Решение № 4959 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10744/2013 г.

Решение № 4959 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10744/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "ПЪЛДИН ТУРИНВЕСТ" АД, представлявано от адв. Кирилова, против решение № 968/25.04.13 г. по адм. д. № 2994/12 г. по описа на Административен съд - Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците, Кмет на община Пловдив и "КАУФЛАНД България ЕООД енд. Ко" КД в писмени становища, а вторият и чрез адв. Вачев, поддържат доводи за неоснователност на касационното оспорване с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците, "Такси 1" ООД, "Трансинг" АД и община - Пловдив не вземат становища. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, приема следното: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил оспорването на касатора "ПЪЛДИН ТУРИНВЕСТ" АД срещу Заповед № 11-ОА-1241/20.05.11 г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрено изменение на ПУП - план за регулация и застрояване и схеми на инженерната инфраструктура за част от кв. 1 по плана на ИИЗ - III-та част. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Съществени са тези нарушения на административнопроизводствените правила, чиято липса би довела до издаване на административен акт с друго съдържание или до отказ такъв акт да бъде издаден. Твърдяните от касатора нарушения на тези правила, изразяващи се в ограничаване правато му на участие в производството по издаване на обжалваната заповед, подробно изложени и в жалбата, по повод която е образувано първоинстанционното производство, не сочат на съществени такива по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, тъй като в производството по съдебното оспорване на административния акт оспорващият е направил всички свои възражения във връзка със законосъобразността на този акт по същество. Неоснователно е и оплакването за постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Конкретно това оплакване се мотивира с несъотвествие на устройствените показатели по обжалваната заповед с тези по действащия общ устройствен план /ОУП/. Във връзка с прилагането на ОУП Общински съвет - Пловдив със свое решение е приел, че правилата по прилагането му - нормативите и показателите - се решават със средствата на ПУП в границите, определени с Наредба № 7. Установено от приетите по делото съдебно-технически експертизи е, че по действащия за имота на касационния жалбоподател ПУП, одобрен със Заповед № ОА-836/27.04.09 г. и по оспореното по делото устройствено решение показателите за плътност, интензивност и озеленяване са в рамките на допустимите по Наредба № 7 стойности, че не се постига съществено различие с показателите по действащия ОУП, от което следва, че одобрената разработка не противоречи на предвижданията на ОУП. В писменото заключение на в. л. арх. Василев, изготвено по искане на касатора и неоспорено от страните, е даден категоричен отговор относно липсата на промяна на предназначението на новообразувания УПИ, съседен на имота, собственост същия. Извън това следва да се има предвид, че промяната на предназначението на УПИ се допуска по целесъобразност във връзка с искането на възложителя на разработката. Изложеното налага извод за неоснователност на касационното оспорване. Провереното в настоящето производство съдебно решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от този резултат, претенцията на адв. Вачев за присъждане на разноски се явява неоснователна, тъй като по делото липсват данни, че ответникът по касационната жалба, "КАУФЛАНД България ООД енд. Ко" КД, реално е сторил такива в касационното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение