Решение № 11985 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5637/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на П. Ванегас, чрез адв. Л. Владимиров и втора касационна жалба на П. Ванегас, чрез адв. Н. Калистратов срещу Решение 2118/31.03.2023 г., постановено по адм.дело 620/2022 г. по описа на Административен съд София град. В двете касационни жалби се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Основните доводи в жалбите са следните: 1. неправилно съдът приел, че П. Ванегас е местно лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ за ревизираните години; 2. неправилно съдът приел, че получените суми по банкови сметки нямат законен източник и основание; 3. Съдът не съобразил, че ревизията е проведена по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК, след като в РА и РД не са посочени основания за прилагането му; 4. Оспорват се и изводите на съда, че получените суми по банковата сметка на ревизираното лице са доход по чл.35, ал.6 ЗДДФЛ, доколкото липсват каквито и да е твърдения и доказателства за привидна и прикрита сделка. В заключение, касатора претендира отмяна на решението и отмяна на издадения РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на П. Ванегас срещу Ревизионен акт (РА) Р-22220220007378-091-001/15.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1839/06.12.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП- София, с който на П. Ванегас е установено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2014 г., 2015 г., 2016 г. 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 14 925,75 лв. и са начислени лихви в размер на 5 570,13 лв. В хода на ревизията е установено, че през периода 01.01.2014 г. 31.12.2018 г., П. Ванегас регулярно е получавала суми в евро от едни и същи физически лица Д. Марка, А. Леви, Д. Маркес (баща на детето на й), Ф. Ерен и С. Тодоров. Сумите са получавани чрез системата за бързи парични преводи Western Union, без посочено основание за получаване, както и по банкова сметка в ОББ АД, с посочено основание "помощ". Средствата в размер на приблизително 141 хил. лв. са разходвани незабавно за покупка на недвижими имоти (3 апартамента) в София. През периода м. 01. 2014 г. м. 10. 2015 г. лицето е работило по трудови правоотношения със символично възнаграждение и с 4-часов работен ден като технически секретар, продавач консултант и оператор въвеждане на данни. От м. 11. 2015 г. до приключване на ревизията няма сключен трудов договор, не са получени и доходи по извънтрудови правоотношения. След извършена съпоставка между получени доходи и извършени разходи и в резултат на изготвен паричен поток за всяка от ревизираните години е констатиран недостиг на парични средства, както следва: за 2015 г. в размер на 10 093, 15 лв.; за 2016 г. в размер на 15 660, 82 лв. и за 2018 г. 60 211, 51 лв. Прието е, че установеният недостиг представлява средства с неустановен произход. За всяка от ревизираните години са установени и получени суми по банкови сметки и преводи чрез системата Western Union, съставляващи облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, който не е деклариран в съответствие с изискванията на материалния закон и върху които не е заплатен дължимия данък. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК, поради наличие на данни за укрити приходи основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и констатиран недостиг на парични средства за 2015, 2016 и 2018 г. - основание по чл. 122, ал. 1, т .7 ДОПК. Данъчната основа е установена по реда на чл. 122 ДОПК и е формирана от получените други доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ от постъпили суми по банкова сметка и размера на установеното несъответствие между имущественото състояние на лицето. С решението си, Административен съд София град (АССГ) е отхвърлил жалбата на П. Ванегас срещу РА и осъдил жалбоподателката да плати на НАП разноски в размер на 2 245 лв. Изложил е мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Решаващият съд на първо место е приел, че П. Ванегас е местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, доколкото няма спор, че има постоянен адрес в България, а за целите на определянето на лицето като местно е необходимо и достатъчно да е изпълнен един от критериите на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ, поради което е данъчно задължена за доходи от източници в България и от чужбина. В допълнение, съдът е приел, че са налице и останалите условия по чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ няма никакви доказателства и основания да се смята, че лицето не е пребивавало в страната през по-голямата част от процесните периоди, а освен това безспорно центърът на жизнените интереси на П. Ванегас се намира в България, доколкото тук същата е отглеждала сина си, полагала е труд и е придобила недвижимо имущество. По отношение на установените задължения за 2014 г. и 2017 г. , съдът е приел, че в хода на ревизията не са констатирали превишение на разходите над приходите, т. е. недостиг на парични средства, но са установени множество преводи от посочените по-горе различни физически лица, поради което обосновано органите по приходите са приели, че се касае за облагаеми доходи с неустановен произход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Приел е за недоказана тезата на жалбоподателката, че се касае за дарения с цел подпомагане на нейната издръжка, доколкото по делото не са ангажирани доказателства, от които да може да се направи заключение за наличието на близки родствени, семейни или приятелски отношения с тези лица. В тази връзка съдът не е кредитирал с доверие и представената по делото декларация от италианския гражданин Д. Марка, в която той да заявява, че по своя воля и безвъзмездно е подпомагал жалбоподателката за нейни разходи по домакинството и медицински разходи. Приел, че правилно ревизиращите органи са констатирали, че се касае за облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. За 2015, 2016 и 2018 г., съдът е посочил, че ревизиращите органи са установили превишение на разходите над приходите във формирания паричен поток за съответните данъчни периоди. За да констатират такъв недостиг, ревизиращите органи са приели за начално салдо за 2014 г. сумата от 5000 лв., която съдът приел за житейски обоснована, предвид обстоятелството, че самото ревизирано лице не посочило и не е представило каквито и да било данни и доказателства за налични и разполагаеми средства. Въз основа на това начално салдо правилно е формиран и паричният поток за 2014 г., а след това и за всеки следващ данъчен период, съобразно установените факти и обстоятелства за получените приходи и извършените разходи. В резултат на това се потвърждавала констатацията за превишение на разходите над приходите /недостиг на парични средства/ в паричния поток на жалбоподателката за ревизираните периоди, следователно обосновано ревизиращите са приели, че се касае за укрити доходи, за които липсват данни да са обложени по друг ред. Обоснован е извод за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и правилно определена данъчната основа за облагането по чл. 17 ЗДДФЛ, при отчитане на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК. По отношение на възражението в жалбата досежно получените средства от Д. Маркес, с който жалбоподателката има общо дете, съдът е приел, че още в хода на ревизията получените от това лице средства са приети като издръжка и необлагаем доход, поради което не са участвали в определянето на допълнителни задължения за ДДФЛ. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения РА и неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав преценява решението на Административен съд София град като валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на РА и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност, който се споделя от настоящия съдебен състав. Неоснователен е довода в касационната жалба, че неправилно съдът приел, че П. Ванегас е местно лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ за ревизираните години. Съгласно чл. 3, т. 1 ЗДДФЛ данъчно задължени лица по този закон са местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон. Нормата на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ определя като местно физическо лице, без оглед на гражданството, лицето, което има постоянен адрес в България /т. 1/, или което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период /т. 2/, или което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство /т. 3/, или чийто център на жизнени интереси се намира в България /т. 4/. По делото не е спорно, че ревизираното физическо лице има постоянен адрес в България. Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в Р България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Ето защо спорен пред настоящата инстанция е въпроса дали центърът на жизнените интереси на ревизираното лице се намира в Р България. В чл. 4, ал. 4 ЗДДФЛ е предвидено, че за целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. В случая, правилно съдът е приел, че центърът на жизнените интереси на ревизираното лице е в Р България, доколкото семейството на РЛ, включващо едно дете, пребивава в България; РЛ осъществява трудова дейност в България, притежава недвижими имоти в България, получава средства по сметки, с които оперира в България. А от друга страна, по делото не са събрани никакви доказателства, с които да се установят факти, че интересите на лицето не са свързани със страната. Не са такива факти, че бащата на лицето е никарагуански гражданин и притежава испански документи и регистрация в Испания, защото посещаването на семейството на родителите от пълнолетно лице, извън страната, не означава, че семейството на ревизираното лице се намира извън страната или, че интересите на лицето не са тясно свързани със страната, в която постоянно пребивава. Неоснователен е довода в касационната жалба, че ревизията е проведена по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК, без да са посочени основания за приложението му. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК, поради наличие на данни за укрити приходи основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и констатиран недостиг на парични средства за 2015, 2016 и 2018 г. - основание по чл. 122, ал. 1, т .7 ДОПК. Правилно съдът е приел, че основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е доказано за всяка от ревизираните години. Безспорно е, че банковите сметки на П. Ванегас регулярно са постъпвали суми от физически лица. От събраните доказателства не се установява основанието за превеждане на сумите в полза на ревизираното лице. Не е подкрепена с надлежни доказателства тезата на ревизираното лице, че превежданите средства са дарения или помщи. С паричните преводи по сметките на РЛ е увеличено имуществото му и това увеличение представлява доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ. При тази фактическа установеност правилно съдът е потвърдил извода на ревизиращите за наличието на хипотезите по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Неоснователен е довода в касационната жалба, че съдът неправилно приел, че получените суми по банковата сметка на ревизираното лице са доход по чл.35, ал.6 ЗДДФЛ. В случая установения недостиг на парични средства е с неустановен произход, доколкото не е доказано основанието за постъпилите суми по банковите сметки на РЛ, поради което тези средства правилно са квалифицирани като доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, придобити от лицето, но недекларирани в съответствие с изискванията на материалния закон и върху които не е заплатен дължимия данък. По изложените съображения оспореното решение на Административен съд София град, като постановено в съответствие с приложимия материален закон, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не следва да бъдат присъждани разноски. Такива не следва да се присъдят и на ответника по касация, доколкото не са поискани и доказани. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение