Решение № 6113 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13468/2017 г.

Решение № 6113 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13468/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 225 и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по подадена касационна жалба от Националната агенция по приходите (НАП), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 1567 от 02.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1627 по описа на Административен съд – П. (АС – П.) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение НАП е осъдена да заплати на "Фран Мениджмънт" ЕООД сума в размер на 700, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, равняващи се на заплатен адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие № 43575 от 11.06.2014 г. по нахд № 2712 по описа на Районен съд – П. за 2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2015 г. – датата на предявяване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, НАП е осъдена на заплати на настоящия ответник по касация и сумата от 1025, 00 лв., представляваща направените по делото в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Касационният жалбоподател се позовава на чл. 9, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като вероятно се касае за допусната фактическа грешка и се има предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Твърди, че по делото не били представени безспорни доказателства за извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение. Поддържа становище, че лихва не следва да се присъжда, като в тази насока излага подробни съображения. Изразява несъгласие и с изводите на съда във връзка с направеното възражение за прекомерност на заплатеното за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение, доколкото твърди, че присъденият размер е несъответен на фактическата и правна сложност на делото. Предвид изложеното иска отмяната на обжалваното съдебно решение като неправилно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът "Фран Мениджмънт" ЕООД не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. В производство по реда на чл. 226 АПК първоинстанционният съд е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу НАП с правно основание чл. 19 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП, квалифициран от първоинстанционния съд по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, ЗОДОВ) за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 700, 00 лв. в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 99846-F-103693 от 31.03.2014 г., издадено от директора на Дирекция "Контрол" при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – гр. П., представляващи сторените в хода на съдебното обжалване по анд № 2712 по описа на Районен съд – П. за 2014 г. разноски за договорено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2015 г. (предявяване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Първоначално по предявения на 09.01.2015 г. от "Фран Мениджмънт" ООД иск срещу НАП било образувано гр. д. № 122 по описа на Районен съд – П. за 2015 г. С Определение № 392 от 12.01.2015 г. производството по делото било прекратено и то било изпратено по подсъдност на АС – П.. Там било образувано адм. д. № 295 по описа на този съд за 2015 г. По делото било постановено Решение № 2532 от 15.12.2015 г., с което ТД на НАП – П. била осъдена да заплати на "Фран Мениджмънт" ЕООД сума в размер на 750, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. С Определение № 226 от 05.02.2016 г. посоченото решение било допълнено по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като ТД на НАП била осъдена да заплати на "Фран Мениджмънт" ООД сумата от 1000, 00 лв. за сторените по делото разноски. С Решение № 7192 от 08.06.2017 г., постановено по адм. д. № 4570 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. Решение № 2532 от 15.12.2015 г. и Определение № 226 от 05.02.2016 г., постановени по адм. д. № 295 по описа на АС – П. за 2015 г. били отменени и делото било върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. С решението било дадено указание за приобщаване към доказателствата по делото при новото му разглеждане на анд № 2712 по описа на Районен съд – П. за 2014 г. и кнахд № 2657 по описа на АС – П. за 2014 г. В изпълнение на така дадените от касационния съд указания, при новото разглеждане на делото в АС - П., с Разпореждане от 13.06.2017 г. били изискани посочените по – горе две дела. Установено е от съда, че издаденото срещу "Фран Мениджмънт" ЕООД НП № 99846-F-103693 от 31.03.2014 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – гр. П. било отменено с Решение № 1878 от 11.07.2014 г., постановено по нахд № 2712 по описа на Районен съд – П. за 2014 г. Това решение било оставено в сила с Решение № 2753 от 15.12.2014 г., постановено по кнахд № 2657 по описа на АС – П. за 2014 г. Пред въззивната инстанция и пред касационната инстанция "Фран Мениджмънт" ЕООД било представлявано от адв. А. Асадурян, упълномощен по силата на пълномощно от 11.06.2014 г. С адвоката бил сключен и Договор за правна защита и съдействие № 43575 от 11.06.2014 г., по който изцяло и в брой било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700, 00 лв. Въз основа на така установеното от фактическа страна в обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е направил извод за допустимост и основателност на предявения иск. От правна страна съдът е изложил подробни съображения относно наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на НАП по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като предвид установеното от фактическа страна се е позовал на Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния касационен съд за 2014 г. от Общото събрание на Гражданска колегия на този съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд. В заключение намерил иска за доказан по основание и размер и го уважил както е предявен. Предвид изхода на спора присъдил на "Фран Мениджмънт" ЕООД сторените в производството разноски в размер на 1025, 00 лв., като изложил подробни съображения, за да не уважи направеното възражение за прекомерност за договореното и платено адвокатско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. По чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите НАП отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по посочените разпоредби. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от "Фран Мениджмънт" ЕООД сума в размер на 700, 00 лв. в брой на адв. А. Асадурян по представения по анд № 2712 по описа на Районен съд – П. за 2014 г. Договор за правна защита и съдействие съответно с № 43575 от 11.06.2014 г. Наред с това, правилно е съобразено от съда, че адв. Асадурян действително е осъществил процесуалното представителство и защита в хода на съдебното производство пред този съд, а и пред АС – П. по касационното производство. При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалването и отмяната на посоченото НП в размер на 700, 00 лв. на процесуалния представител на дружеството - адв. Асадурян, който реално е осъществил защитата в хода на съдебното производство пред Районен съд – П. и АС - П., правилно и обосновано първоинстанционният съд е направил извод, че предявеният иск се явява основателен и доказан до претендирания размер от 700, 00 лв. Размерът на търсеното обезщетение за вреди е доказан и те се явяват пряка и непосредствена последица от отмененото като незаконосъобразно НП, предвид приетото с цитираното по – горе тълкувателно решение от 2017 г. и правилно възприетите по делото факти от първоинстанционния съд. Неоснователни са оплаквания на касационния жалбоподател, основани на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ. Приложеният във въззивното производство пред Районен съд – П. договор за правна защита и съдействие е сключен между страните на 11.06.2014 г. Съгласно чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ (в редакцията на разпоредбата към посочената дата, на която е сключен договорът) данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (сега отм.). Съгласно последната разпоредба, в посочената редакция, първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация: 1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 ДОПК на издателя и получателя; 4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция. Установява се от представения договор за правна защита и съдействие, че тези реквизити са налице. Освен това в него изрично е вписано, че при плащане в брой той служи като документ по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ и удостоверява платеното на адвоката възнаграждение. На следващо място, за претендираната сума от 700, 00 лв. искът правилно е бил уважен, като тя е присъдена ведно с лихвата, считано от датата на предявяване на исковата молба пред съда – 09.01.2015 г. Съгласно приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. " Доколкото в настоящия случай, видно от предявената пред Районен съд – П. искова молба законната лихва е претендирана считано от един по – късен момент, а именно от датата на подаването й в канцеларията на този съд – 09.01.2015 г. за периода до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, първоинстанционният съд правилно е присъдил лихвата така, както е поискана. Касационните оплаквания срещу решението в тази част са също неоснователни. Решението е правилно и в частта за присъдените в полза на "Фран Мениджмънт" ЕООД разноски. Съдът е обсъдил направеното възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000, 00 лв. и като е съобразил всички обстоятелства, относими към преценката за това, е достигнал до правилен извод за неоснователност на възражението, който изцяло се споделя от настоящия състав. По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение