Решение № 5478 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12118/2010 г.

Решение № 5478 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12118/2010 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 АПК. Касаторът ДОУИ-Бургас моли да бъде отменено решение № 805/5.07.2010 г. по адм. д. № 1783/2009 г. на Бургаския административен съд, с която е отменен РА № 900748/05.10.2009 г. на ТД на НАП-Бургас, с който са определени задължения по ЗДДС за 2007 г. - 2009 г. 22 042,34 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Александров" ООД по съображения в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо А отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 900748/05.10.2009 г. на ТД на НАП-Бургас, с който са определени задължения по ЗДДС за 2007 г. - 2009 г. 22 042,34 лв. с лихви. В мотивите си съдът е приел, че в периода м. 10.2007 г. - м. 3.2009 г. дружеството е продало 18 апартамента и студия, намиращи се в сграда в гр. Несебър, за която е разрешено ползването през 2001 г. Във фактурите за продажба не е начислен данък върху добавената стойност. на основание чл. 45, ал. 1 и § 1, т. 5 ЗДДС. В РА е направена корекция на ползвания данъчен кредит на основание чл. 79, ал. 1 и 4 ЗДДС като е начислен допълнително данък 22 042,34 лв. с лихви. В РА е прието, че чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС не е приложим. Съдът е приел, че продадените обекти в сградата не са нови по смисъла на § 1, т. 5 ЗДДС и за тях правилно във фактурите не е начислен данък на основание чл. 45, ал. 3 ЗДДС, тъй като продажбата на части от сгради, които не са нови е освободена доставка по ЗДДС. Ревизираното лице не е избрало по чл. 45, ал. 7 режим на доставката като облагаеми. По чл. 79, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице, което е приспаднало данък за произведени или закупени стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки, дължи данък в размера на ползвания данъчен кредит. По чл. 79, ал. 6 ЗДДС за стоките или услугите, които са дълготрайни активи, данъкът се определя по формула. По чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС корекции по чл. 79 ЗДДС не се извършват, ако данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде променен със закон. Съдът е приел, че по ЗДДС (отм.) продажбата на сгради, които не са нови е облагаема доставка, поради което е налице промяна в режима на тези доставки по смисъла на чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС и неприложимост на чл. 79, ал. 1, 4 и 6 ЗДДС в случая. Позовал се е и на трайната съдебна практика. Изводите на съда са правилни. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обоснован и правилен извод за неправилно приложение на закона в РА. По чл. 30, ал. 1 ЗДДС (отм.) прехвърлянето на част от сграда е облагаема доставки и правилно съдът е приел, че е налице промяна в режима на облагане на доставките с предмет части от сграда, която не е нова по смисъла на ЗДДС и чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДДС е приложим в случая. След като е налице изключение, посочено в последния чл. законосъобразно съдът е приел, че корекция по чл. 79 ЗДДС не може да се прави и правилно е отменил РА в обжалваната част. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски е доказано в размер 1500 лв. възнаграждение по договор за правна помощ, които не са присъдени от административния съд. В настоящата инстанция е представен кредитен превод за заплащане на 1500 лв. по договора за правна помощ и искането следва да бъде уважено в този размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,