Решение № 13262 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 321/2020 г.

Решение № 13262 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 321/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ гр. София срещу Решение № 191 от 31.10.2019 г., постановено по адм. дело № 294/2019 г. от Административен съд Шумен. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна – Е. Неделчев, чрез пълномощник, в писмен оговор и в открито съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АС – Шумен е бездействието на директора на Националния институт за недвижимо културно наследство по заявление с вх. № 9400-4252/24.08.2018 г., съдържащо искане на собственика за промяна статута на недвижим имот - имот ХVII–213, кв. 40 по плана на с. Кюлевча, общ. Каспичан, обл. Шумен, представляващ, съгласно нотариален акт № 177 от 08.08.2018 г., т. 8, дело № 1423/2018 г., дворно място от 550 кв. м и жилищна сграда, обявена за паметник на културата със статут на декларирана единична архитектурно–строителна недвижима културна ценност. Имотът попада в обхвата на територия с културно–историческо наследство – II-ра групова недвижима културна ценност в с. Кюлевча, декларирана с писмо № 6768/10.12.1987 г. като групов архитектурно – строителен паметник. Съдът е приел оспорването за основателно и е осъдил директора на НИНКН, да изпълни задължението си, произтичащо от чл. 34, ал. 4 от Наредба № Н-12/21.11.2012 г. (при отчитане на разпоредбата на § 3 от ПЗР на Наредба № 3 от 10.07.2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности), като в шестмесечен срок от влизане в сила на съдебното решение разгледа заявление вх. № 9400-4252/24.08.2018 г., подадено от Е. Неделчев и предприеме действия по изготвяне на предложение до министъра на културата за издаване на административен акт, приключващ образуваното административно производство. Със същото решение НИНКН е осъден да заплати понесените от жалбоподателя разноски - заплатената от него държавна такса за завеждане на делото. За да мотивира този правен резултат от фактическа страна съдът, въз основа на анализа на доказателствата по делото е приел за установено, че г-н Неделчев е собственик на процесния имот, прилежащата сграда на който е обявена за паметник на културата с писмо № 6768/10.12.1987 г. Установил е също, че на 24.08.2018 г. собственикът е подал заявление до НИНКН, с което е поискал имот ХVII–213, кв. 40 по плана на с. Кюлевча, общ. Каспичан, обл. Шумен да бъде отписан от регистъра на паметниците на културата. Към заявлението приложил снимки, доказващи състоянието на имота в момента на придобиването му и констативен протокол на комисия от община Каспичан. По искането е била образувана преписка № 9400-4252 от същата дата. Установено е също, че в предвидения в чл. 34, ал. 4 от Наредба Н-12 (отм.); срок от 6 месеца НИНКН не предприел никакви действия, поради което на 30.04.2019 г. Неделчев изпратил молба–заявление, чрез Системата за сигурно електронно връчване на Държавна агенция "Електронно управление", с което поискал от директора на НИНКН да бъдат извършени действията: "изготвяне на мотивирано становище за издаване на заповед собственият му имот да бъде отписан от регистрите на недвижимите културни ценности" и "изпращане на становището на министъра на културата". Писмото е достигнало до неговия адресат на 08.05.2019 г., но действия не били предприети. Въз основа на установените факти съдът направил извод, че в конкретния случай е налице бездействие на ответника по жалбата по смисъла на чл. 256 АПК - административният орган не е изпълнил задължение, произтичащо пряко от действащ към момента на сезирането нормативен акт - чл. 34 от Наредба № Н-12/21.11.2012 г. (отм. ДВ бр. 57/19.07.2019 г.) и това бездействие е довело до невъзможност на други лица да изпълнят задълженията си към гражданите, от което са нарушени или застрашени техни права, свободи или законни интереси. Становището на директора на НИНКН до министъра на културата е задължителна предпоставка и част от сложния фактически състав по издаване на крайния акт – заповед на министъра на културата. Затова бездействието на директора на НИНКН, да се произнесе по подаденото до него заявление вх. № 9400-4252/24.08.2018 г., засяга негативно права на оспорващия и препятства възможността за приключване на административната процедура. Задължението на ответника да извърши претендираното фактическо действие - запознаване с изложените факти и изготвяне на становище до министъра в 6-месечен срок от подаване на заявлението, произтича пряко от посочената норма. Съдът е обсъдил възраженията на ответника и ги е намерил за неоснователни: 1. Неоснователни са доводите за недопустимост, а в условията на евентуалност – за неоснователност на оспорването, аргументирани с твърдението за липса на задължение за директора на НИНКН да се произнесе с изричен административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, както и че така отправеното заявление от г-н Неделчев не въвежда задължение за директора на НИНКН да извърши или да се въздържи да извърши определено действие; 2. Неоснователен е доводът, че срокът от 6 месеца, предвиден в чл. 34, ал. 4 от Наредба № Н-12/21.11.2012 г. се отнася само до разглеждане на заявлението, а не е срок, в който директорът на НИНКН следва да изготви становището си до министъра на културата; 3. Неоснователен е и доводът за отсъствие на задължение за действие по подаденото заявление, предвид последвалата отмяна на Наредба № Н-12/21.11.2012 г. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая, към датата на подаване на заявлението са действали правилата, регламентирани в Наредба № Н-12/21.11.2012 г. и в частност разпоредбата на чл. 34, ал. 4, определяща срок, в който сезираният орган следва да предприеме необходимите действия, поради което след изтичане на този срок е налице неоснователно бездействие за изпълнение на задължение, произтичащо от нормативен акт. Доколкото Наредба № Н-12/21.11.2012 г. е била действащ нормативен акт и към датата на образуване на съдебното производство, последвалата законодателна промяна не рефлектира върху основателността на заявената претенция. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е извършил задълбочена преценка на доказателствата по делото, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на установените с тях факти е направил обосновани правни изводи, към които настоящата инстанция препраща на основание правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. 2, предл. 2 АПК. По същество пред настоящата инстанция касаторът навежда доводи, идентични с тези, обсъдени в мотивите на решаващия съд. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е въведено от законодателя като касационно основание. Вярно е, че съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредба № 12/2012 г. (отм.); , промяната в статута на НКЦ се извършва по реда на деклариране и предоставяне на статут. Вярно е също, че чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от с. норм. акт поставят изисквания заключителната оценка да се изготвя от НИНКН, самостоятелно или във взаимодействие със специализирани институции и компетентни лица, като за изготвяне на тази оценка се събират и обработват подробни данни за обектите и средата им (архивна, текстова, картна, графична и фотодокументация) и се извършват научноизследователски проучвания и анализи съобразно научната и културната област, към която те се отнасят. Но при промяна в статута на НКЦ тази оценка следва да бъде извършена въз основа на вече събрани, обработени и съхранени, при предоставянето на статута на обектите данни, както и въз основа на установените на място обстоятелства. За всички тези действия законодателят е предвидил, не случайно, 6-месечен срок, тъй като с изготвянето на заключение/становище на НИНКН се слага началото на сложна процедура по разглеждането му от експертния съвет по чл. 64, ал. 2 ЗКН в едномесечен срок от постъпване на предложението в МК /чл. 64, ал. 3 ЗКН вр. чл. 26, ал. 1 на Наредба № 12/, изготвяне на окончателния текстови и графичен материал за издаване на заповедта на министъра на културата /в 14-дн. срок, съгласно чл. 26, ал. 2 от наредбата/ и издаване на заповед от министъра /в 14-дн. срок от получаване на материалите по ал. 2, съгласно чл. 26, ал. 3 от наредбата/. Обстоятелството, че в процесния случай сградата, представляваща НКЦ не съществува като такава и в архивите не са запазени строителни книжа и фотоматериали за нея би следвало да улесни органа в изготвянето на становище. При всички случаи обаче неспазването на посочения от законодателя срок за изпълнение на вмененото от нормативен акт задължение – изготвяне на становище и изпращането му на министъра на културата - е незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 256 АПК, както обосновано е приел съдът от първата инстанция. По останалите възражения на касатора съдът от първата инстанция е изложил мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя, без да е необходимо да повтаря. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на разноските по делото пред настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено в пълен размер, на осн. приложените писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие от 05.12.2019 г. и фактура № 2770 от същата дата. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение