Решение № 7831 от 13.7.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Корпоративна търговска банка" АД /КТБ АД/, представлявано от И. Зафиров, Г. Христов и А. Панталеев, в качеството им на изпълнителни директори, подадено чрез адвокат Л. Ангелов и адвокат Д. Раков. Иска се на основание чл.239, т.6 АПК отмяна на влезлите в сила Определение 2038/25.02.2015г., постановено по административно дело 1813/2015г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, и Определение 14630/04.12.2014г., постановено по административно дело 14813/2014г. на Върховния административен съд, Седмо отделение. Искателят поддържа, че са налице основанията по чл. 239, т. 6 вр. чл.237, ал.1 АПК, във връзка с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /Конвенцията/ за отмяна на влезлите в сила определения, предмет на искането за отмяна, предвид постановеното от Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, четвърто отделение, решение от 30 август 2022г. по жалби 46564/15 и 68140/16 по делото "Корпоративна търговска банка АД срещу България", с което е констатирано нарушение на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията, допуснато в Определение 14630/04.12.2014г., постановено по административно дело 14813/2014г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, и в Определение 2038/25.02.2015г., постановено по административно дело 1813/2015г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия. Ответникът Управителният съвет на Българска народна банка /УС на БНБ/, редовно призован, чрез процесуални представители в писмена молба-становище в ОСЗ, и в писмена защита, оспорва искането за отмяна по съображения за недопустимост и неоснователност. Ответникът-О. Русев не изразява становище по искането за отмяна. Ответникът-И. Зафиров изразява становище за основателност на искането за отмяна, и моли същото да бъде уважено. Ответникът-Г. Христов изразява становище за основателност на искането за отмяна, и моли същото да бъде уважено. Ответникът-А. Панталеев не изразява становище по искането за отмяна. За да се произнесе по искането за отмяна, настоящият петчленен състав на Втора колегия на Върховния административен съд взе предвид следното: Молбата за отмяна като подадена от активно легитимирана страна, и в срока по чл.240, ал.1, т.5 АПК е процесуално допустима. Противно на доводите на ответната страна УС на БНБ, искането е подадено от активно легитимирана страна. Същото е подадено от страна в производството по административно дело 14813/2014г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, съответно страна в производството по административно дело 1813/2015г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия. Производството по адм.д.14813/2014г. по описа на ВАС-седмо отделение, е образувано по жалба на О. Русев, И. Зафиров, Г. Христов, и А. Панталеев, в качеството им на изпълнителни директори на "Корпоративна търговска банка" АД, против Решение 138/06.11.2014г. на Управителния съвет на Б. Банка, за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на "Корпоративна търговска банка" АД, за подаване искане за откриване производство по несъстоятелност на КТБ, уведомяване на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, с цел извършване подготвителни действия за назначаване на синдик и продължаване правомощията на квесторите С. Лютов и Е. Костадинчев, до назначаването на синдик, всички обективирани в протокол 27 от Заседанието на УС на БНБ, проведено на 06.11.2014г. Заявеното качество на подалите жалбата пред тричленния състав на Върховния административен съд, а именно изпълнителни директори на "Корпоративна търговска банка" АД, не оставя съмнение относно волята на подателите да се легитимират като представители на акционерното дружество "Корпоративна търговска банка", защото изрично заявеното качество е неотделимо от неговата функция, която е без самостоятелно битие, извън целите за представителство на юридическото лице, акционерно дружество. Допуснатото от тричленния състав на ВАС противоречие в мотивите на Определение 14630/04.12.2014г., постановено по административно дело 14813/2014г., чрез констатациите, че: Жалбоподателите не са адресати на решението на УС на БНБ, защото Жалбата им е подадена в качеството на физически лица (факт, неизяснен по съответния процесуален ред от тричленния състав на ВАС), съответно Жалбоподателите не представляват КТБ АД, адресат на решение 138/2014г. на УС на БНБ. Управителен съвет на банка и Съвет на директорите са управителни органи на банката по см. на чл.10 ЗКИ, нямат правосубектност и не могат да търсят защита на някакви свои субективни права различни от права и интересите на банката, която управляват, не се отразява на заявеното качество от жалбоподателите по това дело, потвърдено и в частната жалба срещу посоченото по-горе определение на тричленния състав на ВАС. Същевременно тримесечният срок по чл. 240, ал.1, т.5 от АПК е спазен. Този срок тече от момента на съобщаване на решението на Европейския съд за защита на правата на човека, което решение в настоящия казус е постановено на 30 август 2022г. и е влязло в сила на същата дата, при подадено искане за отмяна на 25.11.2022г. Разгледано по същество искането за отмяна е основателно, по следните съображения: С Определение 14630/04.12.2014г., постановено по административно дело 14813/2014г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, на основание чл.159, т.4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на О. Русев, И. Зафиров, Г. Христов и А. Панталеев, против решение 138/6.11.2014г. на Управителния съвет на Българска народна банка за отнемане на лиценза на КТБ, и съдебното производство по адм.д.14813/2014г. по описа на ВАС, VII отделение е прекратено. С Определение 2038/25.02.2015г., постановено по административно дело 1813/2015г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, е оставено в сила Определение 14630/04.12.2014г., постановено по административно дело 14813/2014г. на Върховния административен съд, Седмо отделение. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, трябва да е установено с влязло в сила решение на ЕСПЧ, нарушение на Конвенцията, като това нарушение следва да е свързано с конкретното съдебно производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. Необходимо е нарушението да е допуснато по отношение на лицето, което иска отмяната на влезлия в сила съдебен акт, както и отмяната да е необходима, за да се отстранят последиците от нарушението. В конкретния казус тези изисквания са налице. Видно от представеното по делото решение на ЕСПЧ, по отношение на жалбоподателите О. Русев, И. Зафиров, Г. Христов и А. Панталеев, по обединени жалби номера 46564/15 и 68140/16 срещу Република България, внесени в Съда по чл.34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, четиримата бивши изпълнителни директори на Корпоративна Търговска Банка АД от името на банката, по повод оплакване ( в жалба 46564/15) от името на КТБ по чл.6, §1 на Конвенцията, че банката не е имала възможност да оспори пред Върховния административен съд решението на БНБ за отнемане на лиценза (визират се Определение 14630/04.12.2014г., постановено по административно дело 14813/2014г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, и Определение 2038/25.02.2015г., постановено по административно дело 1813/2015г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, които актове са постановени по повод опит на изпълнителните директори на КТБ да оспорят решението на БНБ за отнемането на лиценза на КТБ), по твърдяна от жалбоподателите невъзможност за съдебно обжалване на решението за отнемане лиценза на КТБ, Съдът приема в т. 131 от решението, че квесторите могат да оспорят решението на БНБ за отнемане лиценза на КТБ, но пък квесторите са зависими от и отговарят пред БНБ и имат минимален и никакъв стимул да оспорват нейното решение, като всъщност това решение е било, поне отчасти, основано на техните собствени доклади към БНБ. Според Съда, правото на достъп до съд предполага самото лице, чиито права и задължения са изложени на риск, да може да заведе производство пред съдилищата по директен и независим начин. В т. 142 от решението си ЕСПЧ приема, че по такъв начин КТБ е поставена в ситуация, при която не е имало нито едно лице, разполагащо както с правомощия, така и интерес да оспори отнемането на лиценза й. Съответно в т. 145 от решението си ЕСПЧ приема, че приложимото законодателство и начинът, по който то е приложено от българските съдилища, не предоставят на КТБ, посредством справедливо представителство, ясна и практическа възможност за търсене и постигане на съдебно оспорване на отнемането на лиценза й, и по този начин положението на КТБ е на практика идентично с това на банките по делата КапиталбанкАД и Международна банка за търговия и развитие АД и Други, макар законовите ограничения за оспорване решение на БНБ за отнемане на банков лиценз да са отпаднали през 2007г. По гореизложените причини ЕСПЧ е намерил, че има нарушение на чл. 6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като самата КТБ не е имала ясна и практическа възможност, посредством надлежно представителство, да търси и получи справедливо разглеждане по съдебен ред на оспорването на решението на БНБ да отнеме лиценза й. С оглед гореизложеното искането за отмяна на двете определения- предмет на делото е основателно и следва да се уважи. Съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 2 АПК, когато отмени решението, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане. В случая новото произнасяне по жалбата на О. Русев, И. Зафиров, Г. Христов и А. Панталеев, против решение 138/6.11.2014г. на Управителния съвет на Българска народна банка за отнемане на лиценза на КТБ трябва да бъде от тричленен състав на Върховния административен съд, от фаза конституиране на страните в производството, като при новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени мотивите в решението на Европейския съд по правата на човека. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,