Решение № 5393 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9046/2013 г.

Решение № 5393 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9046/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Илиян Иванов Ашков от гр. София срещу решение № 2519 от 15.04.2013 г., постановено по адм. дело № 13849/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено. Ответната страна - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Красно село, чрез юрк. Маринова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК в срока по чл. 211, ал. 1 АПК при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Илиян Иванов Ашков против заповед № 272 от 09.12.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Красно село, потвърдена с решение № РД 01-04 от 04.01.2012 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София - град. Административният съд е отхвърлил жалбата на Илиян Ашков и срещу мълчалив отказ на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Красно село по направено искане по молба декларация вх. № СП-517/272 от 25.08.2011 г. на ДСП Красно село за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16а от ППЗСП за издаване на нова лична карта, който е бил потвърден с решение № РД 01-04 от 04.01.2012 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София - град. За да постанови решението си в този смисъл, административният съд е приел, че обжалваните административни актове са законосъобразни. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че с молба - декларация вх. № СП-517/272 от 25.08.2011 г. до ДСП Красно село жалбоподателят е поискал отпускане на еднократна помощ за нова лична карта, поради промяна на адреса и за закриване на фирма ЕТ (недействаща), за да отговаря на условията за получаване на месечна социална помощ. Изготвен е социален доклад от 09.12.2011 г., в който е предложено да бъде отказано отпускането на помощ по чл. 16 от ППЗСП, тъй като Илиян Ашков използва компютър, има достъп до интернет; същият фигурира в списък като вещо лице. Направен е извод, че за лицето не са изчерпани възможностите за самоиздръжка, тъй като на негово име е регистриран ЕТ. Освен това същият е съсобственик на апартамент в кв. Овча купел и декларира собственост върху недвижими имоти в с. Говедарци. Въз основа на посочения социален доклад е издадена заповед № 272 от 09.12.2011 г. на директора на ДСП Красно село, с която е отказано на жалбоподателя отпускане на еднократна парична помощ на основание чл. 16 от ППЗСП. Илиян Ашков е обжалвал цитираната заповед и въз основа на това е издадено процесното решение № РД 01-04 от 04.01.2012 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София - град, с което същата е била потвърдена. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ППЗСП - за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. От съдържанието на нормата следва, че отпускането на парична помощ еднократно в рамките на една година се допуска за задоволяване на инцидентно възникнали потребности на едно лице или семейство. Изтъкнатите от жалбоподателя мотиви в подадената до административния орган молба-декларация, че помощта му е необходима за покриване на разходи за закриване на едноличен търговец /с дата на регистрация 08.02.1994 г./, не сочат на инцидентно възникнали потребности по смисъла на закона. Право на социално подпомагане имат българските граждани, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности - чл. 2, ал. 3 от ЗСП. Правото на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности е вид право на социално подпомагане, поради което освен съответната инцидентно възникнала потребност, следва да са налице и предпоставките, посочени в чл. 2, ал. 3 ЗСП, за правото на социално подпомагане въобще. Правилно административният съд е приел, че за Илиян Ашков не са налице обстоятелствата по чл. 16, ал. 1 и чл. 16а от ППЗСП за отпускане на еднократна социална помощ. Датата на регистрация на търговеца е 08.02.1994 г., поради което не се установява инцидентно възникнала потребност за жалбоподателя. Установено е, че Илиян Ашков притежава къща с дворно място в с. Говедарци, както и идеална част от апартамент в ж. к. Овча купел, в който не живее, поради което би могъл да реализира доход от него. При наличие на възможности за самоиздръжка съдът правилно е приел, че не са налице и предпоставките за отпускане на еднократна помощ по чл. 16а от ППЗСП. Пречките за отпускане на помощта по чл. 16 от ППЗСП мотивират отказ за всеки един от видовете социални помощи, предвидени в ЗСП. Изводите на административния съд в тази насока са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,