Решение № 7076 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3861/2016 г.

Решение № 7076 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3861/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Перфекс" ЕООД, чрез законния си представител - Д. К. срещу Решение № 48 от 08.01.2016 г. по адм. дело № 2239/2015 г. по описа на Административен съд- П. (АС). Касационният жалбоподател излага доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението в обжалваната част заедно с отмяната на РА. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Панова, в писмена защита оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на по 700 лева за всяка. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в случай, че бъде претендиран такъв в размер над минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - П. е бил ревизионен акт /РА/ № Р - 16002414001389-091-001 от 21.04.2015 г., издаден от ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 533 от 06.07.2015 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. П., в оспорваната част, с която на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит в размер на 4036,50 лв. и е начислена лихва в размер на 763,18 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от материално компетентни органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /след изменението, в сила от 01.01.2013 г./, в установената писмена форма и при липса на съществени процесуални нарушения в хода на ревизията. От фактическа страна е прието, че основната дейност на жалбоподателя е проектиране и изработване на модули за дестилация и преработка на етерични масла, както и услуги по преработка на етерични масла. В хода на ревизията е констатирано наличие на предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 68, ал. 1 от ЗДДС за декларирани доставки от "Енана" ЕООД по три фактури от м. 04/2013 г., с предмет на доставките почистване на детайли, съответно 2400бр., 3100бр. и 4850бр. Съдът след като е обсъдил приложимите материалноправни разпоредби на чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС е приел, че доставчикът не е представил документи, доказващи, че разполага с ресурсна обезпеченост (техническа и кадрова) за да извърши цитираните услуги. Не са представени доказателства за произход и наличие на материали, за получаването и предаването им, за процеса на извършване на доставката, т. е. липсват стокови разписки - за предаване и приемане на детайлите от страните. Не са представени данни за превозно средство, осъществило транспортирането, както и за уговорени насрещна престация и срок за извършване на услугите. Не са представени данни и информация свързани с последващото влагане на почистените детайли и за движението на стоково- материалните ценности. От разпита като свидетел на управителя на доставчика за установено съдът е приел, че дейностите по предоставяне на услугата е станало в обекта на жалбоподателя, като от представляващия жалбоподателя не са давали обяснения в тази насока. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Досежно процесните доставки на услуги са представени само заверено копие на фактурите, издадени от "Енана" ЕООД, в които е посочено основание за издаване "почистване на детайли" съответно 2400бр., 3100бр. и 4850бр. и единична и крайна цена. Тези доказателства не налагат на извода за наличие на реално осъществена доставка на услуга, тъй като същата е неконкретизирана, а процесните фактури са непълни. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, тъй като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за приспадане право на данъчен кредит, поради което и негово е задължение да притежава документи за реалното предаване на услугата и определяне на нейния вид и стойност. Нееднократно в свои решения ВАС е имал повод да застъпи становище, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това е причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, то при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС - чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - предаване на стоката или извършването на услугата. В решението си по дело С - 271/12 Съдът на ЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Въз основа анализ на т. 27 - 36 от това решение на СЕС, се обосновава аргумента, че изначалната непълнота на фактурата, (чиито параметри в настоящия случай са изчерпателно посочени в Директивата и ЗДДС), препятства приспадането на ДДС (в този смисъл е приетото в т. 43 от решение по дело С-368/0). Посочените изисквания към фактурата не са формални, а представляват такива по същество. Действително, от практиката на СЕС следва, че национална практика (мярка), която основно подчинява признаването на определено данъчно предимство на спазването на формални задължения (каквото е изискването за фактуриране с определени параметри), без да вземе предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за правилното събиране на данъка, освен когато нарушаването на формалните изисквания възпрепятства предоставянето на сигурно (решително) доказателство за изпълнението на материалноправните изисквания - аргумент от решение на СЕС по дело С - 273/11. Именно последното е налице в изследвания случай, тъй като естеството на престацията до степен, която да я индивидуализира като точни параметри, не е установено в процесните фактури (която е решителното доказателство, обуславящо приспадането). Не са представени допълващи документи, от които да се установи конкретния предмет на престацията, не са налице твърдения на ревизираното лице в какво се изразява доставката. Неустановените престации не могат да са предмет на ДДС. С. да се отбележи, че не всеки дължим ДДС подлежи на приспадане, както и не всеки отказ за приспадане на ДДС, който е евентуално дължим от доставчика, е израз на нарушаване на принципа на неутралността на косвения данък. Извън случаите, когато ДДС не е приспадаем само поради вписването си във фактура при неяснота относно отстраняването на риска от данъчни загуби (вж. решение на СЕС по дело С-342/87), следва да се посочи, че дори и евентуално дължимият поради наличие на облагаема доставка ДДС не подлежи на безусловно приспадане. В случая са представени единствено процесните фактури, без приемо-предавателен протокол, договори или други доказателства, поради което тези данни са недостатъчни, за да се определи конкретния вид дейности, т. е. конкретизация на услугите, респективно начина на определяне на цената на същите. В тази насока е неоснователен довода на касатора за несъобразяване на съда с практика на СЕС, тъй като в случая не се установява вида на услугата, респективно нейната реалност, а не липса на доставка от конкретния доставчик, за да бъде изследвано наличие на данни за данъчна измама. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по жалбата на основание чл. 9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде уважена до размер от 300 лева. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение