Решение № 105 от 13.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 197/2014 г.

Решение № 105 от 13.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 197/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Д. Н. В. срещу присъда № 30/12.12.2013 г. по въззивно нохд № 202/2013 г. на Кърджалийския окръжен съд, наказателен състав. Поддържа се, че е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона с осъждането му по повдигнатото обвинение. Правят се алтернативни искания - за отмяна и оправдаване или за връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Кърджалийският районен съд с присъда № 64/21.10.2014 г. по нохд № 963/2013 г. признал подсъдимия В. за невиновен в това, че в периода от 22.06.2008 г. - до 11.04.2013 г. в гр. К. държал огнестрелно оръжие пистолет "М." и боеприпаси за огнестрелно оръжие - 3 бр. патрони, без да има надлежно разрешение и на основание чл. 304 НПК вр. чл. 9, ал. 2 НК го оправдал по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК. За веществените доказателства - пистолет и патрони, постановил да се съхраняват в служба КОС при РУ "Полиция", гр. Кърджали до подновяване на разрешението за носене на оръжие или до издаване на отказ за подновяване на разрешението. Кърджалийският окръжен съд с обжалваната нова присъда отменил присъдата на първоинстанционния съд, признал подсъдимия за виновен по чл. 339, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се по въпроса за веществените доказателства по делото. Въззивното производство е образувано по протест срещу оправдателната присъда с искане за отмяна и за осъждане на подсъдимия. Въззивният съд е упражнил правомощията си като инстанция по същество и е направил самостоятелен анализ и проверка на целия събран доказателствен материал. Оценил го, включително и обясненията на подсъдимия, според изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. От мотивите може да се направи извод, че е приел изцяло фактическите констатации на първоинстанционния съд, но е заявил несъгласието си с правните изводи. Изложил е подробни съображения, основани на доказателствените източници, че не са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК и подсъдимия не може да бъде оправдан. Обстоятелствата, на които съдът се е позовал - конкретният случай като отличаващ се от обикновените престъпления по чл. 339, ал. 1 НК, първоначалното придобиване на оръжието и боеприпасите по надлежния ред и "бездействието" на органите на реда правилно са определени като неотносими към субективния състав на престъплението. Настоящият състав изцяло споделя тези съображения като намира, че макар поначало да е допустимо приложението на чл. 9, ал. 2 НК и за това престъпление от конкретно установените фактически обстоятелства не може да се направи извод, че извършеното от подсъдимия не е престъпно поради липса на елемента обществена опасност или поради това, че неговата обществена опасност е явно незначителна или че е административно нарушение. За да приеме, че са налице всички елементи от състава на престъплението, съдът е обсъдил и правилно оценил установените конкретни обстоятелства, които е приел като значими - продължителният срок - пет години, без надлежно разрешително, данните за знание, че е необходимо и за специалната подготовка, която е придобил по въпроси от обсъжданите, обектът на престъпното посегателство и степента на засягането му. Обосновал е отказа си да приеме личното задължение да направи искане по предвидения от закона ред и срок пред компетентните органи за получаване на разрешение да бъде заменено със задължение за контрол и проверка от съответната полицейска служба с цел превенция. Оръжието и боеприпасите са се намирали във фактическа власт на подсъдимия и това е относимото за наличието на обективния признак "държане". Начинът, по който е мотивирал решението за осъждането поради наличието и на умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК не поражда съмнение. Изводът е направен въз основа на възприетите фактически положения, поради което няма нарушение при приложение на материалния закон с квалифициране на поведението като престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. От изложеното следва, че доводите за допуснати нарушения са неоснователни и новата присъда следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение