Решение № 9473 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1974/2010 г.

Решение № 9473 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1974/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение от 27.11.2009 г., постановено по адм. дело № 3388/2005 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "г" състав в частта, в която е отменен ДРА № 183/17.06.2005 г., издаден от ръководител екип в ТДД "Младост", мълчаливо потвърден от директора на Регионална данъчна дирекция - гр. София за определен за внасяне от "Деми-95" ЕООД - гр. София ДДС в размер на 1 440 лв. по фактура № 94/21.03.2003 г., издадена от ЕТ "Петьо Андонов", вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора решението в посочената част е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и неправилно прилагане на материалния закон, тъй като не е доказано, че е налице доставка по процесната фактура. Касаторът твърди, че не е доказано от дружеството да са извършени "предпроектни проучвания", както и в какво конкретно са се изразявали те. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата срещу ДРА № 183/17.06.2005 г. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Деми-95" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Димитров я оспорва и моли да се остави като правилно решението на съда. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като в хода на съдебното производство дружеството не е представило доказателства за извършената дейност - "проектно-проучвателни работи", както и че декларацията на управителя и гражданския договор на лицето Райков не са достатъчни, за да се направи извод за реалност на доставката по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени ДРА № 183/17.06.2005 г. за определен за внасяне на "Деми-95" ЕООД - гр. София ДДС в размер на 1 440 лв. по фактура № 94/21.03.2003 г., издадена от ЕТ "Петьо Андонов", вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит, състав на Софийски градски съд е приел, че е налице договор от 21.01.2003 г. с ЕТ "Петьо Андонов", както и граждански договор, сключен между него и лицето Свилен Райчев и е направил извод, че е налице връзка с договора от 21.01.2003 г. за извършване на предпроектни проучвания и бизнес-план за възможността да се придобият 6 бр. туристически хотели в гр. Царево, Пампорово, Симеоново, Обзор, Чепеларе и Несебър. Прието е от съда, че по гражданския договор е издадена и сметка за изплатена сума, ведно с РКО от 25.03.2003 г., както и е установено, че данъкът по процесната фактура е платен по "ДДС-сметка", поради което е налице хипотезата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Обжалваното решение е неправилно. По делото е приложен договор от 21.01.2003 г., сключен между "Деми-95" ЕООД като възложител и ЕТ "Петьо Андонов" като изпълнител, по силата на който последният се е задължил да извърши проектно-проучвателни работи във фаза предпроектни проучвания и бизнес-план за възможността да се построят 6 бр. туристически хотели в гр. Царево, Пампорово, Симеоново, Обзор, Чепеларе и Несебър" при твърда цена общо 8 640 с включен ДДС в размер на 1 440 лв. В договора няма конкретно излагане какво включва това предпроектно проучване и бизнес-план, за да може съответно да се провери изпълнението на договора. Представянето на разработка от ЕТ "Петьо Андонов" неправилно първоинстанционният съд е приел, че представлява доказателство за изпълнението на договора от 21.03.2003 г., тъй като към него не са приложени никакви други доказателства, от които да се установи по какъв начин са извършени тези предпроектни проучвания. Представените предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, както и нотариални актове за продажба на такива имоти са между трети лица и от тях не може да се направи никаква взаимовръзка с договореностите по договора от 21.01.2003 г. От протоколите за насрещна проверка на ЕТ "Петьо Андонов" се установява, че той няма никаква техническа и кадрова обезпеченост за извършване на предпроектни проучвания. Резултатите от тези проверки са залегнали в констатациите и на данъчно-ревизионния акт, а в тежест на ревизирания данъчен субект е било да ги опровергае, каквото е задължението му по чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.). Представеният граждански договор със Свилен Райчев също неправилно е преценен от съда като доказателство, установяващо изпълнението на предмета на договора от 21.01.2003 г., тъй като с него не се доказва какви дейности е извършвало лицето Райчев във връзка с процесните предпроектни проучвания. В тази връзка е и заключението на съдебно-счетоводна експертиза, която поради непредставянето на съответните счетоводни документи от ЕТ "Петьо Андонов" не е установила отразяване в счетоводството на едноличния търговец гражданския договор със Свилен Райчев и осчетоводено ли е извършено разплащане по този договор. След като по делото не са ангажирани при условията на пълно насрещно доказване на положителните предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит и във връзка със задължението на ревизирания субект по чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) за опровергаване констатациите на данъчния ревизионен акт, неправилно първоинстанционният съд е приел, че е доказана реалността на доставката и не са налице основанията по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Неправилно съдът се е позовал на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.), тъй като тази правна норма не се прилага в случаите на неустановена реалност на доставката, какъвто е процесния случай. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението в обжалваната му част е неправилно и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което жалбата на "Деми-95" ЕООД срещу ДРА № 183/17.06.2005 г. в посочената по-горе част бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Въпреки изхода на делото и направеното искане от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи, тъй като нито пред първоинстанционният съд, нито в касационното съдебно производство тази страна е защитавана от юрисконсулт. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,