Решение № 1881 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13346/2013 г.

Решение № 1881 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13346/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП против Решение № 5504/14.08.2013 г., постановено по адм. д. № 2971/2013 г. по описа на Административен съд София-град, 16 състав, с което по жалба на "Иммитек" ООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2101204054/24.09.2012 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 174/29.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, в частта му, в която на ревизираното лице не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 163 807.61 лв. за периодите м. 11.01.2011 г. и м. 01.2012 г. ведно със съответните лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващо се в неправилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредбите на ЗДДС - чл. 82, ал. 2 от ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Иммитек" ООД, чрез адв. Балкански, оспорва жалбата по съображения изложени в писмено становище. Иска оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил ревизионен акт № 2101204054/24.09.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 174/29.01.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, в частта му, в която на ревизираното лице не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 163 807.61 лв за периодите м. 11.01.2011 г. и м. 01.2012 г. ведно със съответните лихви. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че между страните не е спорна реалността на процесните доставки. Спорна в случая е приложимата разпоредба по отношение на процесните доставки. Според съда ревизиращият екип неправилно е приел, че по отношение доставките, извършени между "Иммитек" ГМБХ и "Иммитек България" ООД е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, а именно при доставки с място на изпълнение на територията на страната, лице платец на данъка на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС е доставчикът. Според съда приложима е разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС. По делото няма спор по фактите, а именно: "Иммитек" ГМБХ е чуждестранно лице, което извършва независимата си икономическа дейност на територията на държава членка на ЕС (Германия) и не притежава търговско представителство, собствени или наети офиси, както и други постоянни обекти на територията на Република България. На 22.11.2011 г. "Иммитек" ГМБХ е регистрирано по избор за целите на ДДС в България, на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. Ревизираното дружество "Иммитек" ГМБХ е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 16/25.11.2011 г., № 17/25.11.2011 г., № 18/25.11.2011 г., № 20/28.11.2011 г., № 25/12.01.2012 г., № 26/12.01.2012 г. и № 27/12.01.2012 г., издадени от "Иммитек България" ООД с начислен ДДС в общ размер 163 807.61 лв. Предмет на доставките по изброените фактури е подготовка на полето, набиване на пилони, ограждане път, изработка на ограда, строителен път, сглобяване на конструкция, инсталиране на модули, монтиране на модули, окабеляване, окомплектоване 20 КV линия, комплектно включване 20 КV линия, включително трансформатори (предавателни станции), трафопостове, шалтери и други, управление на проект, префактурирани разходи, свързани с нощувки в хотел и разходи на автомобил, авансово плащане за проект с. Камен, България. Процесните фактури са издадени във връзка с договор за изпълнение на соларен парк Пловдив от м. 08.2011 г. сключен между "Чайна солар проджет България 2" ЕООД, в качеството на възложител и "Иммитек" ГМБХ, в качеството на изпълнител. По силата на договора изпълнителят "Иммитек" ГМБХ е приел да изгради фотоволтаична централа на свободни площи в с. Голям Чардак, Пловдив, като извършва услугите, свързани с доставка, монтаж и планиране, които са необходими за изграждането на фотоволтаичната централа до ключ и готовност за ползване, включително свързване с електропреносната мрежа. За извършените доставки към своя възложител "Чайна солар проджет България 2" ЕООД, "Иммитек" ГМБХ е издало през периодите 1.09.2011 г. до 31.12.2011 г. фактури, в които не е начислен ДДС. В издадените фактури от "Иммитек" ГМБХ е вписан идентификационния номер, под който германското дружество е регистрирано за целите на ДДС в Германия - DE814745666. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че след като недвижимият имот - свободни площи в с. Голям Чардак, Пловдив се намира на територията на страната, то и мястото на изпълнение на услугата, свързана с него също е на територията на страната и тя ще бъде облагаема доставка по българското законодателство. Общото правило относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (изм., ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Изключение от горното правило е регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при: а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот и б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други; При правилно установена фактическа обстановка първоинстационният съд неправилно е приложил материалният закон. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС дължимият данък е изискуем от получателя при доставката, когато са изпълнени кумулативно следните предпоставки: 1) доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната; 2) доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема и 3) когато получателят е регистрирано по този закон лице (чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС). Разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС намира приложение само когато доставчикът не е установен на територията на страната. Ако доставчикът на услуга, свързана с недвижим имот е лице, регистрирано по ЗДДС и е установено на територията на страната, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице доставчик по облагаема доставка. За установено на територията на страната по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС се счита лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Като "постоянен обект" по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС се определя търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. По силата на чл. 11, ал. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, за нуждите на прилагането на чл. 44 от директивата (чл. 21, ал. 2 от ЗДДС)) под "постоянен обект" се разбира всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект. В процесният случай доставчика по процесните фактури "Иммитек България" ООД е дружество със седалище и адрес на управление на територията на страната, т. е безспорно е че доставчикът е лице установено на територията на страната. Поради това се налага извода, че по отношение на процесните доставки не е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗДДС. Предвид, че доставчикът на услуги е лице, регистрирано по ЗДДС и е установено на територията на страната, следва да се приложи разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която данъкът е изискуем от регистрираното по този закон лице доставчик по облагаема доставка, както правилно е приел ревизиращият орган. Предвид гореизложеното, законосъобразни са констатациите от РА и потвърждаващото го решение на Директора на дирекция ОДОП София, че не са спазени изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, а именно получените стоки и услуги не се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, както и че е налице особен ред за възстановяване на начисления данък на територията на РБ, а именно в съответствие с Наредба № Н-9/16.12.2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Европейския съюз. Поради това е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 163 807.61 лева по издадените от "Иммитек България" ООД фактури. Административен съд София-град е постановил неправилно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Иммитек" ГМБХ против ревизионния акт. Разноски: С оглед на резултата по делото, решението на Административен съд София-град следва да бъде отменено и в частта, в която НАП е осъдена да заплати на "Иммитек" ООД сторените по делото разноски в размер на 50 (педесет ) лв. На касатора се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно обжалваемия интерес и чл. 161 от ДОПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 3 716 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,