Решение № 12354 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9381/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Лозя Оряхово ЕООД със седалище в гр. Харманли, чрез упълномощения адвокат Колчева, срещу решение 2978 от 18.07.2024 г., постановено по адм. дело 1190/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалба на настоящия касатор против заповед 03-РД/3659 от 04.08.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), в частта, в която се отказва изплащане на финансова помощ за дейност Смяна на подпорна конструкция в размер на 43 202,58 лева. С касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да се отмени заповед 03-РД/3659 от 04.08.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в обжалваната й част. Претендира се присъждане на разноски по списък. Ответникът изпълнителният директор на ДФЗ, с представено по делото становище, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт С. Гачев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково е било образувано по жалба на Лозя Оряхово ЕООД срещу заповед 03-РД/3659 от 04.08.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която се отказва изплащане на финансова помощ за дейност Смяна на подпорна конструкция в размер на 43 202,58 лева. С т. II от заповедта, на основание чл. 18, чл. 5, т. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 , т. 1 от Наредба 6 от 26.10.2018 г., е отказано плащане на финансова помощ в общ размер на 43 662.36 лв. Жалбоподателят е оспорил пред административния съд наложената му санкция за дейност Смяна на подпорна конструкция в размер на 43 202.58 лв. За последната е посочено от административния орган, че е извършено преизчисление на допустимата финансова помощ преди одобрение на заявлението за предоставяне на финансова помощ. За да откаже частично да изплати финансова помощ в процесния размер изпълнителният директор на ДФЗ се е позовал на чл. 18, ал. 5, т. 2 във връзка с чл. 8, ал. 10 и чл. 18, ал. 3 от Наредба 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 2023 г. (Наредба 6 от 26.10.2018 г.) С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Лозя Оряхово ЕООД и е осъдил настоящия касационен жалбоподател да заплати на ДФЗ сумата от 500 лева, представляваща направени разноски по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, предвидени за спазване при издаването ѝ, в т.ч. правни и фактически основания за налагане на финансовата корекция и приложимия ѝ размер. При издаването на заповедта според съда не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и същата е в съответствие с материалния закон. Приел е, че в случая дружеството жалбоподател не е изпълнило всички описани девет операции при изграждането на подпорна конструкция след свалянето на съществуваща подпорна конструкция и изнасянето на отпадъците. За безспорно установено е прието и посоченото в обжалвания акт фактическо основание за частичен отказ, а именно че при договарянето на финансовото подпомагане ДФЗ не е взел предвид пределните цени, определени със заповед на министъра на земеделието, за две от операциите по технологична карта - т. 4.1 - колове междинни метални, и т. 5 тел. Според съда съгласно Приложението към заповед РД-09/645/23.06.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите пределната цена за тези операции е 4 309,50 лв., съотв. 193,50 лв., т.е. за площта на Лозя Оряхово ЕООД от 18,6801 ха, тя възлиза на 80 501,89 лв., съотв. 3 614,60 лв., а дружеството е сключило договор с Булсервиз БГ за тях за сумите от 126 127,36 лв., съотв. 5 992,00 лв. При това положение административният орган законосъобразно е приел, че следва да се направи преизчисление на допустимата финансова помощ за жалбоподателя, като правилно е изчислил размера на наложената финансова корекция. Обжалваното решението е правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от касационния жалбоподател нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. При правилно изяснена фактическа обстановка съдът е извел обоснован правен извод за законосъобразност на заповед 03-РД/3659 от 04.08.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която се отказва изплащане на финансова помощ за дейност Смяна на подпорна конструкция в размер на 43 202,58 лв. Противно на твърдяното в жалбата, съдът е постановил обоснован съдебен акт, като е изложил мотиви, съобразени с доказателствата по делото, по съществените въпроси, касаещи законосъобразността на оспорената пред него заповед. В разпоредбата на чл. 8, ал. 10 от Наредба 6 от 26.10.2018 г., е записано, че финансовата помощ за всяка операция се изчислява на база най-ниската предложена цена от предоставените оферти по чл. 12, ал. 2, т. 7, но не повече от пределната цена за съответната операция, определена със заповед на министъра на земеделието и храните, съгласно чл. 17, ал. 10. На свой ред чл. 17, ал 10 от Наредба 6 от 26.10.2018 г. предвижда, че изплащането на финансовата помощ е на база изпълнени операции по технологична карта, предоставена по реда на чл. 12, ал. 2, т. 1 и на база предоставените по чл. 12, ал. 2, т. 7 оферти. Не се изплаща частта от разходите по операции, която надвишава определените количества в приложение 1 и съответстващите им пределни цени, утвърдени със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Финансовата помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 - 2023 г. се изплаща след извършване на дейностите, за които е сключен договорът по чл. 14, ал. 1, във връзка с чл. 17, ал. 10 от с. з., съгласно изречение първо от който изплащането на финансовата помощ е на база изпълнени операции по технологична карта, предоставена по реда на чл. 12, ал. 2, т. 1 и на база предоставените по чл. 12, ал. 2, т. 7 оферти. В случая, както административния орган, така и съда са приели обосновано, че операциите: Маркиране на местата на коловете, Индивидуални подпорни колчета, Поставяне на подпорни колчета и фиксиране за носеща тел не са били извършени. Следователно след като пределната цена за дейност Смяна на подпорна конструкция подлежи на изплащане при извършване на всички нормативно уредени операции, каквато хипотеза не е налице в случая, няма как да се приеме, че дружеството следва да получи подпомагане в максималния общ размер. Възражението на касационния жалбоподател, че заповед РД09-645/23.06.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите и приложението към нея не са произвели действие, са идентични с тези направени пред първоинстанционния съд и настоящата инстанция намира за правилни изводите на съда в посока на тяхната неоснователност, като не счита, че следва да ги преповтаря. Горното обосновава извод за правилност на решението на първоинстанционния съд и същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 150лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,