Решение № 11612 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12715/2014 г.

Решение № 11612 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12715/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тунчер Дурханов Хайдаров от гр. Кърджали против решение № 46/9.07.2014 г., постановено по адм. дело № 44/2014 г. на Административен съд град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № з-1005/27.03.2014 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - председателят на Държавна агенция "Национална сигурност", чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за законосъобразност на заповедта. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд град Кърджали е била заповед № з-1005/27.03.2014 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "недопускане за израстване в ранг, степен или длъжност" за срок от три година, за нарушение на служебните задължения, изразяващи се в това, че на 22.10.2013 г., при изпълнение на служебните си задължения, в хода на водените беседи с трима чужди граждани (единият от алжирски произход, другият ирански гражданин и третият - сирийски гражданин) в Разпределителен център за бежанци, гр. Елхово, младши агент IV-та степен Тунчер Хайдаров е задавал груби, цинични и вулгарни въпроси към интервюираните лица, лично и чрез преводач, с които е накърнявал човешкото им достойнство и които са в разрез с морално-етичните правила за поведение на служител на ДАНС, с което си деяние е нарушил разпоредбите на чл. 9, чл. 22 и чл. 27 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност". Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, като ги е обсъдил. При така установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган е приложил правилно материалния закон, а именно чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДАНС, във връзка с чл. 110д, ал. 1, т. 11 и ал. 5 от ППЗМВР. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от ДАНС, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят приетото относно вината му за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" по време на изпълнение на служебните си задължения, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. Поведението му правилно е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 90, ал. 1, т. 3 от ЗДАНС, връзка с чл. 110д, ал. 1, т. 11 и ал. 5 от ППЗДАНС. Освен това заповедта на председателя на ДАНС е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с заповедта срещу подпис. Съдът не е констатирал съществени нарушение на процесуални правила по издаване на заповедта. Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е осъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В касационното производство, както и пред първата инстанция се твърди, че не е налице нарушението, констатирано от административния орган, като жалбоподателят поддържа тезата, че се цели внушаване на определено негативно отношение към него. Тези доводи са подробно обсъдени и мотивирано приети за неоснователни от АС. Неговите правни изводи се възприемат изцяло от касационната инстанция. Правилно административният съд приема, че в хода на дисциплинарното производство, разследващият орган служебно е събрал многобройни доказателства, от анализа и съпоставката на които правилно е обоснован извод, че безспорно са доказани извършените от Хайдаров дисциплинарни нарушения изразяващи се това, на 22.10.2013 г., при изпълнение на служебните си задължения, в хода на водените беседи с трима чужди граждани (единият от алжирски произход, другият ирански гражданин и третият - сирийски гражданин) в Разпределителен център за бежанци, гр. Елхово, служителят е задавал груби, цинични и вулгарни въпроси към интервюираните лица, лично и чрез преводач, с които е накърнявал човешкото им достойнство и които са в разрез с морално-етичните правила за поведение на служител на ДАНС, с което си деяние е нарушил разпоредбите на чл. 9, чл. 22 и чл. 27 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност". Обосновано съдът кредитира като обективни показанията на свидетеля Мехмет Харбели, който е бил преводач и е работил с жалбоподателя на 22.10.2013 г. и допълнително сведение на същото лице от 21.02.2014 г. и сведение и докладна записка (22-23л. и 42-43л. от делото) от Никола Палахутев, служител в ТД "Национална сигурност" - Кърджали, с който жалбоподателят е работил в екип на 22.10.2013 г., както и показанията на същия служител, дадени в съдебно заседание от 23.06.2014 г., в които потвърждава, че е чул жалбоподателят да задава, чрез преводача Харбели въпрос на едно от интервюираните лица, който и в обяснението си на л. 43 възприема, като подигравателно отношение към чуждия гражданин, както и сведение и свидетелски показания дадени от Константин Панов и сведения на Илиан Василев, които се потвърждават и от проверяваните от разследващия орган факти и обстоятелства относно съставомерното поведение на жалбоподателя, както и от косвените доказателства съдържащи се в сведение рег. № СМ-31-71/15.01.2014 г. от Февди Мехмедаминов Меминовски, преводач от арабски и сведение рег. № СМ-31-70/15.01.2014 г. на Петър Попадиин, служител в ТД "Национална сигурност" - Смолян, и двамата работили в екип с жалбоподателя. Достатъчно основание за реализиране на дисциплинарната отговорност е фактът на нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в ДАНС, в който са разписани общите правила за етично поведение, като служителят е запознат със съдържанието му срещу подпис. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и правните изводи за мотивираност на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от заинтересованата страна за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на ДАНС 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния й представител на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,