Решение № 160 от 15.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 26/2009 г.

Решение № 160 от 15.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 26/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Г. Т. Ф. против решение № 240/29.10.2008 г. по въззивно нохд № 468/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав, в която се поддържат доводи за съществени нарушения на процесуалните правила довели до неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна и връщане на делото на досъдебното производство или оправдаване по предявеното обвинение и алтернативно - за изменение и определяне на наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца. Гражданският ищец В. Д. Г. не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че няма нарушения, които да са с характер на касационни основания за отмяна или изменение на обжалваното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Хасковският окръжен съд с присъда № 129/10.07.2008 г. по нохд № 148/2008 г. признал подсъдимия Ф. за виновен в това, че на 11.03.2008 г. в гр. Х. при условията на опасен рецидив направил опит да отнеме чужди движими вещи от владението на св. Г на обща стойност 487 лева с намерение да ги присвои като употребил за това сила и деянието останало недовършено по независещи от волята му причини. На основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. Б вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението от гражданския ищец Г., уважил в размер на 1 000 лева със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния му предявен размер. Произнесъл се по въпросите за размера на разноските и държавната такса, за приложението на чл. 53, ал. 1, б. А НК и за веществените доказателства. Пловдивският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 468/2008 г. изменил присъдата в частта относно наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия, което увеличил на 4 години и 10 месеца и относно гражданския иск, който увеличил до 4 000 лева. Потвърдил в останалата й част. Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт за извършено от подсъдимия Ф. престъпление опит за грабеж при условията на опасен рецидив. В съдебното заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 10.07.2008 г. заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 371 НПК и като е приел, че са налице предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие се е произнесъл с осъдителна присъда като е наложил наказание лишаване от свобода под предвидения минимум в размер на 3 години и 6 месеца съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК. Въззивното производство е образувано по повод протест на прокурор, съдържащ искане за увеличаване размера на наказанието, което определил като явно несправедливо и несъответстващо на целите по чл. 36 НК. Подсъдимият направил искане в жалбата си за намаляване размера на наказанието. В жалбата си гражданският ищец оспорил справедливостта на присъденото обезщетение, което определя като занижено и несъответно на действително претърпените болки и страдания в резултат на неправомерното поведение на подсъдимия. Въззивният съд взел предвид доводите и извършил цялостна проверка по чл. 314 НПК на първоинстанционния съдебен акт. Изложил съображения за основателността на протеста на прокурора и жалбата на гражданския ищец и мотивирал отказа си да приеме възраженията на подсъдимия за допуснато нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 1 НПК и това за невиновност. Жалбата в частта за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в произнасяне на присъдата от незаконен състав поради участие на съдията в производство по мярката за неотклонение е неоснователна. Видно от данните по делото съдията, който е длъжен да си направи отвод е този, които се е произнасял по въпроса за мярката за неотклонение "задържане под стража" в досъдебното производство. Такова основание по отношение на участвалия в състава, разгледал делото и постановил осъдителната присъда Ф. Ф. не е налице. С определение (л.31) по чл. 64 НПК, с което е постановена мярка за неотклонение "задържане под стража" се е произнесъл друг съдия - М. Д., но тя не е участвала в състав на инстанциите по същество. Поради това няма допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1, т. 2 НПК, което да е касационно основание за отмяна. Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК. Първоинстанционният съд е установил, че самопризнанията на подсъдимия за извършен от него опит за грабеж с употреба на сила и причинени увреждания по тялото на пострадалия-работник в бензиностанцията, Г. с нож се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което е обявил по предвидения ред наличието на предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие. В мотивите си, които съответстват на изискванията по чл. 303, ал. 3 НПК, е изложил своите съображения за виновността на подсъдимия. Позовал се е не само на направеното самопризнание, но и на останалия, събран по предвидения процесуален ред, доказателствен материал, който го подкрепя като се е съобразил с изискванията по чл. 107, ал. 3 НПК. Във въззивното производство е поддържал друго становище - че не е автор, че е могъл да вземе парите, но се е отказал доброволно и въззивният съд е изложил съображения, които настоящият състав изцяло споделя и не намира за необходимо да ги преповтаря, за тяхната неоснователност. Умисълът за извършване на престъплението е установен по несъмнен начин от конкретното обективирано поведение на подсъдимия към момента на извършване на деянието. Какви са причините, за да вземе такова решение и да предприеме действия по реализирането му, както и какво е могъл, но не е направил, не са обстоятелства, относими към предмета на доказване. Неоснователни са доводите за явна несправедливост на наложеното наказание в определения завишен с обжалваното решение размер. Въззивният съд по повод протеста на прокурора е направил извод, че са установени достатъчно индивидуализиращи личността на подсъдимия и на деянието обстоятелства, след оценката на които е обосновал и виждането си, че с оглед предходните осъждания извън определящите извършеното при условията на чл. 29 НК поведението в обществото, тежестта и характерът на извършеното престъпление, което е от вида със завишена динамика, последиците, че както дееца така и деянието са с висока степен на обществена опасност. Обосновал е решението си да увеличи наказанието в пределите по чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК (под предвидения минимум за извършеното престъпление, предвидено от законодателя в размер на 5 години) с недооценката от с. на първоинстанционния съд на тези обстоятелства и несъобразяването му в пълна степен с действителния смисъл на доказателствата. Наказание в размер по-нисък от определения и още по-малко в размер на 8 месеца, каквото искане прави подсъдимия, означава да се определи признанието с по-голяма тежест от тази, която действително има на декларация с оглед възможността да ползва предвидения по-облекчен режим за отговорност или да се пренебрегнат подбудите за извършване на деянието, демонстративното незачитане на законите в страната, последиците и въздействието-както за пострадалия, така и за останалите членове на обществото. Затова и наказанието лишаване от свобода в размер на 4 години и 10 месеца е съответно на извършеното и на целите по чл. 36 НК, поради което е справедливо. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение