Решение № 5243 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10636/2008 г.

Решение № 5243 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10636/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 131 - 133 ДПК (отм.) във връзка с §5, ал. 4 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директорът на ДОУИ-Велико Търново моли да бъде отменено решение № 91/14.5.2008 г. по адм. д. № 8/2008 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е отменен ДРА № 03-05-23-195/9.5.2005 г. на ТДД-Габрово и е признат в общ размер 8324, 07лв по фактури на три фирми като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против ДРА в тази част да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. По жалбата на другата страна моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Втора касационна жалба е подадена от ЕТ "Боруна - Б. Казаков" срещу решението в частта, с която жалбата му против ДРА е отхвърлена. Поддържа, че решението е неправилно, като са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли ДРА да бъде отменен в тази част, като му бъдат присъдени разноски. В дадения от съда срок не е представил възражение по касационната жалба на другата страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение окръжният съд е отменил ДРА № 03-05-23-195/9.5.2005 г. на ТДД-Габрово в частта, с която не е признат данъчен кредит по фактури на "Булгарконсерв" ООД, ЕТ "Доналд-Николай Дончев" и "Империал 3" ЕООД в общ размер 8324, 07лв и е признат данъчния кредит в този размер, като жалбата на ЕТ "Боруна-Борислав Казаков" в останалата й част е отхвърлена. В мотивите си съдът е приел, че с ДРА са определени задължения по ЗДДС за периода м. 5.2003 г. - м. 8.2004 г. като не е признат данъчен кредит по фактури на 9 бр. доставчици. За м. 3.2004 г. с ДРА не е признат данъчен кредит в размер 1692 лв. по две фактури на "Томи плюс" ЕООД от м. 3.2004 г. на основание чл. 65 ал. 4 т. 4 ЗДДС, тъй като предходния доставчик "Империал 3" ЕООД не е намерен на адреса, не е представил поискани по чл. 50 ДПК доказателства, не е установено начисляване на данъка и осъществяване на доставките. Съдът е приел, че вещото лице е ползвало документи, за които не е изяснено от кого са му предоставени, не е установило нови обстоятелства. В производството пред съда не са събрани доказателства, установяващи осъществяване на доставките и съдът е отхвърлил жалбата в тази част. За м. 3.2004 г. не е признат данъчен кредит 4991 лв. по 5 бр. фактури на "Универс 2002" ЕООД на основание чл. 65, ал. 4, т. 2 и 4 ЗДДС, тъй като представителят на дружеството Дениз Узунов е декларирал, че не е собственик на същото и не е осъществявал доставки с получателя. Вещото лице е извършило проверка на счетоводни документи без да изясни от кого са получени. Не са били представени оборотна ведомост и главна книга и съдът е приел, че изводът на вещото лице за редовно начислен данък е необоснован. Съдът е приел, че правилно с ДРА не е признат данъчният кредит, поради недоказано начисляване на данъка и недоказано осъществяване на доставките. За м. 3.2004 г. с ДРА не е признат данъчен кредит 14 547, 02лв по 21 бр. фактури на "Бора 1" ООД на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, поради непредставени доказателства за начисляване на данъка и осъществяване на доставките, тъй като предходните 10 бр. доставчици не са намерени на адресите им. Съдът е приел, че констатациите в ДРА не са оборени в съдебното производство. За проверка на тези доставки не е поискана експертиза. За м. 3.2004 г. не е признат данъчен кредит 4984 лв по 5 бр. фактури на "Империал 3" ЕООД с предмет захар на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. При насрещна проверка са били представени договор, фактурите, справка-декларация, дневник за продажби, фактурите на предходен доставчик "Есо комерс" ООД, пътни листи. Установено е, че прекият и предходен доставчик са начислили данъка, превозът е осъществен от предходния доставчик -ПИНП № 8261/21.12.2004 г. -л. 778 от преписката. Съдът е приел, че не е имало основание да не бъде признат данъчния кредит по фактурите, тъй като са изпълнени изискванията от прекия и предходния доставчик. Приел е също, че съображения относно този доставчик, когато е предходен по доставките на други фирми не могат да се отнасят за доставките, по които е пряк доставчик. За м. 12.2003 г. не е признат данъчен кредит 2800 лв. по 3 бр. фактури на "Интер комерс" ЕООД с предмет рекламни материали, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, който не е представил поискани по чл. 50 ДПК документи за начисляване на данъка и осъществяване на доставката. Вещото лице също не е намерило представител на дружеството на адреса, констатациите не са оборени и съдът е отхвърлил жалбата в тази част. С ДРА за м. 7.2004 г. не е признат данъчен кредит 805, 80лв по фактура на ЕТ "Вега-Валентин Жоров", поради липса на доставка. За м. 6.2004 г. с ДРА не е признат данъчен кредит 5 943,60 лв. по 9 бр. фактури на "Хляб и хлебни изделия" ЕООД, поради липса на доставки. По тези доставки съдът е отхвърлил жалбата. С ДРА за м. 5.2003 г. не е признат данъчен кредит 833,33 лв. по фактура на "Булгарконсерв" ООД на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. За м. 6.2003 г. с ДРА не е признат данъчен кредит 2506,74 лв. по 3 бр. фактури на ЕТ "Доналд-Николай Дончев" на същото основание. По тези доставки съдът е уважил жалбата. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че вещото лице не е дало заключение дали счетоводствата на доставчиците са редовно водени и от неговото заключение не може да се направи извод за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по спорните фактури за м. 3.2004 г. на "Томи плюс" ЕООД, "Универсал 2002" ЕООД и "Бора 1" ООД. Обоснован и правилен е изводът на съда, че по доставките на "Империал 3" ЕООД от м. 3.2004 г. са събрани достатъчно доказателства за тяхното осъществяване и начисляване на данъка по фактурите. В ДРА по тези доставки липсват констатации, които да обосноват изводът на данъчния орган за непризнаване на данъчния кредит. Обосновано съдът е приел, че с ПИНП № 7069/10.11.2004 г. е установено начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) от прекия доставчик "Империал 3" ЕООД и правилно е отменил ДРА в тази част. Законосъобразен е изводът на съда, че по фактурите на "Интер комерс" ЕООД не са представени доказателства в съдебното производство, които да оборят констатациите в ДРА за липса на доставки. Вещото лице също не е могло да намери този доставчик и да провери счетоводството му. За м. 5 и 6.2003 г. съдът е уважил жалбата против ДРА по доставките на "Булгарконсерв" ООД и ЕТ "Доналд-Николай Дончев" без да се произнесе по валидността на ДРА преди това предвид чл. 129 ал. 3 ДПК (отм.), който въпрос е преюдициален по отношение на законосъобразността на акта. За м. 6 и 7.2004 г. съдът е отхвърлил жалбата против ДРА по доставките на ЕТ "Вега-Валентин Жоров" и "Хляб и хлебни изделия" ЕООД. За всеки от тези периодите декларираните за възстановяване суми по ЗДДС (са били възстановени с посочени в ДРА ДАПВ № 2922/19.9.2003 г. и ДАПВ № 2880/10.12.2004 г., които са приложени в касационната инстанция и имат съдържанието, цитирано в ДРА. Данъчните актове за прихващане и връщане се обхващат от понятието данъчен акт по чл. 115, ал. 1 ДПК (отм.), тъй като с тях се определят данъчни задължения и вземания. Изменение на установените с ДАПВ права на търговеца може да се извърши само при условията на чл. 115 ДПК (отм.). Съгласно чл. 116, ал. 1 ДПК (отм.) в случаите на чл. 115 ДПК (отм.) нова данъчна ревизия се възлага от регионалният данъчен директор, който определя и компетентният да я извърши данъчен орган. В случая актовете за възлагане на данъчна ревизия № 875/12.10.2004 г., № 858.2.2005 г., издаден след спиране на ревизията (и № 195/29.3.2005 г. са издадени от Иван Димиев - данъчен експерт в отдел "Контрол" при ТДД-Габрово в нарушение на чл. 116, ал. 1 ДПК) отм. (за периодите м. 5 6.2003 г. и м. 6 и 7.2004 г., за които данъчните органи с издаването на цитираните ДАПВ са признали, че правата и задълженията на търговеца за тези периоди са в размерите, посочени в справката-декларация. . Определените от некомпетентно лице ревизиращи данъчни органи и актосъставител не са овластени по предвиденият в закона ред и издаденият от тях данъчен акт е нищожен в частта за м. 5 - 6.2003 г. и за м. 6 и 7.2004 г., за които са издадени ДАПВ. Съдът следваше да се произнесе по валидността на ДРА в тази част, да констатира описаните по-горе обстоятелства за нарушение на чл. 116, ал. 1 ДПК (отм.) и да обяви ДРА за нищожен в тази част. Допуснатото процесуално нарушение е съществено. Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е уважена жалбата против ДРА в частта за непризнат данъчен кредит за 5.2003 г. 833, 33лв и начислени лихви 201, 46лв по фактура на "Булгарконсерв" ООД, в частта, с която за м. 6.2003 г. е уважена жалбата против ДРА в частта, с която не е признат данъчен кредит 2506, 74лв и са начислени 439, 69лв лихви по фактури на ЕТ "Доналд-Николай Дончев", в частта, с която за м. 6.2004 г. е отхвърлена жалбата против ДРА в частта за непризнат данъчен кредит 5943, 60лв и са начислени лихви 574, 15лв по фактури на "Хляб и хлебни изделия" ЕООД, в частта, с която е отхвърлена жалбата против ДРА в частта, с която за м. 7.2004 г. не е признат данъчен кредит 805, 80лв и са начислени лихви 59, 77лв по фактури на ЕТ "Вега-Валентин Жоров" и вместо него в тази част следва да се постанови обявяване на ДРА за нищожен в частта, с която са определени данъчни задължения и лихви по ЗДДС (отм.) за м. 5 и 6.2003 г. и за м. 6 и 7.2004 г. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени. ДОУИ-Велико Търново има право на юристконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 130, ал. 4 ДПК (отм.) за 989, 86лв. Вторият касатор има право на разноски по делото за всички инстанции в размер 322, 96лв или по компенсация търговецът следва да заплати на ДОУИ-Велико Търново 666, 90лв юристконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,