Решение № 8723 от 10.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3548/2022 г.

Решение № 8723 от 10.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3548/2022 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Т., чрез адв. Георгиев като процесуален представител, против решение № 383/24.01.2022 г., постановено по адм. дело № 1783/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № РА-30-469/18.11.2020 г. на главния архитект на Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че административният съд не обсъжда в цялост възраженията му за наличието на пороци в оспорената заповед - липсата на индивидуализация на разпоредената за премахване гаражна клетка, относно собствеността на поземления имот, върху който е изпълнена и за търпимостта на незаконния строеж в хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или постановяване на друго за отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрк. Георгиева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РА-30-469/18.11.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено в качеството на собственик да премахне незаконен строеж: ""Стоманобетонова гаражна клетка № [номер]", находящ се в гр. София, [жк], в кв. [номер], югозападно от бл. [номер], върху предвидено уширение за паркиране в североизточната част на [бул. ] с посочени осови точки. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му по делегация правомощия, в предписаната форма, без допуснати съществени нарушения на предвидената процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения за наличието на строеж - допълващо застрояване, пета категория, изграден през м. юни 1999 г., без строителни книжа. Обосновава извод, че гаражната клетка е правилно отразена на окомерните скици към двата констативни акта и представлява незаконен строеж, който не е търпим съгласно § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като не е отразена в плана от 1988 г. и не отговаря на изискванията на чл. 112 ППЗТСУ (отм.). Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти за установени след подробно обсъждане на доказателствата по делото, включително и неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза. Изложени са мотиви по възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. В нея е направено точно описание на наредения за премахване строеж с посочване на местонахождение, предназначение и параметри, потвърдени и от вещото лице, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. В тази връзка е неоснователно възражението на касатора за наличие на неясен предмет в разпоредителната част на заповедта. Законосъобразен е изводът за наличие на материалноправното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оспорената заповед се разпорежда премахване на строеж, представляващ "стоманобетонова гаражна клетка № 24", разположен върху терен, предвиден за улична регулация – тротоар и уширение за паркинг, което се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза. Обстоятелствата относно времето на извършването му - м. юни 1999 г. и липсата на строителни книжа не се оспорват от жалбоподателя. При тези факти съдът законосъобразно и обосновано приема, че описаната в заповедта за премахване гаражна клетка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Според разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ за този строеж се изисква разрешение за строеж, каквото по делото не се спори, че не е издавано. Не са одобрявани и инвестиционни проекти - чл. 142, ал. 1 ЗУТ. Липсата на строителни книжа определя гаражната клетка като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване в случай на неприложимост на хипотезите за търпимост. Ирелевантно за спора е дали общината е третирала същата като преместваем обект. В случая с оглед установените технически и конструктивни характеристики на извършеното строителство се касае за гараж. Неговото предназначение е за паркиране на автомобили и задоволяване на лични нужди, поради което представлява постройка на допълващото застрояване, а не преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Законосъобразен е изводът на съда, че процесната гаражна клетка не е търпим строеж, въпреки погрешното позоваване на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. За установения момент на извършване на строежа през 1999 г. приложима се явява разпоредбата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. Нормата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ не регламентира режим на търпимост за всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001 г., а само за тези, които не попадат в § 16 ПР ЗУТ и уредените с него три отделни хипотези според периода на изграждането им. Независимо от това направеното от съда заключение за нетърпимост на установения незаконен строеж е законосъобразно. Релевантните обстоятелства, регламентирани в приложимата разпоредба на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, както и дали е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародване на този закон, т. е. до 02.01.2001 г. Противно на твърденията на касатора от приетите по делото писмени доказателства не се установява да е изпълнено третото изискване. Съставянето на АУАН и издаване на НП за налагане на санкция за извършено незаконно строителство през 1999 г., на които се позовава в оспорването си, не съставляват деклариране на строежа пред надлежните одобряващи органи в определения срок. Само на това основание процесната гаражна клетка не може да се квалифицира като търпима, доколкото предпоставката е кумулативна, дори и да се установи нейната допустимост по подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването й или понастоящем. В конкретния случай безспорно е установено, че по действащия към 1999 г. ПУП - ПРЗ на м. "Хаджи Димитър", одобрен през 1988 г., същата попада в УПИ VI – за обществено жилищно строителство, кв. 17, в който е предвидено само основно застрояване, но не и допълващо такова, а по сега действащия ПУП - ПРЗ от 2013 г. попада в терен, предвиден за улична регулация: тротоар и уширение за паркинг, т. е. не е елемент на плана на застрояване, поради което се явява недопустим строеж. В тази връзка следва да се има предвид, че в производството по оспорване на акт по чл. 225а ЗУТ не може да се упражнява косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността на действащия план за регулация и застрояване от 2013 г. Правилно съдът приема, че за преценката относно търпимостта на строежа е без правно значение обстоятелството дали уличната регулация по този план е приложена. Възраженията на касатора, свързани със собствеността на имота, върху който е изпълнена гаражната клетка, предмет на заповедта, не променят извода, че същата не е законна и не е търпима, което е основание за нейното премахване. При постановяване на решението си съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С изрично разпореждане е разпределена и указана доказателствената тежест на страните, извършена е служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168 АПК. След обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът достига до обоснован извод за законосъобразност на заповедта за премахване. Както беше посочено, въпросът относно собствеността върху терена (държавна или публична общинска) е ирелевантен за спора, поради което правилно искането за приемане като доказателство по делото на изготвена частна техническа експертиза с извършено геодезическо заснемане на гаража, е отхвърлено с нарочно определение. За изясняване на обстоятелството за разположението на процесния строеж по ПУП - ПРЗ от 1988 г., действал към момента на извършването му и по сега действащия план, е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, като приетото заключение не е оспорено от страните. Същото правилно не е възприето от съда в частта, с която експертът се произнася относно допустимостта на гаражната клетка и изпълнението на изискванията на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Този въпрос е правен и не е от компетентността на вещото лице. Предвид изложеното настоящият състав приема, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат и с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, касаторът следва да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,