Решение № 2906 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14203/2017 г.

Решение № 2906 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14203/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Б. Андреев от [населено място], подадена чрез пълномощник, против решение № 1502 от 9.10.2017 г. по адм. дело № 417/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което съдът е отхвърлил жалбата на Андреев срещу заповед № 17-1116-000125/10.05.2017 г. на началник група към Областна дирекция на МВР - Благоевград, сектор "Пътна полиция". Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че управлението на МПС със свидетелство с изтекъл срок на валидност е равнозначно на управлението без водачът да притежава СУМПС. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, като обжалвания административен акт бъде отменен. Ответникът - началник група в сектор "Пътна полиция" - Благоевград не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на материалния закон. Съдът е установил, че при извършена проверка на 18.04.2017 г. Б. Андреев е управлявал лек автомобил с изтекъл срок на валидност. Констатациите от проверката са отразени в издадения АУАН №Г 685850/18.04.2017 г. на инспектор в сектор "Пътна полиция" - Благоевград. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 17-1116-000125/10.05.2017 г. на началник група в сектор "Пътна полиция"- Благоевград на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрация на пътно превозно средство за срок шест месеца", на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП. При безспорно установените факти съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Обосновал е извод, че управлението на МПС с изтекъл срок на валидност е приравнено от закона на управление на МПС без СУМПС, поради което административният орган законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Така мотивиран, е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Спорът между страните е дали установените факти и обстоятелства изпълват предпоставките на чл. 171, т. 2а ЗДвП, в редакцията към датата на издаване на административния акт - ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г. Принудителната административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се прилага на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При осъществяване на фактите, представляващи основание за прилагане на мярката, органът е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в специалния закон ПАМ. Единствено размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност, в рамките на предвидените от закона граници. Както правилно е приел съдът, нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП, в редакцията й към датата на издаване на заповедта, не изброява изчерпателно хипотезите на "непритежаване" на СУМПС, както това прави нормата в последната й редакция. Това обаче не променя нейния смисъл. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС означава то да е валидно, както за категорията МПС, което се управлява от водача, така и с оглед срока на неговата валидност. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 ЗДвП. Съгласно чл. 50 от Закона за българските лични документи СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 ЗБЛД, издава се от органите на МВР с определен срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на СУМПС водачът не губи придобитата правоспособност за управление на съответната категория МПС. Но правото на управление на МПС е срочно и с изтичането на съответния период от време, за който е признато, същото се прекратява, като без значение е факта, че лицето е положило успешно изпит за правоспособност за управление на МПС от съответната категория. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверителен документ за правоспособност - СУМПС. С изтичането на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново свидетелство, то не се подновява автоматично. Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е посочил, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен. В хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС предполага то да е валидно както за категорията МПС, което се управлява от водача, така и с оглед срока на неговата "административна валидност". Поради това управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС. Неоснователно е касационното възражение, че за едно и също деяние законодателят е предвидил две наказания - по Закона за движение по пътищата и по Закона за българските лични документи. Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 1 ЗБЛД свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Съгласно чл. 3, ал. 3 и чл. 50, ал. 2 ЗБЛД то е и идентификационен документ за самоличност на българските граждани на територията на Република България. Следователно, СУМПС има две удостоверителни функции. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е относима към свидетелството за управление на моторно превозно средство в качеството му на индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. В конкретната хипотеза законодателят е предвидил прилагане на принудителна административна мярка, а не санкция. Разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 6 ЗБЛД предвижда административна санкция при точно определени в тази разпоредба предпоставки. Неоснователен е доводът на касатора за несъответствие на принудителната мярка с целта на закона. Целта на мярката се определя към момента на прилагането й. Релевираните последващи факти не се отразяват върху материалната законосъобразност на същата, нито обосновават извод за липса на преследваната от закона цел. Напротив, целта на мярката към датата на прилагането й е била да преустанови и предотврати управлението на МПС от водача Андреев без валидно свидетелство. Изложените новонастъпили факти не са такива по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. По изложените съображения и при липсата на пороците, сочени като касационни основания, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд