Решение № 13454 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2014 г.

ВАСVIII отделение10.12.2015 г.докладчик Димитър Първанов

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 429/27.02.2014 г., постановено по АД 2061/2013 по описа на АС - Варна, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 031204325/20.02.201З г. на ТД на НАП гр. Варна в частта, потвърден с Решение № 183/13.05.2013 г. на Директора на дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Захари Николов Говедаров за ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 8074,48 лв. и лихви за забава в размер на 3 312,32 лв., както и задължения по ЗДДС в размер на 20 886,64 лв. и лихви за забава в размер на 6596,14 лв. ОСЪЖДА дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на Захари Николов Говедаров от гр. Варна разноски за двете инстанции в размер на 4 750 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13454 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Захари Николов Говедаров от гр. Варна, срещу Решение № 429/27.02.2014 г., постановено по АД 2061/2013 по описа на АС - Варна, с което e отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен Акт № 031204325/20.02.2013 издаден от орган по приходите Шьохрет Али Сали - ГИП при ТД на НАП - Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предмет на обжалване пред АС е бил срещу Ревизионен акт № 031204325/20.02.201З г. на ТД на НАП гр. Варна в частта, потвърден с Решение № 183/13.05.2013 г. на Директора на дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя за ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 8074,48 лв. и лихви за забава в размер на 3 312,32 лв., както и задължения по ЗДДС в размер на 20 886,64 лв. и лихви за забава в размер на 6596,14 лв. С обжалваното в настоящото производство решение АС е отхвърлил жалбата. За да постанови обжалваното решение на първо място първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, визирани в ДОПК. Съдът е намерил, че липсват доказателства за направено дарение от родителите на жалбоподателя в размер на 40 000 евро на 1.07.2007 г., поради което сумата не следва да бъде включена при изготвяне на съпоставка на получените и разходвани парични средства, както и че при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., органа по приходите не е допуснал нарушение на чл. 48 от ЗДДФЛ. По отношение обложените доходи с ДДС първоинстанционият съд е приел, същите не са освободена доставка предвид разпоредбата на чл. л. 39, т. 1 от ЗДДС, поради което правилно са обложени с ДДС. Решението е неправилно. Настоящият състав намира за основателни оплакванията в касационната жалба относно начина на определяне на данъчната основа за облагане за 2008 г. От една страна това противоречи на принципа за формиране на годишната данъчна основа и на годишния характер на данъка. Безспорно в конкретния случай органите по приходите са установили, че към конкретни дати през м. 04.2008 г. е налице превишаване на разходите на ревизираното лице над наличните парични ресурси/приходи. т.е. лицето на съответните дати 10.04.2008 г. и 14.04.2008 г. е направило парични плащания, за които не е разполагало с парични средства съгласно декларираните и известни източници на доходи. Безспорно обаче е и обстоятелството, че за цялата 2008 г. превишаване на разходите над приходите няма /стр. 944 от административната преписка/. Както и друг път Върховният административен съд е отбелязвал в свои решения, превишението на разходите спрямо приходите следва да се изчислява не към всеки отделен момент, в който е извършен съответния разход, а на "годишна база". Законосъобразно е определянето на данъчната основа за облагане с доходите на физическите лица на годишна база, така както е предвидено в материалния закон. Преценката на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК оказват влияние върху отделните елементи на основата за облагане, но не може да променя данъчните периоди, за които се отнася. Материалният закон предвижда този вид облагане да е на годишни периоди, съвпадащи с календарната година, поради което не е допустимо изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или други произволно и конкретно определени периоди. Предполагаемото притежаване на парични средства, с които се извършват установени разходи или предполагаемо необходими разходи, не може да надхвърля или ограничава рамките на ревизираните периоди, защото ще представлява нарушение и на процесуалния, и на материалния закон. Затова и неправилно първоинстанционният съд се е съгласил с извода на данъчните органи относно начина на формиране на данъчната основа за 2008 г. За да е облагаемо с данък върху доходите превишението на разходите над приходите, следва да бъде установено в годишен план, а именно като се установи всичко колко са разполагаемите парични средства за периода, колко са изразходваните парични средства за периода и само ако в годишен план има превишение на разходите над приходите, това превишение може да се приеме за основа за облагане. Основателно е и касационното оплакване относно необлагаемостта по ЗДДС за доходите, получени от жалбоподателя за извършени медицински услуги - оперативно лечение и манипулации. Вярно е, че процесният случай не обхваща хипотезата на чл. 39, т. 1 ЗДДС, съгласно който освободена доставка е извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по Закона за здравето и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения. В националната административна и съдебна практика по приложението на тази норма се приема, че условията за освобождаване от ДДС в този случай следва да се изпълнени кумулативно т.е. - извършваните услуги да са здравни /медицински/ услуги и да се осъществяват от здравни заведения/детски ясли по Закона за здравето или от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения. Посочената разпоредба от националния закон транспонира условията за освобождаване, предвидени в глава 2, на дял IХ от Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 г. на Съвета относно общата система на ДДС /"Директива 2006/112/ЕО"/ за освобождаването от ДДС на някои дейности от обществен интерес и по-конкретно на доставките по чл. 132, § 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО. Основателно обаче е направеното възражение още пред Директора на Дирекция "ОДОП" за противоречие на ревизионния акт с конкретно цитирана практика на СЕС по тълкуването на посочените разпоредби на Шеста директива, отхвърлено като неоснователно, тъй като органът по приходите се е позовал на същата практика, но с различно тълкуване. Следва да се отбележи, че още в т. 27 и 28 от Решение от 10 септември 2002 г. по дело Kugler, C-141/00 /Judgment of the Court (Sixth Chamber) of 10 September 2002 - Ambulanter Pflegedienst Kugler GmbH v Finanzamt fur Korperschaften I in Berlin (Case C-141/00), СЕС се е произнесъл, че чл. 13 (А)

1

(в) на Шеста Директива, определя освободените сделки, като отчита естеството /характера/ на доставените услуги, без да споменава правната форма, под която ги доставя лицето, както и че, буквално изтълкувана, тази разпоредба не изисква медицинските услуги да са доставени от данъчнозадължено лице с определен правен статут, за да се ползва от освобождаването. Трябва да бъдат налични само две условия - трябва да се отнася до медицински услуги и те трябва да са доставени от лица, които притежават необходимата професионална квалификация. Тоест обективният критерий тук са извършените действия, а не кой ги извършва. В конкретния казус националната юрисдикция е търсила яснота относно това дали освобождаването, предвидено в чл. 13 (А)

1

(в) зависи от правната форма на данъчнозадълженото лице, доставящо медицинските или парамедицинските услуги, посочени в разпоредбата. В т. 28 от цитираното решение е изтъкнато също, че това тълкуване не се опровергава от съдебната практика на Съда. Това е така, тъй като принципът на финансов неутралитет изключва, наред с другото, икономически субекти, изпълняващи еднаква дейност, да бъдат третирани по различен начин, доколкото се отнася до облагане с ДДС. От което следва, че този принцип би бил пренебрегнат, ако възможността за позоваване на изключението, която се предвижда при доставката на медицинска грижа, посочена в чл. 13 (А)

1

(в) зависеше от правната форма, под която данъчнозадълженото лице упражнява своята дейност /т. 30 от цитираното решение/. Целта на регламентираното освобождаване също е посочено от СЕС, а именно - намаляване на разходите за медицинско обслужване. Няма спор по делото, че ревизираното лице упражнява медицинска професия по смисъла на чл. 183 и сл. от Закона за здравето и притежава необходимата професионална квалификация. Предвид направеното тълкуване в цитираната съдебна практика на СЕС, настоящата касационна инстанция счита, че в процесния случай извършените медицински услуги не следва да бъдат облагани с ДДС, поради което ревизионният акт като незаконосъобразен следва да бъде отменен и в тази му част. Предвид изхода на делото следва да се присъдят и направените разноски от жалбоподателя в размер на 4750 лв.

Цитирани разпоредби

1