Решение № 9644 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2694/2025 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ Пловдив против решение 129/07.01.2025 год. постановено по адм. д. 577/2024 год. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено Решение 2153-15-39/05.02.2024 год. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Е. Б. срещу разпореждане [номер], протокол 2146-15-829/27.11.2023 год. на ръководител ПО при ТП на НОИ Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основния по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че изводите на административният съд са неправилни. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени постановеното от първоинстанционния съд решение и да остави в сила като правилно и законосъобразно Решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Е. Б. не се явява и не се представлява. В писмен отговор от 27.02.2025 год. оспорва касационната жалба и моли съдът да остави в сила решението на административния съд като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност накасационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба на Директора на ТП на НОИ Пловдив за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в преклузивния срок визиран в чл.211, ал.1 от АПК и против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил Решение 2153-15-39/05.02.2024 год. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Е. Б. срещу разпореждане [номер], протокол 2146-15-829/27.11.2023 год. на ръководител ПО при ТП на НОИ Пловдив и е върнал преписката на директора на ТП на НОИ Пловдив за ново произнасяне при съобразяване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. С разпореждане [номер], протокол 2146-15-829/27.11.2023 год. на ръководител ПО при ТП на НОИ Пловдив пенсионният орган е прекратил считано от 02.07.2020 год. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на г-н Д. Б. на основание чл.96, ал.1, т.5 от КСО като е приел, че лицето не се е явило за преосвидетелстване след като е служебно повикано. Жалбата подадена от Е. Д. Б. до директора на ТП на НОИ Пловдив е оставена без уважение. Горестоящият административен орган приел, че до 11.10.2022 год. лицето не е представило поисканите медицински документи и производството по преосвидетелстване е прекратено. Тъй като тази процедура е прекратена преди влизане в сила на §5 от ПЗР на ЗИДЗХУ тази разпоредба не се прилага в случая. Пенсията се прекратява считано от 02.07.2020 год., тъй като крайният срок за получаването и е 01.07.2020 год. С процесното решение административният съд приема, че издадените административни актове са незаконосъобразни като постановени при неправилно прилагане на закона и в несъответствие с целта на закона. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът е приел, че изводите на органа не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът се е позовал на нормата на чл.30, ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Установено е, че по делото липсват данни лицето да е било викано, както и да му е съобщено, че процедурата по преосвидетелстването е прекратена. Единственото отбелязване върху подаденото заявление е ръкописно с текст не изпрати изисканите документи до 11.10.2022 год. като липсва отбелязване за името и длъжността на служителя. Не са налице и писмени доказателства да са изисквани някакви документи от г-н Д. Б.. Съгласно чл.39, ал.1, т.2, б.Б и б.В от ПУОРОМЕРКМЕ председателят на ТЕЛК следва да съобщи на лицата с писмо с известие за доставяне за необходимостта от допълнителни изследвания и консултации, които трябва да се направят, съответно за насрочена дата за преосвидетелстване. Данни за такова съобщаване липсват. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.96, ал.1, т.5 от КСО, поради което пенсията на лицето е неправилно прекратена. Решението на директора на ТП на НОИ Пловдив е отменено, а преписката е върната на органа за ново произнасяне. Решението е правилно. ВАС в настоящия си състав изцяло споделя приетата за установена фактическа обстановка по случая и изведените въз основа на нея правни изводи, въз основа на цялостен и задълбочен анализ на фактите и доказателствата. Както бе посочено по-горе личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Е. Д. Б. е прекратена считано от 02.07.2020 год., поради неявяване на лицето за преосвидетелстване, в случаите когато е служебно повикано. Няма данни както в административната преписка, така и в съдебното производството лицето да е уведомявано, че следва да представи някакви документи или че следва да се яви на определена дата за преосвидетелстване. Отбелязването направено върху заявлението на лицето без ясно да е посочено кой служител го е извършил и въз основа на какви данни не изпълва хипотезата на чл.30, ал.3 от НПОС, както и тази на чл.96, ал.1, т.5 от КСО. При така установеното правилно административният съд е приел, че не са налице предпоставките за прекратяване на пенсията на лицето на посоченото от органа правно основание. Лицето не се е явило за преосвидетелстване не по негова вина, а защото не е било служебно повикано. Правилна е преценката на административния съд, че в случая не е спазена нормата на чл.101б от Закона за здравето, която вменява в задължение на Регионалната здравна инспекция да уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. По делото не са представени доказателства за надлежно уведомяване в този смисъл. Не е съобразена и разпоредбата на чл.56, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ, която в приложимата й редакция, в сила от 01.01.2020 год. предвижда задължение за РКМЕ, а според сега действащата такава - за РЗИ, да уведоми служебно лицата по ал. 1 от същата разпоредба, каквото лице се явява и Д. Б. за необходимостта от редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия. По делото не се установява подобно уведомяване да е извършено. Като не са изследвали наличието на надлежно уведомяване по реда на чл.101б, ал.1 от ЗЗ, респективно чл.56, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ пенсионният орган и Директорът на ТП на НОИ Пловдив са постановили актовете си без да изяснят всички обстоятелства от значение за конкретния случай, в нарушение на изискването по чл.35 от АПК. Последното от своя страна е довело до извеждане на неправилен извод, че лицето не е се явило за преосвидетелстване след като е било служебно повикано. Предвид изложеното като е отменил Решение 2153-15-39/05.02.2024 год. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Е. Д. Б. и е потвърдено разпореждане [номер], протокол 2146-15-829/27.11.2023 год. Административен съд Пловдив е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение на основание чл.221, ал.2, изр.първо, пр.първо от АПК