Решение № 7823 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15842/2010 г.

Решение № 7823 от 3.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15842/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производство по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юриск. Елена Манчева - процесуален представител на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 3006/05.10.2010 г., постановено по адм. дело № 5184/2009 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № 2000804106/08.01.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП, София-град, потвърден с решение № 822/22.06.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София в частта за непризнат данъчен кредит на "Рандом България" ЕООД - гр. София в размер на 297 325,28 лв. за периода месец февруари 2008 г. и лихва от 4 785,20 лв. Релевират се оплаквания от касатора за неправилност на решението поради допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че описът за наличните активи е подаден в срока по чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС и оттам, че данъчният кредит е налице по смисъла на чл. 75, ал. 3 ЗДДС. Не е спазена според касатора разпоредбата на чл. 24 ДОПК относно реда за подаване на документи и книжа чрез пощенски оператор. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне жалбата на "Рандом България" ЕООД срещу ревизионния акт. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба с поддържа от юриск. Манчева. Ответникът по касационната жалба "Рандом България" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Делчев я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като изводът на съда, че ревизираното лице е подало регистрационен опис по смисъла на чл. 74 ЗДДС на 05.02.2008 г. е в срока по чл. 75, ал. 3 ЗДДС и с оглед на това е налице основанието за признаване на данъчен кредит. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал 1. АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по по следните съображения: За да отмени РА № 2000804106/08.01.2009 г. в частта за непризнат данъчен кредит на "Рандом България" ЕООД - гр. София в размер на 297 325,28 лв. за периода месец февруари 2008 г. и лихва от 4 785,20 лв. състав на Административен съд, София-град е приел, че описът на наличните активи по повод регистрацията на дружеството по ЗДДС е подаден в срока по чл. 75, ал. 3 ЗДДС на 05.02.2008 г., а на 14.02.2008 г. описът отново е подаден. С оглед на така приетото за съда спазване срока за подаване описа на наличните активи, съдът е приел, че са налице основанията на чл. 74 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че "Рандом България" ЕООД е регистриран по ЗДДС на основание чл. 100, ал. 1 от същия закон, считано от 30.01.2008 г. В чл. 74 и сл. от ЗДДС е регламентиран специален ред за право на приспадане на данъчен кредит за налични активи преди датата на регистрацията по ЗДДС. За да се признае това материално право, трябва да са изпълнени изискванията на закона, а те са: да са налице изискванията на чл. 69 и чл. 71 ЗДДС; доставчикът да е регистрирано лице по ЗДДС към датата на издаване на данъчния документ и доставката да е била облагаема към тази дата; регистрационният опис на наличните активи да е съставен към датата на регистрацията и подаден не по-късно от 7 дни от датата на регистрацията и активите да са придобити от лицето до 5 години, а за недвижимите имоти до 20 години преди датата на регистрацията по този закон. В процесния случай страните по делото спорят относно наличието на изискването по чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС, а именно дали регистрационният опис на наличните активи е подаден в посочения в тази правна норма срок. Установено е по делото, че описът на наличните активи два пъти е подаван - на 05.02.2008 г. и на 14.02.2008 г. Подаденият опис на 14.02.2008 г. безспорно е след изтичането на предвидения в чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС срок. По отношение на регистрационния опис, който е подаден на 05.02.2008 г. е установено следното: В ревизионното производство "Рандом България" ЕООД е представило разписка № 122, баркод № 71324/4869 за изпращане на документи в ТД на НАП - София, като пощенското клеймо носи дата 05.02.2008 г. Законосъобразни са изводите на съда, че 7-дневният срок по чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС изтича на 06.02.2008 г. - присъствен ден, поради което изпратеният регистрационен опис на 05.02008 г. следва да се счита, като подаден в законоустановения срок. Неправилно касаторът се позовава на повторно подадения регистрационен опис на 14.02.2008 г., тъй като за него няма спор, че е подаден извън срока по чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС. Това не означава, че следва да се игнорират доказателствата по делото, които сочат на подаване на такъв опис и на 05.08.2008 г. и след като е в срока, предвиден от законодателя, то няма пречка да се приеме, че с подаването на първия опис е изпълнено и това законово изискване. Издадените на служебни бележки от началника на Пощенска станция 1324 също удостоверяват, че описът е подаден на 05.02.2008 г. В този смисъл не е нарушен чл. 24 ДОПК, на който се позовава касатора, тъй като са налице доказателства по делото, че описът на наличните активи е подаден своевременно, което се установява от пощенското клеймо на пощенския оператор и като е приел първоинстанционният съд, че този срок е спазен и са налице всички изисквания на чл. 74, ал. 2 да се приспадне правото по чл. 75 ЗДДС на приспадане на данъчен кредит, е постановил правилно решение. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, тъй като при постановяването му не са допуснати сочените от касатора нарушения. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,