Решение № 11377 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7273/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Т. 2019 ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. Балкански, срещу Решение 11458/03.04.2025 г., постановено по адм. дело 10040/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221023006060-091-001/13.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение 1047/31.07.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДОДОП) София при ЦУ на НАП. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на административния съд, че кредитните известия са издадени без основание, тъй като сумите не са върнати на контрагента. Твърди се, че Т. 2019 ЕООД има право да задържи получените плащания, тъй като съгласно договора между страните, същият може да бъде прекратен едностранно, което е сторено от ревизираното дружество, и е направено изявление за задържане на авансово платените по него суми. Излагат се доводи, че задържаната сума не формира данъчна основа за облагане съобразно чл. 26, ал. 2 ЗДДС, а предвид развалянето на договора за услуги не е налице и данъчно събитие. В съдебно заседание, касаторът, чрез адв. Балкански, моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени процесният РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът директор на ДОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Згурева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р-22221023006060-091-001/13.05.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение 1047/31.07.2024 г. на директора на ДОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Т. 2019 ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 06.2023 г. в размер на 30 723,70 лв. главница, ведно с 141,80 лв. лихви. Установено е, че за данъчен период м. 10.2022 г. ревизираното дружество е декларирало в дневника за продажби фактура 1/13.10.2022 г., с данъчна основа 59 280,00 лв. и ДДС в размер на 11 856,00 лв., с предмет на доставка - консултации и логистична подкрепа съгласно договор 30 000 USD без ДДС. За данъчен период м. 12.2022 г. дружеството е включило в дневника за продажби фактура 2/20.11.2022 г., с данъчна основа 94 338,50 лв. и ДДС в размер на 18 867,70 лв., с предмет на доставка - консултантски услуги съгласно договор и анекс от 08.11.2022 г. Получател по фактурите е Тех Инвестмънт ЕООД. За м. 06.2023 г. Т. 2019 ЕООД е декларирало в дневника за продажби кредитни известия 15/30.06.2023 г. и 16/30.06.2023 г., издадени към горепосочените фактури, с размер на данъка (-)11 856,00 лв. и (-)18 867,70 лв. Като основание за издаване на кредитните известия е посочено едностранно прекратяване на договор от 20.09.2022 г. В същия данъчен период в дневника за продажбите са включени и освободени доставки към Тех Инвестмънт ЕООД по фактура 17/30.06.2023 г. и 18/30.06.2023 г. в общ размер на 153 618,50 лв., която сума е равна на данъчните основи по фактурите, към които са издадени кредитните известия. Като предмет на освободените доставки е посочено неустойка съгласно чл. 6, т. 5 от договор от 20.09.2022 г. Въз основа анализ на представените документи, ревизиращият екип е установил, че съгласно сключения договор Т. 2019 ЕООД, в качеството му на довереник, се е задължило да окаже логистична подкрепа и консултации на Тех Инвестмънт ЕООД в качеството му на доверител, за намиране на подходящ банков експерт за откриване и реализиране на гаранционен, финансов или друг инструмент, подходящ за нуждите на доставка на горива съобразно условия СИФ Констанца Румъния (или друго уговорено пристанище) и сключени от доверителя договори за покупко-продажба на гориво; да представлява доверителя пред финансовите институции в Република България, ЕС или трети страни, за издаване на банкова гаранция или друг вид обезпечение за изпълнение на задълженията му и да договаря условия с тях; да организира и участва в срещи и преговори с бизнес партньори; да извършва чрез свои или наети служители писмени и устни услуги във връзка с предмета на възложената работа. Уговореният срок на действие на договора е до 20.09.2023 г. Между страните е договорено плащане на аванс в размер на 30 000 USD, дължим при сключване на договора, а за всеки месец от действието му е предвидено възнаграждение в размер на 10 USD на метричен тон гориво според графика за доставка на гориво Приложение 2 към него, което не е представено. С анекс от 08.11.2022 г., сключен между същите страни, е договорено допълнително възнаграждение в размер на 50 000 USD, а месечното възнаграждение е изменено на 35 USD. Срокът на договора е продължен до 31.12.2023 г. Констатирани са получени от дружеството плащания, извършени по банков път от Тех Инвестмънт ЕООД: на 26.09.2022 г. по фактура 1/01.10.2022 г. в размер на 29 953 USD, с основание на превода аванс; на 25.11.2022 г. в размер на 11 002,16 лв. и на 14.11.2022 г. по фактура 2/15.11.2022 г. в размер на 49 953 USD с основание на превода аванс. В писмени обяснения управителят на ревизираното дружество е декларирал, че с договора от 20.09.2022 г. Т. 2019 ЕООД е поело задължение да осъществи необходимото представителство и логистична подкрепа на Тех Инвестмънт ЕООД пред българските финансови институции за осигуряване на подходящ финансов или друг инструмент за изпълнение на сключен от него договор със Смарт Инвестмънт Енд Лоджистик ЕООД за покупко-продажба на горива. Посоченият доставчик не е бил в състояние да изпълни договора, което е наложило смяната му. От Т. 2019 ЕООД е оказано съдействие на Тех Инвестмънт ЕООД за подписване на ново споразумение за доставка на горива Sale and Purchase Agreement for Diesel EN590 /10PPM/:3000 MT x 12 Mont Port Constanta Romania /AS AN Option/ Contract # 045/2022, сключено на 22.10.2022 г. Именно във връзка с новото споразумение е подписан анекс 1 от 08.11.2022 г. към договора от 20.09.2022 г., с което срокът му на действие е удължен до 31.12.2023 г., за което са договорени и допълнителни възнаграждения. Впоследствие се е оказало, че Тех Инвестмънт ЕООД не е в състояние да осигури банкова гаранция, акредитив или друг вид обезпечение за изпълнение на новото споразумение за доставка на горива, което е довело до невъзможност за окончателно изпълнение на договора от 20.09.2022 г., като от Т. 2019 ЕООД са предприети мерки за едностранното му прекратяване. На 30.06.2023 г. от ревизираното дружество, по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, е връчено на Тех Инвестмънт ЕООД (при условията на отказ) едностранно предизвестие за прекратяване на договора. На основание чл. 6, т. 5 от договора Т. 2019 ЕООД се е възползвало от правото си да задържи всички получени суми от Тех Инвестмънт ЕООД като обезщетение за причинени вреди. Посочено е, че в случая за развалянето на договора са издадени кредитни известия, а за полученото обезщетение при развалянето му опростени фактури, в които като основание за неначисляване на данък е посочен чл. 84 ППЗДДС. В рамките на извършена насрещна проверка на Тех Инвестмънт ЕООД е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 07.06.2022 г. и е дерегистрирано на 04.04.2023 г. по инициатива на органите по приходи. Издадените от Т. 2019 ЕООД фактури и кредитни известия не са включени в дневниците за покупките му. В писмени обяснения на управителя на Тех Инвестмънт ЕООД М. А., е посочено, че през м. 10.2022 г. и м. 11.2022 г. дружеството е получило фактури 1/01.10.2022 г. и 2/20.11.2022 г., но не ги е включило в счетоводството си, тъй като не е получило договoрената услуга. На 07.07.2023 г. чрез куриер е получило кредитни известия 15/30.06.2023 г. и 16/30.06.2023 г. и писмо от Т. 2019 ЕООД, в което са описани опростени фактури 17/30.06.2023 г. и 18/30.06.2023 г., без обаче те да се съдържат в пратката. Приходните органи са приели, че кредитните известия са издадени в нарушение на чл. 115, ал. 2 ЗДДС, тъй като сумите не са върнати на Тех Инвестмънт ЕООД, като е заявено, че същите са задържани като неустойка. Съобразено е, че сключеният между дружествата договор не съдържа клауза, предвиждаща изплащане на неустойки при неизпълнение. Прието е, че не са налице и предпоставки за приложимостта на чл. 82 и чл. 86 ЗЗД, уреждащи отговорността за вреди от неизпълнение на договорно задължение, тъй като Т. 2019 ЕООД не е представило доказателства, удостоверяващи претърпени вреди и пропуснати ползи при прекратяване на договора. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е споделил изложените от приходните органи мотиви, според които, за да се претендира неустойка, същата следва да е уговорена между страните, което не е сторено в случая. Формиран е извод за законосъобразност на установеното задължение по ЗДДС, тъй като Т. 2019 ЕООД е издало без основание кредитни известия, съответно без основание е издало опростени фактури с предмет на доставката неустойка по договор. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите към предмета на спора факти след обсъждане на приетите по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като е изложил мотивирани правни изводи за материална законосъобразност на РА, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Основното възражение на касационния жалбоподател за недължимост на установените с РА задължения се свежда до твърдението, че процесните кредитни известия са издадени във връзка с едностранно прекратяване на договора от 20.09.2022 г. и задържане на възнаграждението, платено от доверителя - Тех Инвестмънт ЕООД, като неустойка, предвидена в чл. 6, т. 5 от договора. На първо място, правилно е прието от приходните органи и от административния съд, че в процесния договор не е предвидена дължимост на неустойка при прекратяване на договора.