доказателствата по делото е видно, че по доклад рег. № 11-07-111 от 31.08.2010 г. на Божидар Стойнев Стойнев - гл. специалист - инспектор в Главна дирекция "Контролна дейност - ДАИ" и Георги Димитров Палагачев - гл. експерт в същата дирекция, до изпълнителния директор на ИА "АА" за извършена проверка в ОО "КД - ДАИ" - гр. Варна е предложено да бъде потърсена дисциплинарна отговорност от служителя Тодор Петков Николов във връзка със сигнал за допуснати нарушения с вх. № 26-20-5/17.08.2010 г. В тази връзка на 4.10.2010 г. на служителя е било връчено писмено искане за даване на обяснения във връзка с образувано дисциплинарно производство (л. 15 от първоинстанционното дело), като към искането са приложени копия от въпросния доклад от 31.08.2010 г., сигнала от 17.08.2010 г. и обясненията на Даринка Ламбова от 27.10.2010 г. По това искане от страна на служителя са дадени обяснения, означени като "доклад" и входирани под № 11-07-111/10 от 6.10.2010 г. - л. 17 и сл. от първоинстанционното дело, в които същият е взел становище и относно начина на изземване на документи от проверяваното дружество и несъставянето на документ, в които същите да бъдат описани. В този смисъл не може да бъде прието за основателно възражението на жалбоподателя, че при започване на дисциплинарното производство са му поискани обяснения за едни обстоятелства, а дисциплинарното му наказание е наложено за други обстоятелства. Не основателни са и оплакванията на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че обжалваната заповед притежава задължителни реквизити, в това число и този по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. и че не наказващият орган, а съдът е този, който е определил датата и мястото, където е извършено нарушението. Анализирайки събраните по делото доказателства и становищата на страните първоинстанционният съд правилно е приел, че дисциплинарното нарушение е извършено на 16.06.2010 г. в офиса на проверяваното дружеството, когато служителят е иззел документи от същото, без да състави за това необходимия протокол, в които да отбележи вида иззети документи, като по този начин се обезсмисля контролната и административно-наказателната дейност на отдела, тъй като не са налице годни доказателства, въз основа на които е извършена проверката. Макар и не посочено изрично в мотивите на обжалваната заповед, това обстоятелство може да бъде изведено от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства и становището на административно-разследващия орган, поради което правилно е прието, че заповедта съдържа необходимите законово установени реквизити. Не намират подкрепа във фактите по делото и закона оплакванията на касатора, че неправилно решаващият съд е приел, че при издаване на обжалваната заповед е спазена нормата на чл. 94 от ЗДСл. Съгласно ал. 1 от посочената норма, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. ЗДСл. не дава дефиниция за това кога нарушението се явява открито, но по аналогия от други правни норми, уреждащи сходни производства (чл. 223 от ППЗМВР) в съдебната практика се приема, че дисциплинарното нарушението по ЗДСл. се смята открито, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващият орган. В конкретния случай извършеното дисциплинарно нарушение е установено в доклада на дисциплинарния съвет от 15.10.2010 г. - л. 28 и 29 от първоинстанционното дело, а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 25.10.2010 г. При това положение изводът на първоинстанционният съд, че заповедта е издадена при спазване на нормата на чл. 94 от ЗДСл., по същество е верен, като в случая обаче са обсъждани неотносими към спора обстоятелства. Такива се явяват и представените с касационната жалба писмени доказателства, поради което, а и предвид нормата на чл. 220 от АПК те не следва да бъдат обсъждани. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че обосновано на фактите по делото и закона първоинстанционният съд е направил изводи, че издадената заповед 549/25.10.2010 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е законосъобразна, като решението не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,